40-те ядрени ракети на Владимир Путин изплашиха САЩ и НАТО

Западните политици реагираха изключително нервно на думите на Путин. Те бяха възприети едва ли не като обявяване на ново начало в надпреварата във въоръжаването.

Западните политици реагираха изключително нервно на думите на Путин. Те бяха възприети едва ли не като обявяване на ново начало в надпреварата във въоръжаването.

Владимир Астапкович / РИА „Новости“
Заявлението на президента на РФ Владимир Путин за това, че ще бъдат произведени и поставени на бойно дежурство 40 балистични ракети от ново поколение провокира обвинения в подкопаване на Договора за Ограничаване на Стратегическите Настъпателни Оръжия (СТАРТ) и в „безотговорно“ поведение. Но експертите подчертават, че думите на президента не са разбрани правилно и че става дума не за увеличаване на ядрените сили, а за тяхната модернизация в рамките, предвидени в руско-американския договор СТАРТ.

На 16 юни Владимир Путин разказа за плановете за модернизация на руските ядрени сили: „През текущата година съставът на ядрените сили ще се попълни с повече от 40 нови междуконтинентални балистични ракети, способни да преодоляват всякакви, дори най-усъвършенстваните в техническо отношение системи за противоракетна отбрана“.

„Обновяването на руския ядрен арсенал не е изненадващо за никого, то е част от програмата за модернизация на въоръжените сили, при това, броят на ракетите е по-малък от планирания – трябваше да са около 50, а не 40“, заяви пред кореспондент на „Руски дневник“ доцентът от Висшата школа по икономика Дмитрий Офицеров-Белски.

Действително, президентът Путин се изказа не само за ракетите, а въоръжените сили като цяло. Освен това, той обяви, че скоро „на бойно дежурство ще застъпи стратегическият подводен крайцер „Владимир Мономах“ и ще се попълни и съставът на надводния флот, на авиационната компонента“.

Но западните политици реагираха изключително нервно на думите на Путин. Те бяха възприети едва ли не като обявяване на ново начало в надпреварата във въоръжаването. „Подобно дрънкане на оръжия не прави нищо за намаляване на напрежението в конфликтите“, заяви представителят на Белия дом Джош Ернест. „Войнствената риторика на Русия е неоправдана, опасна и играе дестабилизираща роля“, каза Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. А главнокомандващият силите на НАТО в Европа Филип Брийдлав заяви, че „това не е поведение на отговорна ядрена държава“.

Неочакваният алармизъм

Експертите частично разбират, от какво е предизвикана тази ожесточена реакция. Пьотр Топичканов, сътрудник в програмата „Проблеми на неразпространението“ в Московския център „Карнеги“ заяви пред кореспондента на „Руски дневник“: „Думите на президента Путин бяха хвърлени върху подготвена почва. Защото политическите отношения между Русия и САЩ/НАТО навлязоха в етапа на взаимните обвинения и заплахи. И думите, че дадена страна получава едни или други възможности в областта на ядреното или обикновеното въоръжение, се възприемат именно като заплаха за съперника“.

Но събеседникът на „Руски дневник“ е изненадан от нивото на лицата, които правят алармистките изявления. „Аз съм учуден от реакцията на Генералния секретар на НАТО. Става дума за дългосрочна програма за обновяването на руските ядрени сили, която не е започнала днес или вчера. Освен това, заявеното попълване на ядрения арсенал не извежда руските сили за ядрено възпиране над границите на тавана, който се предвижда в договора СТАРТ“, казва Пьотр Топичканов. Според експерта в Договора е предвиден режим на инспекции, който сериозно ограничава възможностите за нарушаването му, да не говорим за тайна подготовка за излизане от него.

Впрочем, Пьотр Топичканов е на мнение, че военен конфликт не е необходим нито на Русия, нито на Запада. „И в Москва, и във Вашингтон, и в Брюксел разбират, че всеки един въоръжен конфликт между Русия и НАТО може много лесно да ескалира до ядрена война“, смята Пьотр Топичканов.

Прекалено скъпата надпревара във въоръжаването

Руските официални лица също заявяват, че президентът Путин не е отправял никакви заплахи. „Ние не започваме надпревара във въоръжаването, ние сме против надпреварата във въоръжаването, защото това, естествено, отслабва нашите възможности в сферата на икономиката“, заяви помощникът на президента Юрий Ушаков.

По думите на прессекретаря на държавния глава Дмитрий Песков, РФ няма намерение да напада когото и да било, обратното, тя самата се страхува да не стане жертва на агресия. „Президентът вчера достатъчно подробно обясни по време на пресконференцията с финландския си колега, че не Русия се приближава към нечии граници, а именно военната инфраструктура на НАТО се приближава към руските граници. И се предприемат действия, насочени към промяната на стратегическия баланс на силите“, заяви прессекретарят на руския лидер Дмитрий Песков.

"Российская газета". Всички права запазени.