Проблеми и перспективи пред изучаването на български език в Москва

Кога е създадена катедрата по славянски езици в Московския държавен университет? В какво състояние е в момента изучаването им и в частност преподаването на български език?

Работя в катедрата по славянски езици и култура към факултета по чуждестранни езици на Московския университет от самото начало на нейното създаване през 1971 година. Тогава ние влизахме  в департамента за преподаване на чуждестранни езици в структурата на филологическия факултет и съществувахме като междуфакултетска катедра. Българският език, заедно с полския, чешкия и сърбо-хърватския езици, се преподаваше в историческия, икономическия, географския, юридическия и журналистическия факултет за подготовка на специалисти със знания по славянски езици в тези стопански области, защото съществуваше СИВ, връзките между предприятията бяха тесни. Имаше необходимост от знаещи славянски езици. Подготвихме програма, въз основа на която написахме първия в СССР практически учебник по български език с комуникативна насоченост. (1985 г., автори – Ст. Гинина, И.В. Платонова, Р.П. Усикова, под редакцията на Р.П. Усикова)  и учебни пособия.

Когато нашето подразделение се преформатира в самостоятелен факултет, започнахме да преподаваме не толкова на другите факултети (а те заради въвеждането на бакалавърската степен ставаха все по-малко), колкото да готвим собствени випускници, функционално владеещи славянски езици. Доколкото беше необходимо да се държат изпити за приемане в нашия факултет, ние започнахме да преподаваме славянски езици и в средните училища (в това число и български) от десети клас до дипломирането на средношколците (2 години). Написахме програма и направихме учебник специално за тях „Хайде заедно да учим български“(за начинаещи, автори: - В.Н. Гливинская и И.В. Платонова, под редакцията на И.В. Платонова, първо изд. 2004, допечатка 2008 г., второ изд. 2011 г., учебникът е сканиран и достъпен в Интернет). Този учебник ползват и студенти (нива А2-В1). Нашите випускници работеха и работят в посолството на РФ в България, в консулската служба в Русе, в Института по славянски филологии към Руската академия на науките, в туристическата индустрия, в радиото или като преподаватели по български език.

Пред какви проблеми сте изправена в момента като преподавател в катедрата по славянски езици?

След въвеждането на четиригодишната бакалавърска степен от нас се отказаха всички факултети, освен историческия, който съкрати броя часове за изучаване на славянски езици. А с въвеждането на матурата за приемане в славянските филологии, вече се държи изпит по английски или друг западен език, който е включен в матурата. Не ни разрешиха да организираме олимпиади по славянски езици, в това число и по български език, защото не са включени в матурата. Естествено, ако родителите инвестират средства в подготовката на децата си за изпитите, то те биха искали след това децата им да продължат да изучават този език. В основния случай това е английски език. Като втори език също не избират славянски, а западен език.

Група за бакалавърска степен по славянски езици няма и как бихме могли за 4 години да подготвим професионалисти с такова неголямо количество часове. А интересът към българския език е по-слаб и от другите славянски езици, например чешкия или сръбския. Но все пак, студенти изучаващи български език има. Когато обявим факултативната програма, те идват при нас и се записват. Даже от други факултети. При обявяване на курсове, също има интерес… така че интерес има, но не и абитуриенти. Това може да доведе до там, че в Русия да се появи изведнъж недостиг на високо квалифицирани специалисти по славянски езици, и на първо място по български език. Трябва да се мисли за бъдещето, а не само за настоящето.

Преподавателите от нашата катедра не „спускат ръце“. Например, аз заедно с преподавателя от СУ „Св. Климент Охридски“ д-р Йовко Дапчев подготвям нов учебник по практически български език (нива В2-С1 по ALTE). Това ще бъде първият учебник от това ниво за рускоговорещи. През октомври 2014 година обсъдихме първите 12 урока на открито заседание на катедрата по български език. Искам да благодаря на всички български колеги, които станаха наши съмишленици и ни помогнаха много – както на тези от московския университет, така и на колегите от Софийския, Великотърновския, Пловдивския и Шуменския университети, на института „Проф. Л. Андрейчин“ към БАН. Благодаря на Министерството на науката и образованието на България за подарените книги по българистика. Без поддръжката на колегите едва ли бихме постигнали такъв резултат.

В космополитен град като Москва, където има много възможности за образование и развитие, какви младежи избират да изучават български език?

Студентите не винаги избират съзнателно да изучават български език. Всеки от четирите славянски езици се преподава като първи веднъж на всеки четири години. Вече станали студенти, започват да разбират, че ще станат специалисти и ще владеят не само български език, но в същия обем и английски или друг западен език, а също така и полски. При изявено желание биха могли да научат и още един западен език. Такива випускници при нас не са изключение. Бих искала да добавя, че на ежегодните конкурси за художествен превод на българска литература, организиран от преподаватели българисти и под патронажа на Българското посолство в Москва, нашите студенти заемат първите места дори сега, когато българският език не е първи.

Помага ли или пречи близостта на двата езика при усвояването му от деца и младежи?

Както винаги близостта на езиците и помага, и пречи. Да се възприеме литературният текст е по-лесно, но да започне да се говори на езика е по-трудно. Сложност предизвикват граматически категории, които липсват в руския език – употребата на определителен и неопределителен член, глаголните форми. Често при превод се случват куриозни неща – особено при употреба на отрицателната форма. Една и съща дума или близки по звучене думи в руския и българския език могат да имат различно значение. Напр. ако попитам начинаещи как биха превели „учителска стая“ те в повечето случаи казват „съезд  учителей“, а в същност „стая“ се превежда „комната“. Смешно е, когато студент забрави думата и решава да я съотнесе към руските думи като само добави пълен или непълен член. Например казват „тарелката“, а не „чинията“.
Как избрахте работата си и някога съжалявали ли сте за това?

В началото работех в Бюрото за международен младежки туризъм „Спутник“ като преводач, а след това като консултант. Когато се създаваше катедрата и ме поканиха за преподавател, се съгласих, защото ми е интересно преподаването, също и научната работа. Нито за миг не съм съжалявала за избора си, дори когато съм имала възможност да избера по-високо платена работа.

Често ли пътувате до България?

В България ходя веднъж, рядко по два пъти в годината за участие в конференции. Често финансови проблеми ме спират.

Освен от Московския университет имам диплома и от СУ „Климент Охридски“, който също завърших. Аспирантурата си направих и защитих дисертация в Московския университет.

"Российская газета". Всички права запазени.