Емиграцията от Русия: мащаби и причини

През първите осем месеца на 2014 г. от Русия са си тръгнали повече хора, отколкото през която и да е цяла година за периода на управление на Владимир Путин – 203 000 души.

През първите осем месеца на 2014 г. от Русия са си тръгнали повече хора, отколкото през която и да е цяла година за периода на управление на Владимир Путин – 203 000 души.

ТАСС
През третия президентски мандат на Владимир Путин броят на емигриралите граждани на Русия е нараснал значително, констатират социолозите. Все по-често хората говорят за политически мотиви за решението си да напуснат страната. Ето и мнението на експертите за основанието за подобни дискусии.

В началото на годината Русия напусна най-големият меценат в областта на науката и образованието – почетният президент и основател на компанията „Вымпелком“ Дмитрий Зимин. Обществото си обясни този негов ход със скандала около неговия научно-образователен фонд „Династия“ (на 25 май фондът бе обявен за“чуждестранен агент“; както писаха медиите, с това действие властите се опитали да „сплашат“ Зимин – смята се, че мултимилионерът финансирал опозиционни политици и медии).

През април същата година заедно със семейството си в Естония емигрира екологичният активист и опозиционер Евгения Чирикова. „В Русия е в ход репресия срещу обществените активисти“, заяви тя, като допълни, че еколозите са „основният враг на установения режим на суровинната олигархия“.

Всяка подобна история е повод за разговори за поредната вълна емиграция, а наблюдателите отбелязват: през третия президентски мандат на Владимир Путин все по-често причина за напускането на Русия е политическият контекст в страната.

Смяна на тенденцията

„Безусловно се усеща, че има отлив“, твърди председателят на междурегионалната асоциация на правозащитните организации „Агора“ Павел Чиков. През годините „Агора“ е помагала на редица потенциални емигранти да изготвят молба за получаване на убежище. Действително, заради реално политическо преследване страната напускат единици, отбелязва юристът, а за други просто вече е „по-некомфортно да живеят в Русия“.

„На практика сме свидетели не толкова на емиграция по политически причини, колкото на емиграция, предизвикана от политическата ситуация“, предполага професорът и водещ научен сътрудник във факултета по социални науки на Висшата икономическа школа Юлий Нисневич. В резултат на това си тръгват включително и хора, които никога не са се занимавали с политика.

Пакетът от закони за регулиране на интернет, ограничението на дела на чуждестранното участие в капитала на дружествата, които притежават руски медии, „безобразният“ закон за образованието (законът е обект на критики, че е опит да се комерсиализира образованието и да бъде превърнато в образователна услуга), законът за „чуждестранните агенти“ – всичко това създава неблагоприятен фон, смята професорът. Павел Чиков е съгласен: истинският показател не са някакви единични случаи на преследване, а общият отлив на хора.

Според руската статистическа служба Росттат всяка година от 1999 г. насам потокът от руснаци, които напускат родината си, намалява. Но през 2012 г. тази тенденция на понижение е прекъсната и страната е напусната от 122 751 души в сравнение с едва 36 774 през 2011 г. А през първите осем месеца на 2014 г. от Русия са си тръгнали повече хора, отколкото през която и да е цяла година за периода на управление на Владимир Путин – 203 000 души.

От „блатните“ времена

Действително, да се каже точно колко от общия брой на емигрантите напускат Русия по политически причини е невъзможно, сподели пред „Руски дневник“ координаторът на организацията „Human Corpus в помощ на бежанците“ (базирана във Финландия) Джени Курпен. През юни 2012 г. заедно с останалите съоснователи на организацията тя напуска Русия под заплаха от съдебно преследване във връзка с т. нар. „блатно дело“ (заведено заради масовите безредици и сблъсъци с полицията на Блатния (Болотни) площад в Москва; по делото има 34 обвиняеми, а 12 от тях са получили реални присъди).

„Ако не повечето, то значителна част от сегашните политически емигранти изобщо не съобщават открито за себе си. Много от тях прекосяват границата нелегално; една част не търсят убежище и съответно често дори не са част от вътрешната статистика на приемащата ги страна“, обяснява Джени.

Human Corpus съществува официално от по-малко от година – от октомври 2014 г. и за това време към тях са се обърнали над 200 души, но тези данни не бива да се смятат за представителни, отбелязват от организацията. „По-коректно е да се каже не че политическите емигранти са станали повече, а че емиграцията в Русия е придобила поточен характер“, казва правозащитничката.  Отличителната характеристика на тези процеси, чието начало бе положено от „блатното дело“, е че „за първи път през управлението на Путин“ мишена станаха не само активисти, а обикновени хора, много от които за първи път в живота си участваха в протестни акции“, смята Джени.

Кризата не свършва

Официална статистика за 2015 г. все още няма, а от Федералната миграционна служба не успяха да предоставят на „Руски дневник“ актуални данни. Въпреки това социолози констатират сериозен спад на желаещите да напуснат Русия. По данни на „Левада център“ през тази година (според изследване за март) броят на хората, които не искат да отпътуват зад граница, е достигнал максималното си равнище от началото на периода, през който социологическата агенция прави подобно проучване – 83% (12% са готови да емигрират).

„Кризата гаси емигрантските настроения“, обяснява експертът от „Левада“ Степан Кончаров. Хората вече не могат толкова уверено да планират бъдещето си и предпочитат да изчакат. Виляние оказва и общото усещане за нестабилност, очакването на война. Затова в момента повечето хора, които заявяват, че биха емигрирали, са основно богати руснаци, казва Гончаров, т.е. „хора, които могат да си позволят да се преместят във всеки един момент“.

Що се отнася до политическите мотиви, то те далеч не са на първо място. Хората напускат Русия основно в търсене на по-добър живот. „Има желание да се осигури по-комфортно съществуване за децата, това е материален фактор“, смята социологът. „Политиката“ е от първостепенно значение за малка група хора, т. нар. интелигенция. „И най-младите и активни сред тях, по наши данни, вече напуснаха страната през 2012-2013 г.“, допълва социологът, като отбелязва, че тогава още нямаше криза, но започна третият президентски мандат на Владимир Путин, масовите протести и курсът на „затягане на гайките“. Работата, разбира се, не е в количеството, отбелязва Нисневич, а в това, че емиграцията засяга онзи тънък слой, на който се крепи равнището на човешкия капитал в Русия.

„Няма такъв проблем“

Но разликата между онези, които хипотетично са готови да емигрират, и хората, които се решават на тази стъпка, е още по-малка. 

„Разговорите винаги са повече. Това е национална забава за средната класа в Русия – да се говори за емиграция“, смята независимият депутат от Думата, опозиционерът Дмитрий Гудков. Самият той все още не смята да емигрира и казва, че в чужбина му е „некомфортно“, но предполага: „Може да възникне ситуация, в която тук да е възможно да остана само в затвора, има такъв риск. Надявам се да не се стигне до това“. Според него никой в действителност не иска да напуска родината си, защото онези, които си тръгват, по правило губят равнището и качеството си на живот. В крайна сметка след разговори „хората разбират, че животът там е скъп, трябва да се търси работа, трябва да се решава въпросът с визата – възникват толкова проблеми, че те променят плановете си“.

В средите на интелигенцията и научните кръгове „в момента търсят варианти“, признава Нисневич. „Тези хора не искат да напускат страната и все още не емигрират, но в джоба си те вече държат второ гражданство – в случай, че ситуацията се изостри“, казва професорът.

Според социолозите не е задължително политическата ситуация да се обостри, за да станем свидетели на нова вълна от емиграция. Достатъчно е да се излезе от кризата. Независимо, че желаещите да напуснат страната са по-малко от предишните три години, хората отново придобиват увереност в своите способности: между март и май 2015 г. броят на онези, които са готови да емигрират от Русия, се е увеличил от 12 до 16%. „Ръстът е в рамките на статистическата грешка, но ситуацията постепенно се стабилизира и подобряването на благополучието ще предизвика емиграция, ако разбира се не бъдат предприети мерки да се ограничи отливът“, предполага Гончаров.

Но както каза пред „Руски дневник“ председателят на комисията в Държавната дума по делата, свързани с ОНД, евразийската интеграция и връзката със сънародниците Леонид Слуцки, народните представители не смятат, че „има достатъчно основание за подобни мерки“. Членът на Комунистическата партия и заместник-председател на комисията в Държавната дума по въпросите, свързани с националността, Валерий Рашкин също отбелязва, че „проблеми с емиграцията в момента в страната не съществуат“. „Според цифрите, фактите, заявките на миграционните служби такъв проблем просто няма. Тя не се увеличава и представлява нищожно количество, което ние дори не вземаме в предвид“, казва депутатът.

"Российская газета". Всички права запазени.