Русия избра основния безпилотен самолет за въоръжените си сили

В началото на 2014 година Министерството на отбраната заяви намеренията си да похарчи около 320 милиарда рубли (около 5 млрд. евро) за обзавеждане на въоръжените сили с безпилотни летателни апарати.

В началото на 2014 година Министерството на отбраната заяви намеренията си да похарчи около 320 милиарда рубли (около 5 млрд. евро) за обзавеждане на въоръжените сили с безпилотни летателни апарати.

РИА „Новости“
Държавната корпорация „Ростех“ съобщи за създаването на опитен образец на малкия безпилотен самолет „Корсар“. По информация от „Ростех“, руската армия ще получи безпилотния летателен апарат още през 2016 година и той ще стане основния малък безпилотен самолет на руските ВС. Производителят на „Корсар“, държавната Обединена приборостроителна корпорация (ОПК), неотдавна заяви, че ще получи правото да координира цялата програма за развитие на безпилотната авиация в страната и сега, без да обръща внимание на конкурентите, уверено говори за бъдещето на своите изделия.

За самия безпилотен самолет засега не се знае много. През декември миналата година генералният директор на ОПК Александър Якунин разказа, че неговата задача ще бъде да провежда мониторинг на ситуацията в радиус до 50 километра. Никакви нови подробности за апарата не бяха представени и по време на отминалото изложение „Армия–2015“. Още повече че ОПК се позова на секретността, даже не разпространиха негови изображения и не разкриха характеристиките му. При това представителите на компанията не премълчаха факта, че имат намерение през следващата година да започнат неговото изпитание и доставки във войските, а през 2017 година да започнат и серийното му производство.

Руските безпилотни самолети не оправдаха надеждите

В началото на 2014 година Министерството на отбраната заяви намеренията си да похарчи около 320 милиарда рубли (около 5 млрд. евро) за обзавеждане на въоръжените сили с безпилотни летателни апарати, а министърът на отбраната Сергей Шойгу съобщи за провеждането на учения, в хода на които безпилотните самолети са били използвани за непрестанен контрол върху дислокация на обекти в протежение на 100 часа. По думите на военния министър, с тази задача са се справили далеч не всички от наличните на въоръжение безпилотни летателни апарати.

Като вземем под внимание факта, че в Русия до този момент не са създадени серийни безпилотни самолети с голяма продължителност на полета, то вероятно е ставало дума именно за безпилотен летателен апарат от малък клас. В началото на 2014 година в руската армия те наброяваха окло 500 единици. Това неголямо количество закупени в Израел безпилотни летателни апарати е от вида IAI Searcher Mk II и IAI Bird Eye 400, както и руски апарати от частни компании, събрани с широкото използване на чуждестранни комплектовчици. 
Именно последните съставляват голяма част от използваните към момента апарати. Всичко на всичко, на въоръжение във ВС са постъпили 5 типа безпилотни летателни апарати от национално производство. Това са безпилотните летателни апарати „Груша“, „Гранат“ от „Ижмаш“ – Безпилотни системи“; „Орлан-10“ – от компанията „Специален технологичен център“; и „Елерон“ и  „Тахион“ – от ЗАО „Еникс“.

Не е известно кои именно апарати не са оправдали надеждите на Министерството на отбраната, но всички те действително имат някои недостатъци. Така например е известно, че безпилотните летателни апарати „Груша“, които се използват от формированията на военнодесантните войски и подразделенията на главното разузнавателно управление, не могат да действат при температури по-ниски от -20 градуса и се характеризират с широко използване на чуждестранни компоненти например – с лаптопи за управление от Panasonic.
Независимо от това, всички тези програми се развиват и при тяхната експлоатация не постъпва информация за явни провали (както по времето на първата програма 2008–2010 година). Сумарните летателни часове на безпилотните апарати през 2014 година превиши 4 пъти аналогичните показатели от миналата година. 

Частниците под заплаха

Все пак по-нататъшната съдба на частните производители е мъглява. Държавата е решила да отдаде координацията по развитието на малките безпилотни летателни апарати в ръцете на ОПК (на компании, които сега влизат в холдинга) известни със създаването още на съветските безпилотни летателни апарати „Пчела“ и на апаратите „Луч“, „Дрозд“, „Типчак“ и „Аист“. Първият от тях така и не се издигна във въздуха, а последният пък падна на земята и изгоря по време на изпитания през 2009 година, като остави свидетелство за качеството на работата на своите създатели в Youtube (https://youtu.be/yChRS10Pjps). Но най-симптоматична е съдбата на безпилотните летателни апарати „Дрозд“ и „Типчак“, които участваха в първия „призив“ на Министерството на отбраната, когато учреждението изхарчи 5 милиарда рубли и не получи нищо. Резултатите от тази програма през 2010 година сумира заместник-министърът на отбраната Владимир Поповкин, който заяви, че „нито един от предложените от промишлеността апарати не е издържал програмата на изпитанията“.

Тези обстоятелства не попречиха на ОПК да стане координатор на новата междуведомствена програма за развитие на безпилотната авиация за периода 2016 – 2025 година и да обещае към 2025 година да достави на силовите учреждения на страната „няколкостотин комплекса с безпилотни летателни апарати от различен клас и с различно предназначение“. Както и за новия безпилотен самолет, така и за тази програма засега малко се знае. В пресрелийза на самата ОПК се посочваше само това, че тя определя финансирането и научно-производственото взаимодействие при разработката на критически важните за съвременните безпилотни летателни апарати технологии. Сега програмата е на етап на съгласуване в Министерството на промишлеността и търговията на РФ.

"Российская газета". Всички права запазени.