Сирийската криза: Променя ли Русия курса си?

AP
Джихадистите удържат победи в Ирак. В Сирия в края на март тази година те отнеха контрола над град Идлиб от умерената опозиция. А в края на май превзеха – вече в бой с правителствените войски – знаменитата Палмира (известена и като Тадмор – бел. ред.). Сега отново се ожесточи борбата за Алепо (известен и като Халеб – бел. ред.).

Придвижването на бойците предизвика разсъждения относно това, че в Сирия се забелязва прелом на фронтовете. Все пак повечето руски експерти смятат, че в близко време никой няма да удържи явна победа в тази война. Както и да се развие политическата съдба на президента Башар Асад, нестабилността в Сирия ще продължи при всички случаи: твърде силни са противоречията между групите на воюващите. Умерената опозиция е разединена, от което се възползват радикалите, които между другото също са разединени. В Сирия вече тече война против всички.

Защо позицията на Москва е неизменна

Може ли на този фон Русия изведнъж да измени позицията си, като направи стачка на някого от опозиционерите? Москва все още разчита на това, че САЩ ще изменят своите подходи. Така заяви неотдавна министърът на външните работи Сергей Лавров: „Ако САЩ променят мнението си, всичко ще си дойде на мястото“. По неговите думи „трябва да се определи кое представлява най-голямата опасност – личността на сирийския президент или „Ислямска държава“.

Също така, предположения за изменение на позицията на Русия се появяват в последно време в западни и арабски вестници, по телевизията. Някои даже пряко говорят за това, че Кремъл като че ли „ще предаде Асад“, позовавайки се при това на „анонимни“ източници в дипломатическите кръгове. Това добавя на подобни изявления характер на интриги, те обаче едва ли отразяват реалното положение на нещата.

Позицията на Москва не се свежда до поддръжка на Асад, тъй като Русия има други мотиви. От самото начало на конфликта Москва застава против плана за сваляне на правителството на Сирия чрез външна намеса, настоявайки за това, че само националният диалог може да положи край на конфликта.

Русия се позиционира като последователен противник на всякакви военни интервенции на Запада в региона, особено при пренебрегване на решенията на Съвета за сигурност на ООН. Москва рязко се изказваше против войната на САЩ в Ирак през 2003 година. Същата критика по адрес на САЩ изразяваха тогава Франция и Германия, но тяхното мнение не бе взето под внимание. Днес по данни на ООН в Ирак ежемесечно загиват около три хиляди души.

Когато през есента на 2013 година президентът на САЩ Барак Обама се готвеше да бомбардира Сирия, в Кремъл предложи възможност да се избегне нова война. Същината на предложената от Русия инициатива се състоеше в това, че Асад се съгласи да унищожи арсеналите с химическо оръжие, а Обама се отказа от нанасянето на ракетни удари по правителствени обекти на Сирия.

„За съжаление сега, когато американците обявиха кръстоносен поход срещу ИДИЛ в Ирак и Сирия, те нито веднъж не се обърнаха към Съвета за сигурност. Просто заявиха създаването на коалиция“, каза тези дни руският министър Лавров.

Операциите срещу ИД са възможни със съгласието на Дамаск

Действията на антитерористичната коалиция не водят до този резултат, който се очакваше от нея. Обратното: както отбелязва директорът на руския институт по ориенталистика Виталий Наумкин – „американските въздушни удари в Сирия и Ирак пораждат у населението антиамерикански настроения“.

Жертви на бомбените и ракетните удари стават и мирни жители. В началото на юни в селце в Северозападна Сирия, в провинция Алепо, загина семейство от петима души – мъж с жена и три деца. Пълните данни за юни още не са постъпили, но се смята, че от септември 2014 година бомбените и ракетните удари на коалицията са отнели живота на 148 мирни жители, като това включва 48 деца и 32 жени. Тези сведения са събрани от Сирийския мониторинг център за правата на човека, чиято щабквартира се намира в Лондон.

Както и преди две години, Москва продължава да възразява против инициативи, способни да доведат до чуждестранна военна намеса в Сирия. Все пак Русия предлага да се обединят усилията в борбата с тероризма, но така, че правителството на Сирия да участва в това на една страна с коалицията.

За начало може да се синхронизира такова взаимодействие в съседния на Сирия Ирак. Москва има две главни условия: правителството на Ирак да бъде съгласно за това (а с това най-вероятно няма да има проблем) и инициативата за създаване на по-широка коалиция за борба с тероризма да бъде приета от Съвета за сигурност на ООН.

Както заяви посланикът на Русия във Великобритания Александър Яковенко – „ние все още се опитваме да убедим нашите партньори да приемат общата стратегия за борба с „Ислямска държава“ и тероризма в Близкия Изток“.

През пролетта на настоящата година изглеждаше, че американците са готови да приемат това предложение. Държавният секретар на САЩ Джон Кери посети Сочи през май и се срещна с Путин. След него в Москва пристигнаха още няколко американски дипломати. Но намеците за взаимно разбиране бързо изчезнаха: САЩ отново започнаха да говорят за необходимостта от оттеглянето на Асад.

Русия не променя позицията си и ще продължи да организира срещи между правителството на Сирия и частта на сговорчивата спрямо него опозиция. Както съобщиха на „Руски дневник“  в Министерството на външните работи, към настоящия момент в Москва се готви вече трета такава среща.

Междувременно Москва се опасява, че Западът и страните от Залива няма да изменят своите позиции, като ще продължат да помагат на отделни опозиционери и да бомбардират други, най-радикално настроените.  Обаче не винаги се получава да се отделят първите от вторите. На всичкото отгоре екстремистите живеят в съседство с мирните граждани и няма да може просто така да се унищожат с бомби. А колкото повече невинни жертви има, толкова по-бързо ще се попълнят редиците на ИД и толкова по-малко ще бъдат шансовете на Сирия да се измъкне от порочния кръг на насилието.

В боевете и в терористичните атаки в Сирия ежемесечно загиват средно около пет хиляди души по данни на ООН и около седем хиляди по данни на правозащитните организации. Примерно половината от това количество са мирни жители.

"Российская газета". Всички права запазени.