Русия ще замени западните кредити с ислямски финанси

„Днес Казан е платформа, която трябва да промени  отношението на руснаците и регионите към ислямските финанси“, заяви в рамките на икономическия форум „Казансаммит“ Рустам Минниханов, президентът на Татарстан.

„Днес Казан е платформа, която трябва да промени отношението на руснаците и регионите към ислямските финанси“, заяви в рамките на икономическия форум „Казансаммит“ Рустам Минниханов, президентът на Татарстан.

reuters
Руските банки вече проявяват интерес към ислямските финанси, в това число е и най-голямата банка в страната – Сбербанк.

Ислямски финанси ще помогнат на руските компании да компенсират недостатъка от финансиране, свързан с политическото охлаждане на отношенията между Русия и Запада и свързания с това спад на интереса от страна на западните банки към кредитополучатели от Русия. Това заяви в рамките на икономическия форум „Казансаммит“ Рустам Минниханов, президентът на Татарстан – руски регион, населен предимно с мюсюлмани.

„Мюсюлманските страни не се присъединиха към опитите да се изолира нашата страна на международната арена, а последните събития в световната икономика показаха, че ислямските банки позволяват да се застане срещу световните кризи и допълват световната финансова система“, обясни той. При това според думите на Минниханов не става дума за пълната замяна на едни кредитори с други, но все пак вече може да се говори за пълноценен инструмент, от който могат да се възползват руските компании. По данни от последния отчет на Международния валутен фонд, обемът на ислямските финанси в целия свят към края на 2015 година ще достигне 3,4 трилиона долара.

Алтернативна схема

„На фона на световните кризи важността на ислямските финанси само нараства, защото всички операции в такава схема са потвърдени от реални пари, а инвестициите стават по-безопасни и не носят никакъв риск“, заяви заместник-министърът на икономиката и търговията на Катар Султан ал Хатер. В частност, съгласно изискванията на ислямското банкиране, във финансовите операции е забранено използването на заемен процент, а получаването на кредита предполага всъщност обмен на една стока с друга.

Както обясни президентът на групата на Ислямската банка за развитие Ахмед Мохамед Али ал Мадани, „ислямските финанси по своята природа са свързани с реална икономическа дейност, затова такава схема позволява оптимално да се използват вътрешните ресурси“. „Концепцията за подялбата на риска в ислямското банкиране стимулира здравите практики на финансовата дейност. В ислямските финанси транзакциите са свързани с реални инвестиции, което позволява да се избегнат спекулациите и свързаната с това нестабилност“, добави той.

Според думите на Ахмед Мохамед Али ал Мадани тази схема е привлекателна както за мюсюлманите, така и за немюсюлманите – в частност, облигации по законите на шериата емитират и немюсюлмански страни, в това число и Великобритания, а общият обем на такива облигации в целия свят е достигнал 120 милиарда долара. „Татарстан може да се развива в качеството си на ключов възел на ислямските финанси в Русия“, смята ал Мадани.

Първите примери

Към настоящия момент според думите на Рустам Минниханов руските банки проявяват интерес към ислямските финанси, в това число е и най-голямата банка на страната – Сбербанк, а един от застъпниците на развитието на ислямското банкиране в Русия е председателят на това кредитно учреждение, бившият министър на икономическото развитие Герман Греф.

„Засега има проблеми с облагането на данъците, с недостига на квалифицирани кадри и с много други неща, но при подкрепата на нашите колеги в руското правителство ще успеем да придадем динамика на този процес“, заяви президентът на Татарстан. В частност, според неговите думи най-голямата банка на Татарстан „Ак Барс“ вече е привлякла финансиране по нормите на шериата. А през януари 2015 година местната застрахователна компания „Алианс“ е започнала да продава ислямския застрахователен продукт „Халял Инвест“.

При това, както обясни за „Руски дневник“ Рустам Минниханов, развитието на ислямското банкиране в Русия предполага то да се разгръща преди всичко на федерално равнище и не става дума за създаването на уникална финансова зона в Татарстан. „Днес Казан е платформа, която трябва да промени  отношението на руснаците и регионите към ислямските финанси, и в това ние виждаме своята задача“, заяви Минниханов. Конкретно – на 15 юни в Москва вече се състоя срещата на председателя на Центробанка Елвира Набиулина с Ахмед Мохамед Али ал Мадани.

"Российская газета". Всички права запазени.