Дейността на руските културни центрове в чужбина няма да се планира от Москва

В условията на влошаване на отношенията със Запада „Россострудничество“ не само не усети действието на санкциите, но почувства увеличен интерес към връзки в хуманитарната сфера с Русия, заяви в интервю за РИА „Новости“ ръководителката на „Россотрудничество“ Любов Глебова.

Като пример за нарасналата роля на хуманитарните връзки с европейските страни тя посочи откриването на Руския културен център в Букурещ през май тази година. „Ние малко се притеснявахме дали няма да се сблъскаме със стена на мълчание, няма ли да има неприемане и непризнаване. Точно обратното. Имах отговорни срещи в парламента, където се срещнах с ръководителите на основните комисии – не само на културата, но и по бюджета, с председателите на парламентарните групи. Това беше първото такова събитие в парламента на Румъния за последните три години“, каза Глебова.

Тя беше категорична, че ще забрани дейността на руските центрове за наука и култура да се планира в Москва, защото шаблоният модел на управление може да сведе до нулата интереса към Русия. Затова новата стратегия на организацията е насочена към отделен подход в работата с всяка конкретна аудитория и подкрепа на местните инициативи във всяка една страна.

„Категорично ще забраня дейността на представителствата в чужбина да се планира в Москва. Но оценката на резултатите също няма да е свързана с количеството на проведените мероприятия“, подчерта Глебова. „Не може да има стандартен модел за действие. В Австрия ще има един модел, в Азербайджан – съвсем друг“, каза още ръководителката на „Россотрудничество“, която допълни, че целта на организацията е „отговорът на въпроса: какво е това Русия?“

Организацията ще подкрепя обучението по руски език в конкретни области, но не толкова преминаването на пълен курс, колкото специализирани курсове в практически области, които се търсят от хората. „Често у нас руският език и неговото пропагандиране се възприемат като нещо самостоятелно. Това не е правилно. Ще кажа нещо ужасно: руският език като самостоятелна субстанция е непродаваем. Сега е нужно сегментирано изучаване на езика за потребности в работата, за двуезичните, за общуването в бизнеса“, каза Глебова.

Според нея, голяма перспектива има създаването в европейските страни на центрове за изучаване на руския език за деца от смесени бракове, които растат в двуезична среда. Потребност има и от изучаване на руски език от хората в туристическия бранш и бизнеса. „Россотрудничество“ възнамерява да подкрепя точно тези области на практическото изучаване на руския език, заяви Олга Глебова.

"Российская газета". Всички права запазени.