Как протичат матурите за учениците в Русия?

Основната дискусия около ЕДИ се отнася до неговата обективност в сравнение със системата, която действаше до 2009 г., при която завършващите средно образование полагаха изпити, подготвени от техните учители, а след това и изпити в избраното от тях висше учебно заведение.

Основната дискусия около ЕДИ се отнася до неговата обективност в сравнение със системата, която действаше до 2009 г., при която завършващите средно образование полагаха изпити, подготвени от техните учители, а след това и изпити в избраното от тях висше учебно заведение.

РИА „Новости“
Единният държавен изпит или матурата е едно от най-спорните нововъведения в руското образование за последните десет години – то така и не намери подкрепа в обществото. Междувременно учители и психолози са склонни да смятат, че изпитът не е увеличил стреса за завършващите и дори е облекчил процеса по приемането им във висшите учебни заведения.

Юни в Русия – началото на учебната ваканция за всички, освен за завършващите 9-и и 11-и клас в средния курс. 11-класниците (в руската образователна система това е последният клас на средното образование – бел. ред.) полагат Единен държавен изпит (ЕДИ), който бе въведен през 2009 година. Тогава бяха обединени изпитът за завършване на средното образование и този за прием във висшите учебни заведения и така учениците от цялата страна получиха свобода на избор на висшето училище, където да продължат образованието си.

Лера Шевельова завършва училище в североизточната част на Москва и планира тази година да кандидатства държавна поръчка в един от медицинските университети в руската столица. Според статистиката за миналата година тя трябва да получи бал от около 270 точки от три изпита, т.е. да изкара средно по 90 от максимални 100 точки по руски език, биология и химия.

За да може тя да се подготви по тези три предмета, на родителите й се наложило да наемат частни учители през цялата година, в която тя била 11 клас, тъй като учебната програма не й позволявала да събере такъв висок бал. Действително, резултатът й по руски език – 70 т., кара Лера да с притеснява за оценките си по химия и биология.

Обществото е против

Първите матури се състояха през 2001 г. в редица региони на Русия, а през 2004 г. се провеждат и в някои окръзи на Москва. От 2009 г. ЕДИ е въведен официално, но за шестте години, през които се провежда, изпитът така и не намери пълната подкрепа на обществото. По данни на Фонда за обществено мнение едва 23% от населенеито подкрепят тази форма на изпит, а 49% са против.

Нивото на доверие към изпита от страна на преподавателите във висшите учебни заведения и учителите в средния курс е по-високо, отколкото от страна на учениците и техните родители. По данни на Общоруския център за проучване на общественото мнение (ВЦИОМ) 60% от учителите смятат, че ЕДИ е облекчил процеса на постъпване във висшите учебни заведения, докато сред общото население тази гледна точка се споделя само от 43% от анкетираните.

Най-големи спорове предизвика отменената през тази година тестова част на изпита. Отмяната й се приветства от 44% от хората, участвали в проучването на Фонда за обществено мнение.

Кое е обективно?

Основната дискусия около ЕДИ се отнася до неговата обективност в сравнение със системата, която действаше до 2009 г., при която завършващите средно образование полагаха изпити, подготвени от техните учители, а след това и изпити в избраното от тях висше учебно заведение.

Според Наталия Фьодорова класен ръководител в едно от училищата в московския район Южно Бутово, основният недостатък на ЕДИ е, че „той не отчита заслугите на детето през целия период на неговото обучение“, а по време на изпита „децата са много притеснени и не могат да постигнат нужния резултат“.

Обществото споделя тази оценка. През април 2014 г. 66% от хората, анкетирани от Фонда за обществено мнение, са смятали, че предишната изпитна система е позволявала обективно да се оцени нивото на знанията на децата, които завършват средно образование. През септември 2009 г. в подкрепа на предишната система са се изказали с 11% по-малко хора.

Бившият училищен директор, а в момента научен ръководител на Института за образование към московската Висша икономическа школа Исак Фрумин е поддръжник на ЕДИ. Той аргументира позицията си, като отбелязва, че предишната система е изкривявала реалната представа за знанията на випускниците, тъй като на изпитите са им помагали учителите, а около изпитите за прием във висшите учебни заведения е имало по-развита корупция, отколкото в момента.

„Струва ми се, че в момента в ЕДИ започват да се въвеждат необективни форми на контрол, като например премахването на тестовата част и добавянето на литературно съчинение (през 2015 г. от ЕДИ беше изключена тестовата част А и отново бе въведено литературното съчинение – бел. ред.) Не е правилно да се добавят недостатъците на старата система към недостатъците на ЕДИ“, казва Фрумин. Той е на мнение, че основната опасност за ЕДИ в момента е загубата на прозрачност и обективност, а главният проблем е недостатъчната технологична разработеност на изпита.

Стрес и обществен натиск?

Според ученичката Лера Шевельова в самото полагане на изпита не е имало нищо стресово, независимо от факта, че според правилата ЕДИ се провежда не в училището, което завършва ученикът, а на неутрална територия.

„Изобщо не беше страшно. Събрахме се в нашето училище и тръгнаме с придружители към училището, където се проведе изпитът. Там на входа си предадохме мобилните телефони (ако у даден ученик по време на изпита бъде намерен мобилен телефон, той се отстранява от изпита – бел. ред.), минахме през металодетектор, регистрирахме се и получихме номера на аудиторията, където чакахме изпитът да започне 20-30 минути“, разказва Лера.

Не всички са толкова спокойни като Лера. Наталия Фьодорова споделя, че за децата най-голям стрес предизвикват мерките за сигурност – видеонаблюдението, металодетекторите на входа на училището, непознатите преподаватели. „Заради стреса у някои деца могат да се обострят болести или пък да вдигнат кръвно. На едно момче му потече кръв от носа“, казва Фьодорова.

Според Вера Гребньова, психолог от 5-то училище в подмосковския град Корольов, „потокът от деца, които започнаха да се страхуват от ЕДИ“, се появи едва през 2014 г., когато след множество скандали, свързани с изтичане на вариантите на тестовете в интернет, в аудиториите беше въведено видеонаблюдение.
Исак Фрумин смята, че ЕДИ е много голям стрес за учениците, тъй като това е изпит с много висок залог, на който децата не могат бързо да се явят отново. „TOEFL може да се полага четири пъти годишно, а ЕДИ – само веднъж“, обяснява Фрумин.

Междувременно педагози и психолози се обединяват около мнението, че ЕДИ не увеличава стреса в живота на учениците. „Най-трудно ЕДИ вземат деца, които по природа са неуверени в своите възможности и емоционално нестабилни. Но дори и изпитът да се провеждаше под обичайната форма, децата пак щяха да се страхуват“, казва Гребньова.

Основното според нея и според Наталия Фьодорва е самото общество и родителите да не притискат, а напротив – да подкрепят и съчувстват на децата си, без да изискват от тях максимален резултат.

"Российская газета". Всички права запазени.