Ще дава ли Русия на Китай територии под аренда?

Идеята за отдаване на руска земя под аренда почти за 50 години очаквано предизвика и критики, особено от страна на онези, които се боят от „китайска експанзия“.

Идеята за отдаване на руска земя под аренда почти за 50 години очаквано предизвика и критики, особено от страна на онези, които се боят от „китайска експанзия“.

Lori
Подписаното от властите в далекоизточния Забайкалски край и китайската компания Zoje Resources Investments предварително споразумение за аренда на над 100 000 хектара земя в района предизвиква противоречиви реакции в Русия. Някои представители на властта одобряват евентуалната сделка, като я смятат за добро решение за разработване на селското стопанство в слаборазвития в икономическо отношение район, а други я критикуват, като се опасяват от китайска експанзия. Експертите са на мнение, че проект с подобни мащаби ще има както важни плюсове, така и сериозни минуси.

Забайкалският край е един от юридическите субекти на Руската федерация, разположен в региона на Далечния изток. На юг граничи с Китай. За първи път информация, че местните власти имат намерение да дадат земя под аренда на китайската фирма Zoje Resources Investments (ZRI) се появи по време на Петербургския икономически форум.

На събитието губернаторът на Забайкалския край Константин Илковски и ръководството на ZRI подписаха предварителен документ – протокол за намерения. Според него правителството на региона има намерение да предостави на ZRI под аренда 115 000 хектара земя за срок от 49 години за селскостопански проект, а в случай на успешна реализация ZRI ще вземе под аренда още 200 000 хектара. Тези планове привлякоха вниманието на медиите и политиците и станаха предмет на остри дискусии.

Идеята

Самото явление на отдаване на земи в Далечния изток под аренда на китайски земеделци не е ново – тази практика съществува от много години. Само че земята винаги се е отдавала в малки мащаби и за незначителни срокове. 

Местните власти обясняват появата на подобен проект с плачевната ситуация в региона и нежеланието на руските инвеститори да влагат пари в развитието на селското стопанство на място с толкова тежък климат. За забайкалските власти китайското участие е добро решение.

Експерти-китаисти отчасти са съгласни с подобна позиция. „Реализацията на проекта от икономическа гледна точка ще е изгодна за региона – дейността на големия китайски бизнес ще донесе данъчни постъпления, нови работни места, развитие на местната икономика“, каза за „Руски дневник“ Иван Зуенко, специалист по Китай и преподавател в Школата за регионални и международни изследвания към Далекоизточния федерален университет.

Тази гледна точка поддържа и Александър Ларин, водещ сътрудник в Института за Далечния изток към Руската академия на науките: „Земята в Забайкалския край ще се обработва, ще се използва за пасища и земеделие. Това безусловно е плюс“.

Реална ли е „китайската заплаха“

В същото време идеята за отдаване на руска земя под аренда почти за 50 години очаквано предизвика и критики, особено от страна на онези, които се боят от „китайска експанзия“. Представители на парламентарната фракция на ЛДПР (дясна партия, която използва национална риторика) обявиха намерението си да се обърнат към премиера Дмитрий Медведев с молба да не отстъпва земята под аренда.

„Иначе след 20 години губернаторът на Забайкалския край ще е китаец“, изрази опасение представителят на ЛДПР Дмитрий Лебедев. Подобни настроения са доста традиционни – идеята, че Китай планира да завладее руския Далечен изток от дълги години се споделя от руските националисти.

Според Иван Зуенко който живее във Владивосток, „патриотично настроените“ политици преувеличават степента на „китайската заплаха“ и в самия Далечен изток подобни настроения далеч не са толкова разпространени: „Китайците вече не идват тук толкова масово, както в началото на 2000-те години, а онези, които живеят по тези места, носят на хората повече ползи, отколкото вреди. Те работят най-вече в сферата на услугите“.

Подводни камъни

От друга страна ситуацията очевидно е нееднозначна. Александър Ларин предполага, че са възможни известни проблеми заради дългия срок на арендата на селскостопанските земи. „Земята се дава под аренда за половин век. За този период китайските селяни ще свикнат да живеят на тази земя, ще се „сраснат“ с нея заедно със семействата си – а какво ще правят, след като срокът на арендата изтече? За тях ще е много трудно да си тръгнат обратно. Въпросът е как жителите ще съществуват с нарастващото китайско население“.

В същото време Зуенко е убеден, че „това не означава, че трябва да се отказваме от възможността да използваме мощта на китайската икономика, за да решим нашите проблеми“.

"Российская газета". Всички права запазени.