Може ли Русия да помогне на Гърция?

„Спадът, който руската икономика преживя в края на 2014 и началото на 2015 г., до голяма степен изигра негативният сценарий за „откъсване“ на Русия от външните пазари“, разказва завеждащият катедрата по фондови пазари и финансов инженеринг при факултета по финансово и банково дело при РАНХиГС Константин Коришченко. Според думите му последствията от вероятния гръцки дефолт и от възможния срив на китайския пазар ще бъдат за Русия значително по-безболезнени, отколкото за обременения с големи обеми дългове западен пазар.

Възможната помощ

Общият дълг на Гърция възлиза на 320 милиарда евро, или 177% от БВП. От тях Гърция дължи директно на Германия около 56 милиарда евро. „Гръцката икономика се нуждае от радикални реформи, и докато промените в икономиката на страната от южна Европа се превъплъщават в живота, са необходими огромни парични инжекции“, казва главният аналитик в UFS IC Алексей Козлов. Според думите му, отчитайки външния фон и натиска, който в момента изпитва икономиката на Русия, сега тя не може да усили в достатъчен размер финансовата помощ за Гърция.

Но, отбелязва Козлов, въпросът с помощта за Атина носи не само икономически, но и политически характер. В частност, министър-председателят Алексис Ципрас дори посети Петербургския международен икономически форум през 2015 г. Затова Русия, смята Козлов, може да предостави на Гърция помощ в допустим за самата нея обем – от 1,5 до 4 милиарда евро. Но според думите му може да става дума само за кредити по конкретни проекти, и те явно ще са недостатъчни за Гърция: през юли страната трябва да плати още 5,95 милиарда евро.

Нещо повече, според аналитика от инвестиционния холдинг „Финам“ Антон Сороко евентуалната помощ за Гърция ще усложни отношенията на Русия с Европейския съюз. „Русия няма право да върви в разрез с мнението на страните-кредитори. Все пак, Гърция е член на ЕС, така че, на първо място, проблемите в икономиката на страната трябва да се решават вътре в общността“.

Освен това, смята той, използването на някакви преференциални и безвъзмездни плащания биха били неизгодни за Русия. Защото, по данни на Министерството на икономическото развитие на Русия, понижаването на БВП на Русия се ускори до 4,9% на годишна база, докато през април понижението бе 4,2%

Основните последствия

Както отбелязва Константин Коришченко, от възможния дефолт на Гърция Русия ще пострада много по-малко от останалите страни, но все пак, последствията могат да бъдат осезаеми. „За Русия последствията от такова развитие на събитията могат да се окажат по-безболезнени, отколкото за Европа, но все пак чувствителни“, казва Коришченко.

Първо, казва той, ще има „бягство към качеството“ – продажба на дългове на развиващите се страни и покупка на облигации на САЩ. Това ще повлече след себе си свиване на пазара на акции и ще предизвика забавяне на процеса на кредитиране. Второ, гръцките събития съвпаднаха по време със срива на китайския пазар, който ще предизвика негативна вълна на пазарите, още по-голяма, отколкото Гърция.

Но според думите на Коришченко „след преструктурирането на гръцкия дълг, на Русия и на другите потенциални партньори на Гърция ще им е значително по-лесно да развиват съвместни проекти, без да се опасяват, че предоставените кредити ще заминат за погасяване на задълженията към старите кредитори“. Един от тях е проектът „Турски поток“ – газопровод от Русия до Южна Европа по дъното на Черно море. За реализацията на този проект Русия вече се съгласи да отпусне на Гърция кредит в размер на 2 милиарда евро

"Российская газета". Всички права запазени.