„Черният квадрат“ във времето и пространството

Истинският взрив на интереса към наследството на художника става, след като амстердамският музей „Стеделик“ получава най-накрая през 1957 година една въжделена колекция, която три десетилетия се намира в Германия по силата на странни права и е известна на малцина.

Истинският взрив на интереса към наследството на художника става, след като амстердамският музей „Стеделик“ получава най-накрая през 1957 година една въжделена колекция, която три десетилетия се намира в Германия по силата на странни права и е известна на малцина.

РИА „Новости“
Легендарната картина на Казимир Малевич през лятото празнува своята 100-годишнина. Цял век тя съществува в статуса на „икона на авангарда“ и оказва влияние на художниците от целия свят.

За всички и за никого

През декември 1915 година в Петроград (така започва да се нарича Петербург с началото на руско-немските войни) се открива „Последната футуристична изложба на картини „0-10“. Именно тук зрителите за първи път виждат цяла серия от творби на Казимир Малевич, издържани в духа на създадения от него супрематизъм.

Най-голям възторг у съратниците на автора и максимално неодобрение на публиката предизвиква картината „Черен квадрат“, не без предизвикателство закачена в така наречения „червен ъгъл“, където по православната традиция е прието да се подреждат домашните икони. Впрочем 100-годишнината на тази картина се отбелязва не през зимата, а през лятото: руският изкуствовед и признат експерт по творчеството на художника – Александър Шатских, смята, че датата на нейното създаване е 21 юни 1915 година.

В началото култът към „Черен квадрат“ и супрематизма е разпространен само в тесния кръг на съратниците и учениците на Малевич; в Европа неговите привърженици като цяло наброяват единици. Ако се вземе предвид почти едновременното изригване на интереса към безпредметното изкуство в няколко страни – в Русия, Франция, Холандия, Германия – а после почти също толкова едновременното (макар и по различни причини) угасване на този интерес, не е трудно да се обясни защо фигурата на Казимир Малевич твърде дълго остава в периферията на вниманието на международната общност на художниците.

Не е допринасяло особено за световната му слава и обстоятелството, че неговите произведения, съхранявани в съветските музеи, от началото на 30-те години на ХХ век са били забранени за публичен показ. Паметта за неотдавнашният разцвет на авангарда е била старателно изличавана във вътрешността на страната и опазвана от какъвто и да е „експорт“ зад пределите на „желязната завеса“.

Трепет след шока

И все пак пробивът на Казимир Малевич на световната сцена се осъществява, макар и посмъртно. Този процес започва след Втората световна война, в ситуацията на новия бум на абстрактната живопис в Европа и в САЩ. Няколко супрематични творби на Малевич още от довоенно време се пазят в нюйоркския Музей за съвременно изкуство, това-онова пък принадлежи на частни колекционери в Европа. Обаче истинският взрив на интереса към наследството на художника става, след като амстердамският музей „Стеделик“ получава най-накрая през 1957 година една въжделена колекция, която три десетилетия се намира в Германия по силата на странни права и е известна на малцина. 

Малевич докарва тези произведения в Берлин през 1927 година за частна изложба, по неизвестна причина е принуден да се върне в родината си, оставяйки експонатите от изложбата под попечителството на немския архитект Хуго Херинг. Авторът така и не успява да се върне за тях. Впоследствие успяват да скрият от очите на нацистите този негов художествен архив, той преживява войната и в крайна сметка се оказва в холандския музей. Широкият показ на творбите и публикацията им в албуми произвеждат невъобразим ефект. И това става при условие, че лъвският пай от наследството на Малевич остава недостъпен за западната аудитория чак до перестройката в СССР.

Петербургският изкуствовед, специалистът по руския авангард Ирина Карасик предполага: „В историята на световното изкуство навярно няма картина с по-голяма слава от „Черния квадрат“ на Малевич, няма произведение, предизвикало появата на толкова други творби“. Това влияние е извънредно разнообразно, понякога неочаквано. Колкото и да е парадоксално, в Русия то е по-слабо доловимо, отколкото на Запад.

Квадратът завинаги

„Черният квадрат“, охарактеризиран от автора си като „жив, царствен младенец“, е трябвало да оказва въздействие не толкова с вида си, колкото със смисъла си. Едно от посланията му е това: „Аз се преобразих в нулата на формите и излязох отвъд нулата към творчеството“. Казано иначе, „Черният квадрат“ е вълшебно средство, позволяващо избавление от „болестите“ на старото изкуство. Именно така е било възприето произведението от много художници, които все пак не са се готвили да следват непосредствено естетиката на Малевич.

Ако за американците минималисти от 50-те и 60-те години на ХХ век, като Карл Андре и Доналд Джъд може да се каже, че са взаимствали много неща от стилистиката на супрематизма, то в творбите на френския акционист Ив Клайн или на американеца Марк Ротко няма почти нищо, което би могло да напомня за безвъздушната геометрия на Малевич. Въпреки това и двамата (и не само те) говорят за руския абстракционист като за важен ориентир.

Немският художник реформатор Йозеф Бойс в един манифест заявява: „Всичко е изкуство“ – и в това безусловно повтаря Малевич. А декларативният отказ на супрематистите от „изобразителни излишества“ може да се смята за пролог към възникването на концептуализма. Макар и отдалечено, но все пак явно родствени на „Черния квадрат“ са произведенията на американското движение в изобразителното изкуство в края на ХХ век, известно под названието „Нео-гео“ (неогеометричен концептуализъм – бел. ред.).

А нали има още такива сфери като дизайн и архитектура, където влиянието на „иконата на авагарда“ се проследява през десетилетията и то едва ли не е тотално. Да вземем дори звездата на архитектурата Заха Хадид, която неведнъж е признавала пристрастията си към изкуството на Малевич. Неслучайно на персоналната ѝ изложба, открита в Ермитажа, една от версиите на „Квадрата“ фигурира в качеството си на епиграф.

"Российская газета". Всички права запазени.