Губернаторската поръчка

Единна Русия е невъзможна без възстановяването на информационните връзки между центъра и провинцията. Ако Москва не знае какво става във Воронеж, а Воронеж няма представа, с какво живее Новосибирск, протича разпад на единното информационно пространство. А това не е нужно нито на федералните, нито на регионалните власти. И нито на централните, нито на местните медии.

Единна Русия е невъзможна без възстановяването на информационните връзки между центъра и провинцията. Ако Москва не знае какво става във Воронеж, а Воронеж няма представа, с какво живее Новосибирск, протича разпад на единното информационно пространство. А това не е нужно нито на федералните, нито на регионалните власти. И нито на централните, нито на местните медии.

Наталия Михайленко
В Държавната дума е разработен законопроект, постановяващ углавна отговорност за „незаконното изразходване на бюджетни средства за информиране субекти от Руската федерация относно дейността на държавната власт“. Иде реч за наказание (до пет години затвор) на ръководителите на регионите за самореклама в медиите.

Първи привлякоха вниманието към „губернаторската поръчка“ не депутатите, а участниците в конференцията на Общоруския народен фронт (ОНФ) през декември 2013 година. Те казваха, че под формата на осигуряване на „информационната прозрачност“ протича „реализация на имиджова политика“ на регионалното ръководство или финансиране на чиновниците на пресслужбите и профилните министерства.

На същата конференция Владимир Путин нареди на ръководителите на региони до 1 февруари 2014 година да оптимизират разходите по информационното осветяване на тяхната дейност, а на министерството на финансите – да осигури мониторинг на тези разходи. Като измина известно време, министерството на финансите докладва на президента, че местните власти както преди не жалят пари за собствения си пиар, а препоръките на финансовото ведомство са игнорирани. Губернаторите бързо намерили разумните основания и доводите за запазването на съществуващото състояние на нещата.

Ето например – как може да се закрие държавен вестник, който провежда голяма работа по патриотичното възпитание на младежта? Или: излизането на печатно издание извън контрола на областната администрация ще доведе до това, че на неговите страници като гъст поток ще се разлеят материали за убийства, кражби, наркомании... И пак така: може ли с такива примери да се възпитава младежта? През 2015 година по сметки, направени в ОНФ, цялостните разходи на регионалните власти за собствен пиар възлизат на 36 милиарда рубли, което е с 3 милиарда рубли повече, отколкото преди една година.

Как именно изглеждат разходите за имидж? Официално по правило се пише, че бюджетните пари отиват например за „създаване на телевизионни програми, публикации във вестниците, поддръжка на губещите общински вестници и телевизионни компании, осигуряване на работата на регионална телевизионна компания, публикация на материали, насочени към повишаването на туристическата, инвестиционната привлекателност на региона“ и т.н. Разходите за федералните медии минават по графата „създаване на благоприятен инвестиционен климат“.

И ето сега за „незаконно изразходване на бюджетни средства“ за създаване на позитивен образ на местната власт се предлага да се понасят наказания като за углавно престъпление. Разбирайки, че такова положение едва ли ще извика единодушно одобрение, комитетът по информационна политика на Думата проведе разширено заседание, на което покани представители на медийната индустрия. По-голямата част от тях се изказа в тази или друга форма за съхраняването на „губернаторската поръчка“. Защото с такива поръчки само се храни регионалната преса, иначе отдавна би прекратила съществуването си.

Според мнението на представители на медиите, обсъждащи проблема „на губернаторската поръчка“ в Държавната дума, трябва не да се забранява „незаконното изразходване на бюджетни средства“ за информационното обслужване на местните власти, а да се измени системата за разпределение на тези средства – например да се въведат грантове за подкрепа на конкретни журналисти или конкретни жанрове.

Председателят на Съюза на журналистите в Москва Павел Гусев предложи средствата за държавно подпомагане да се разпределят чрез съществуващите, „макар и не идеални“, структури на гражданското общество: отделите на Съюза на журналистите, регионалните обществени палати, СПЧ (Съвет при президента на Руската федерация по развитие на гражданското общество и правата на човека – бел. ред.).

В този дух се изказа и председателят на СПЧ Михаил Федотов. Той смята, че авторите на законопроекта „преследват правилна цел, но с неправилни средства“ (углавно престъпление). Според неговото мнение органите на властта и на общините трябва да имат правото да „учредяват каквито и да е медии, в това число и аудиовизуални“, но изключително за целите на „публикация на нормативни актове“, а „информирането“ като държавна услуга трябва да се оказва от недържавните медии на конкурсно основание.

В това как регионалните власти използват „своята“ преса, Михаил Федотов вижда „опасност от „опашкуляването“ на информационните пространства на равнището на регионите“, което „води до дезинтеграция на страната“ И такава опасност действително съществува. Всичко, което съобщават регионалните медии, има много тясна география.

А федералната преса на свой ред малко се интересува от живота на руската провинция. Съдейки по това какви събития попадат в информационните излъчвания на телевизионните програми, в ежедневните вестници, както и по това какви герои излизат на първи план в тях, цялата федерална преса – това е целокупие от новините на столицата. При което и столичният живот в повечето случаи най-често е ограничен на три адреса: Кремъл, Домът на правителството, Държавната дума.

Информация за провинцията се появява от време на време. Но каква? Ако има вест от провинцията, тя е от губернаторските етажи – не по-ниско. И отново само в един ракурс – в московския. Впечатлението е, че като че ли старата журналистическа практика е обърната с хастара навън. Преди все пак се позволяваше колкото ти е угодно (да – но без очерняне!) да описваш живота на „простия съветски човек“ и категорично се забраняваше да се втурваш в коридорите на властта.

Сега е обратното. Сега всички новости и сензации са свързани само с ръководители от столичен или регионален мащаб – провинциалния жител с неговите житейски грижи и проблеми не го привлича ролята на нюзмейкър. Днес в Москва могат да се преброят едва ли повече от две-три десетки журналисти, заработващи хляба си с командировки.

Единна Русия е невъзможна без възстановяването на информационните връзки между центъра и провинцията. Ако Москва не знае какво става във Воронеж, а Воронеж няма представа, с какво живее Новосибирск, протича разпад на единното информационно пространство. А това не е нужно нито на федералните, нито на регионалните власти. И нито на централните, нито на местните медии.

"Российская газета". Всички права запазени.