Без компромис: 70% от руснаците не са готови да отстъпят заради отмяната на санкциите

Истината е, че докато проблемите от санкциите олицетворяват образа на врага отвън, със сигурност ще се възприемат като цена за национално достойнство.

Истината е, че докато проблемите от санкциите олицетворяват образа на врага отвън, със сигурност ще се възприемат като цена за национално достойнство.

РИА „Новости“
70% от гражданите смятат, че Русия не трябва да отстъпва заради санкциите. Само една трета от жителите на страната смятат, че това е проблем. Съдейки по това, че рейтинга на Путин (който наскоро достигна своя максимум от 89% ), това не притеснява руснаците. Пред „Руски дневник“ експертите обясниха, как така се случва, как рейтинга на президента расте заедно с недоволството на хората.

70% от гражданите смятат, че страната не е длъжна да прави каквито и да било компромиси заради западните санкции, показват изследванията на „Левада център“. Варианта „да се търси компромис, да се правят отстъпки, за да се избегнат санкциите“ поддържат само 20%. Заедно с това, възникналите вече сериозни проблеми от санкциите при тази трета от населението на страната, не пречи на растящия рейтинг на президента, смятат социолози. Наскоро нивото на подкрепата към Владимир Путин достигна поредния рекорд от 89%.

Реакция на щраус

На практика, числото на одобряващите курса на игнориране на западните санкции и тези, които смятат че страната трябва да се придържа към предишната политика по въпроса за югоизточна Украйна и Крим, е стабилно. През януари 2015 г. се повиши само с 1%, а от септември 2014 г. с 2%.Така стабилен остава и процентът на склонните към компромис. Какво действително се променя - това, че сред населението расте страха за бъдещето, опасения за военни сблъсъци и неувереност в настоящето. Това разказа пред „Руски дневник“ Наталия Зорка, ръководител на отдела за социално-политически изследвания на „Левада“. „Това се вижда и в отговорите на други наши въпроси. С тревога за бъдещето говорят 60% от запитаните“, казва тя. Именно това подтиква хората към пълен отказ да заемат която и да е страна и ги кара да прехвърлят отговорността към висшестоящите, смятат от „Левада“.

„Това е реакция на щрауса - при опасност да си зарови главата в пясъка. Хората делегират право на президента да мисли, сякаш до този момент е оправдал всичките им очаквания: все едно през тези години е постигнато материално благополучие и ново-старите територии са се увеличили“, казва ръководителят на Политическата експертна група Константин Калачов. На края, санкциите, които трябваше да подкопаят доверието на руснаците към курса на Путин, предизвикват само противоположна реакция - сплотяване около националния лидер, потвърждава лоялността на Кремъл професорът от Департамента на политическите науки Леонид Поляков. „И това независимо, че действително голяма част от руското население усеща на гърба си въздействието на западните санкции, добавя той.   

С една дума

Истината е, че докато проблемите от санкциите олицетворяват образа на врага отвън, със сигурност ще се възприемат като цена за национално достойнство, признават събеседниците пред „Руски дневник“. При това обикновените руснаци не страдат от санкциите, а от контрасанкциите, е убеден аналитикът на независимия социологически център «Лаборатория Крищановска» Михаил Коростиков. След време всичко това ще премине и затова прекрачват горещата линия“, обяснява той.

По неговите думи, не трябва да се пропуска фактът, че повече от 70% от руснаците въобще нямат задгранични паспорти, в това число и никакви спестявания, така че девалвацията на валутата не ги засяга. Желание за възмездие (38% от запитаните – за ответна реакция срещу санкциите) възниква при ситуация от контекста какво Русия представлява за Запада. Сега тя е поставена на едно ниво с Ислиамските държави и треската Ебола. Това не може да не дразни руснаците. Така че ответната реакция може да се разглегда като напълно правомерна“, казва той.

Що се отнася до числото - 70-те процента руснаци, които смятат, че страната не е длъжна да прави каквито и да било компромиси заради западните санкции, то според експертните към тази ситуация трябва да се подхожда внимателно. В края на краищата, това е само количествено изследване, разсъждава Калачов. Хората рефлективно отговарят на въпроса от контекста – да, не, не знам. Но ако попитате същите тези хора, как се отнасят към това, което при нас би липсвало, например японски памперси или немски лекарства, то отчета ще бъде вече съвсем различен. По същество това интервю не е за общественото мнение, въпросът е в това, че хората се влияят от телевизора“, казва Коростиков. 

Важното е да не става по-лошо

След като гражданите дават на президента колосален кредит на доверие като националния лидер, се появява широк терен за политически маневри и нестандартни реформи, отбелязва Поляков. Например повишаване на пенсионната възраст или още по-гореща политика по отношение на държавните монополи. С една дума, тезата за високия рейтинг на Владимир Путин – това е времето за реформи, казва съпредседателят на централния щаб на Общоруския народен фронт (обществено-политческа организация, създадена през 2011 година от Владимир Путин) Александър Бречалов, както и бившият министър на финансиите на Русия Алексей Кудрин.

Експертите са убедени, че обществото не желае реформи, напротив, хората се дразнят от разговори за реформи, страхуват се от нова перестройка, казва Калачов. Той е уверен, дори президентът и да не оправдае всички очаквания, рейтингът му няма да спадне. Докато живее сравнението между Путин и Елцин или със ситуацията от 90-те години, няма за какво да се притесняваме. Трябва да отчитаме, че ключова дума за цялото президенство на Владимир Владимирович е стабилност и да се съмняваме, че хората чакат от него реформи. Важното е да не става по-лошо“, констатира Коростиков.

"Российская газета". Всички права запазени.