Москва свързва решението за избори в ДНР с позицията на Киев по Минските договорености

Специалният режим на самоуправление в неподчиняващите се на Киев райони на Донбас е едно от основните положения на Минските договорености от 12 февруари тази година, което трябваше да бъде законодателно оформено в Киев и да отвори път за търсенето на политически начин за урегулиране на на конфликта чрез организацията на местни избори.

Специалният режим на самоуправление в неподчиняващите се на Киев райони на Донбас е едно от основните положения на Минските договорености от 12 февруари тази година, което трябваше да бъде законодателно оформено в Киев и да отвори път за търсенето на политически начин за урегулиране на на конфликта чрез организацията на местни избори.

РИА „Новости“
В Москва реагираха на заявлението на лидера на самопровъзгласилата се Донецка народна република Александър Захарченко за прехода към специален режим на самоуправление и провеждане на местни избори на 18 октомври тази година. Прессекретарят на президента на Руската федерация свърза тази стъпка на ДНР с неизпълнените от Киев Мински договорености.

Лидерът на ДНР Александър Захарченко въведе специален режим на самоуправление и насрочи провеждане на местни избори на 18 октомври. Обянсявайки прехода на Донецк към нов режим, Захарченко заяви, че Киев дефакто е излязъл от мирния мински процес и разкритикува по-рано предложените от украинския президент Петро Порошенко поправки в конституцията. В тях става дума за децентрализация на властта – мярка, чието изпълнение се предвижда от минските договорености.

Прессекретарят на Русия Дмитрий Песков, като отговаряше на въпроса за отношението към предприетите от Захарченко стъпки, заяви, че „Москва […] като гарант на Минските съглашения, като подписала се страна нееднократно и на различни равнища е изразявала своята дълбока загриженост от това, че тези съглашения не се изпълняват от страна на Киев“.

Позоваване на минските договорености

Специалният режим на самоуправление в неподчиняващите се на Киев райони на Донбас е едно от основните положения на Минските договорености от 12 февруари тази година, което трябваше да бъде законодателно оформено в Киев и да отвори път за търсенето на политически начин за урегулиране на на конфликта чрез организацията на местни избори.

Подобен закон бе приет от Върховната рада, обаче неговото действие и провеждане в метежните райони на изборите бе отложено до освобождаването на Донбас от „окупаторите“. Като мотивира въвеждането на специален режим на управление в ДНР и насрочването на избори за 18 октомври, Захарченко се позова на необходимостта от изпълняването на Минските договорености. Според неговите думи тъй като Киев „имитира процеса на мирното регулиране“, то Донецк в името на спасяването на Минските договорености ще пристъпи самостоятелно към тяхното изпълняване.

Поправки в конституцията на Украйна

Сред споменатите от Захарченко пунктове на съглашението, които според думите му Киев нарушава или не спазва, е и този, който засяга провеждането на конституционни реформи от украинските власти, който „е предполагащ в качеството си на ключов елемент от децентрализацията на властта“. В сряда президентът на Украйна Петро Порошенко представи промените в конституцията, които бяха направени от специално конституционна комисия, и ги внесе във Върховната рада. Според неговите думи те предполагат предоставянето на по-големи пълномощия и финансови ресурси на регионите. При това в тях не става дума за особения статут на части от Донбас, но има препратка към действащия закон. Конституционните поправки още преди това бяха разкритикувани от ръководствата на самопровъзгласилите се републики

На свой ред в Киев подложиха на критика стъпките на лидера на ДНР. В украинската столица нарекоха решението на Захарченко „фарс“:„Обявените от Захарченко избори на 18 октомври не съответстват на конституцията на Украйна. При нас ясно е написано в конституцията, че местните избори трябва да протекат на 25 октомври 2015 година. Това вече не един път бе обявявано от президента Петро Порошенко“, заяви първият заместник на фракцията „Блок“ на Петро Порошенко във Върховната рада на Украйна Игор Кононенко.

Позициите несъвместими ли са?

Политолозите смятат, че предложените от Порошенко поправки на конституцията и обявените от Захарченко мерки са в голяма степен демонстрационни стъпки и са свързани помежду си. При това, според мнението на директора на киевския Център за политически изследвания и конфликтология Михаил Погребински, в заявленията на лидера на ДНР ключовият момент засяга провеждането на избори в непризнатата република. Изборите, ако те бъдат проведени – както заявяват от ДНР – по европейските норми, с поканването на представители на БДПЧ ОБСЕ (Бюро по демократичните институти и правата на човека на Организацията по безопасност и сътрудничество в Европа – бел. ред.), ще поставят украинските власти в сложно положение.

„На тях – каза Погребински в интервю за „Руски дневник“ – ще им е твърде трудно да откажат съдействие на международните институти за провеждане на честни избори, макар и изборите да доведат до легитимацията на Донецката и Луганската народна република“.

В интервю за „Руски дневник“ заместник-деканът на Факултета по световна икономика и световна политика на Висшето икономическо училище Андрей Суздалцев нарече стъпката на Захарченко проявление на „фронта срещу Киев“. Това е станало в отговор на предложенията на Порошенко по въпросите на децентрализацията, които не са били приети в ДНР и ЛНР, тъй като (както подчертават в Донецк и Луганс) те не са били съгласувани с тях и по този начин противоречат на Минските договорености. „Тече политическа борба на платформата на Минските съглашения. Всеки ги интерпретира посвоему“, смята политологът, като отбелязва най-вече отсъствието на действителен диалог между двете страните. 

Генералният директор на независимия Център за политически технологии Игор Бунин смята решението за провеждането на избори „PR-ход“, в резултат на който властите в ДНР ще придобият „някаква допълнителна легитимност на територията на бившия СССР“, а най-вече в очите на Русия. Все пак, според неговото мнение тази стъпка не може да доведе конфликта до стадия на урегулиране. Говорейки за поправките, за предложенията на Порошенко, Бунин предполага, че Западът би искал повече по отношение на децентрализацията на Украйна. Не са удовлетворени от предложенията на Киев и в самопровъзгласилите се републики. „Тук позициите [на страните в конфликта] са несъвместими“, резюмира анализаторът.

"Российская газета". Всички права запазени.