Последният лейтенант на военната проза

Трябва да търсим опората в себе си, в своята душа. Това трябва да бъде търсене на истина и на непоколебима вяра.

Трябва да търсим опората в себе си, в своята душа. Това трябва да бъде търсене на истина и на непоколебима вяра.

Елена Лорионова
Наскоро в храм „Христос Спасител“ за пети път бе връчена ежегодната Патриаршеска литературна премия на „Светите равноапостоли Кирил и Методий“. Тази година нейни лауреати бяха Юрий Бондарев, Юрий Кублановски и Александър Сеген.

Сред тези имена особено внимание привлече фигурата на Юрий Василиевич Бондарев. Един от най-известните и прочути писатели от съветско време, фронтовак, Герой на Социалистическия Труд, кавалер на множество награди, лауреат на Ленинска и Държавни премии, той никога не е споделял за своята вяра, макар че темата за духовните търсения все по-често звучи в неговите последни произведения. И ето, при връчването на наградата в храм „Христос Спасител“, писателят произнесе тези думи: „Каквито и заплахи да ни застрашават, ние си имаме Защитник – ние си имаме Христос“.

С лауреата на Патриаршеската премия ние беседвахме за това, как вярата идва.

Юрий Василиевич, във вашите произведения, в частност в романа „Несъпротива“ (оригиналното заглавие е „Непротивление“- стремеж за противопоставяне на злото чрез смирение, бел. ред.), има много библейски образи и цитати, но за вашия личен духовен път малко се знае. Как всичко се случи? Как във времето се променяше отношението ви към вярата, към Църквата?

Може да се каже, че то се променяше заедно с моето съзнание. И това продължи цял живот. Имаше си своите важни етапи в детството, юношеството, младостта, зрелостта и сега, в старостта. Бях кръстен още като дете, в Орск. След завръщането ми от фронта посещавах храма на Новокузнецкая в Москва, живеех в съседство с него още отпреди войната, като момче. Но съзнателно влязох в Църква вече в зряла възраст, през 80-те години. В Църквата ме въведе отец Генадий от храма на улица „Нежданова“. Голяма роля в моя духовен живот изигра и митрополит Питирим (Нечаев). Общуването с него много ми помогна да укрепна духовно и да открия отговорите на много въпроси.

Но процесът на духовно развитие течеше постоянно. И в този план в огромна школа за мен се превърна войната. Мисля, че именно по време на войната аз най-естествено, искрено и откровено разбрах човека. Разбрах самия себе си, когато се намирах в ситуация или-или.

Значи, вярно е, че в окопите няма атеисти? Случвало ли ви се е да се обръщате с молитва за помощ? Имаше ли отговор?

Аз не помня такова нещо - в окопите да има някакви спорове или разсъждения между бойците за отношението към вярата, но виж, неистово молещи се на Бог преди бой съм виждал многократно. И аз самият съм се обръщал към Господ с молба за помощ. И имаше отговор. Достатъчно е да кажа, че съм раняван три пъти и останах жив. Това само по себе си е чудо, че аз преминах през най-кръвопролитните сражения, а Господ ме остави жив по Свой Промисъл.

Какво се случва сега с духовното състояние на нашия народ, общество? 

Трябва да търсим опората в себе си, в своята душа. Това трябва да бъде търсене на истина и на непоколебима вяра.

Какво е отношението ви към съвременната литература? Виждате ли в нея продължение на традициите, които вие следвахте?

Има такова продължение, но то засега не властва в нашето изкуство. За да стане съвременната руска литература достойно продължение на нейните най-добри традиции, на нашите писатели са им нужни още повече талант и воля, свято мъжество. Това, което винаги е било свойствено на руския народ.

Кои са най-важните писатели в живота ви, за кой от тях можете да кажете, че ви е любим?

Бих назовал имената на няколко писатели, които играят важна роля в живота ми. Разбира се, преди всички за мен са Александър Сергеевич Пушкин, Михаил Юриевич Лермонтов, Лев Николаевич Толстой, Антон Павлович Чехов, Иван Алексеевич Бунин, Михаил Александрович Шолохов, Джек Лондон, Ерих Мария Ремарк, Александър Дюма. Виждате ли, какъв разнообразен списък се получи.

Беседата проведе Елена Алексеева, вестник „Крестовский мост“ за „Руски дневник“.

"Российская газета". Всички права запазени.