Защо руските региони се оказаха заплашени от дефолт?

Финансовите проблеми на регионите са резултат от въздействието на няколко фактора: на първо място – влошаването на макроикономическата ситуация в страната, което се отрази негативно на предприемаческата активност.

Финансовите проблеми на регионите са резултат от въздействието на няколко фактора: на първо място – влошаването на макроикономическата ситуация в страната, което се отрази негативно на предприемаческата активност.

ТАСС
За първи път от началото на кризата от 2008-2009 година руски регион допусна технически дефолт (неплатежоспособност): Новгородската област не можа да върне навреме кредита си на стойност 30,2 милиона долара. Според мнението на анализаторите, много региони на страната за заплашени от възможен дефолт: заради ръста на вноските по кредитите, те не могат да индексират заплатите на учителите и лекарите.

За първи път от началото на кризата от 2008-2009 година руски регион допусна технически дефолт: Новгородската област, намираща се на 600 километра северозападно от Москва, не можа да върне навреме кредита си на втората по големина държавна банка в Русия – Външнотърговска банка, на стойност 1,68 милиарда рубли (30,2 милиона долара) – съобщава руският делови вестник „РБК-Daily“ с препратка към данни на анализаторите Standard & Poors.

Според думите на анализатора на инвестиционния холдинт „Финам“ Тимур Нигматулин засега може само да се говори за признаци на технически дефолт на Новгородската област: регионът успя да погаси задълженията си в течение на един месец след просрочването, все пак проблемът на кризата на дълга в руските региони е повече от актуална. По данни на Standard & Poors ситуацията може да се повтори във всеки момент и само през 2015 година за рефинансиране на дълга руските региони ще трябва да привлекат на пазара до 900 милиарда рубли (16,2 милиарда долара), а за три години – 4 трилиона рубли (71,9 милиарда долара).

Дълговете на регионите

Както казва анализаторът на UFS IC Юлия Гапон, финансовите проблеми на регионите са резултат от въздействието на няколко фактора: на първо място – влошаването на макроикономическата ситуация в страната, което се отрази негативно на предприемаческата активност, удари бизнеса на компаниите и намали рязко доходната част на местните бюджети на същите; а на второ място – ръстът на социалните задължения вследствие на приемането на майските укази на руския президент. Става дума за комплекс документи, приети през май 2012 година в деня на встъпването на Владимир Путин на президентския пост.

Съгласно тези укази, регионалните власти трябва регулярно да индексират заплатите на лекарите, учителите и на сътрудниците в държавната сфера. „Финансирането на указите става фактически невъзможно и няма някакъв си специален изход от така оформилата се ситуация. Съдейки по всичко, част от регионите в крайна сметка ще допуснат дефолт, което ще им създаде силни затруднения за бъдещото привличане на средства за финансиране по дълга“, казва Тимур Нигматулин.

До 2012 година повечето регионални бюджети бяха без дефицит, но от началото на 2013 година ситуацията рязко се измени, казва Юлия Гапон. Според заключенията от миналата година в консолидираният бюджет на регионите на Русия има дефицит от 447,6 милиарда рубли (8 милиарда долара), което е два пъти по-високо от очакваното, при което почти при една трета от регионите дефицитът е превишил с 15% обема на бюджетните доходи на субекта и само 11 региона са изпълнили бюджета си с профицит (положително салдо). В тази ситуация се наложи субектите на федерацията да разширят заемите си по кредити, което доведе през 2014 година до ръст на държавния дълг на регионите с 20%  – до 2,09 трилиона рубли (37,58 милиарда долара). При което най-големият обем от държавния дълг имат Москва, разположената около столицата Московска област и Краснодарският край – регионът, където се намира олимпийският Сочи.

Решението на ситуацията

„В ситуация на последващо изоставане на руската икономика едва ли ще може да се разчита на бързо и самостоятелно решение на регионалните финансови проблеми“, казва Юлия Гапон. Според нейните думи в тази ситуация би било актуално, също така, да се разгледа вариантът за децентрализация на данъците, което би позволило на регионите да разширят доходните източници на постъпленията си.

Впрочем, както казва анализаторът на „ИК РУСС-ИНВЕСТ“ Семьон Немцов, да измени ситуацията, може само Центробанка, постановяваща ключовата ставка – кредитната ставка, според която се ориентират частните банки. „Рязкото повишаване на ключовата ставка през декември миналата година и запазването на нейното високо равнище в течение на продължителен период затруднява възможността за прекредитиране на много длъжници, в това число и на регионите“, казва анализаторът.

"Российская газета". Всички права запазени.