В Москва започна работа банката за развитие на БРИКС

Министърът на финансите на Русия Антон Силуанов заяви, че банката на БРИКС е започнала работа. Според неговите думи в близко бъдеще банката ще може да получи рейтинг и до края на годината да финансира първите проекти.

Руският министър съобщи, че за президент на новата банка е избран бившият директор на индийската банка ICICI Кундапур Ваман Каматха. Капиталът на банката възлиза на 100 милиарда долара.

Споразумението за създаване на Банката за развитие на БРИКС беше подписано преди една година. Главната задача на банката е да финансира инфраструктурни проекти в държавите от БРИКС и в развиващите се страни.

Не става дума за единна валута на БРИКС

Според думите на Силуанов тези проекти, които претендират за финансиране от Фонда за национално благосъстояние, в това число и проектите на „Роснефт“, могат да претендират за пари от банката на БРИКС.

При това, както отбеляза министърът, вложенията във външни проекти са възможни в бъдеще, но засега приоритет са инвестиционните проекти в рамките на БРИКС.

Според думите на министъра това се отнася и до изпитващата в сегашно време финансови трудности Гърция. „...Възможно е в бъдеще проектите на Гърция и на други страни да са едни от тези проекти, към които ще се насочват парите [на банка БРИКС], но аз мисля, че това няма да се случи бързо – не и в близко бъдеще“, каза Силуанов.

Министърът на финансите на РФ заяви, че въпросът за по-тясно финансово обединение на страните от БРИКС – валутен съюз – засега не стои на дневен ред. „Създаването на валутен съюз се предшества от огромно количество мерки по интеграция на данъчното, бюджетното, митническото законодателство, технически регламенти и така нататък. Затова на дневен ред не стои създаването на единен валутен съюз и на единна валута“, подчерта Силуанов.

Пул на валутите

Извън стъпките, свързани с новата банка, на 7 юли в Москва председателите на централните банки на страните от БРИКС подписаха съглашение относно Пула на резервните валути. Общият обем на Пула на валутните резерви на страните от БРИКС също възлиза на 100 милиарда долара.

Китай ще внесе в Пула 41 милиарда долара, Бразилия, Индия и Русия – по 18 милиарда долара, а ЮАР – 5 милиарда долара. Пулът е създаден, за да могат централните банки на страните от БРИКС да предоставят една на друга средства в случай на възникване на проблеми с доларовата ликвидност и да компенсират бюджетния дефицит.

Както заяви председателят на Централната банка на Русия Елвира Набиулина, Пулът е „застрахователен инструмент“. „Ние сега не виждаме основания да предполагаме, че някоя от страните участници ще бъде принудена да се обърне за помощ към този инструмент в обозрима перспектива“, каза руската икономистка, като също така отбеляза, че не вижда необходимост от създаването на реални валутни резерви на БРИКС.

„...Според нас Пулът на условните валутни резерви и ясното разписване на механизма на работата на този Пул, което е направено в операционното споразумение, отговарят на въпросите, заради които се създаде този Пул – като застрахователен механизъм против финансови рискове и рискове, свързани със ситуацията на световните финансови пазари“, каза Набиулина.

Макар и медиите да наричат създадения пул „алтернатива на Международния валутен фонд“, в руското правителство не бързат да дават такива оценки. Заместник-министърът на финансите на Русия Сергей Сторчак заяви, че не бива да се сравнява новият финансов механизъм на БРИКС с МВФ.

„Сравняването на Пула на условните валутни резерви и МВФ не се вмества в никакви рамки. Нищо общо няма между тях освен някакви препратки към названията им. Защото МВФ е международна организация, а Пулът на условните валутни резерви – „кесия“ от средства, които могат да се изразходват само при настъпването на определени обстоятелства“, подчерта Сторчак.

"Российская газета". Всички права запазени.