Размерът на макета е 10х10х34 см, тежи около 4 кг. „Това е колкото две тухли – уточнява Шаенко. – След като излезе в орбита, спътникът ще се трансформира в достатъчно голяма пирамида, която лесно ще се наблюдава на небосвода благодарение на отразяваната слънчева светлина“.
ТАСС„По време на една лекция по космонавтика, към мен се приближи слушател и ме попита, дали може в космоса да бъде изстреляна тухла. Аз му отговорих, че може, но не е ли по-добре да бъде изстреляно нещо по-забележително?“ - разказва Александър Шаенко, ръководител на образователната програма „Съвременна космонавтика“ в Московския държавен машиностроителен университет (МАМИ). Така през есента на 2014 г. започва изграждането на първия руски любителски спътник „Маяк“.
В проекта участват четирима студенти и един аспирант от МГТУ „Бауман“, четирима инженери и един PR специалист. Към днешна дата с помощта на краудфъндинг са събрани около $7 000 и е направен макет на спътника. Любителите планират на тази база през 2016 г. да бъде създаден реален спътник и той да бъде изстрелян в космоса. Проектът се нарича „Маяк“ и трябва да стане пътеводна звезда за любителите на космонавтиката.
„Ние все още сме тук, на Земята“
Преди това Александър Шаенко, който е ръководител на проекта, е работил в различни космически компании. Той казва: „Още преди 40 години човечеството можеше да усвои и други планети, а ние все още сме тук, на Земята“. И е на мнение, че причината се състои само в това, че космическите агенции и предприятия, които разработват летателните апарати, не правят необходимото и не са достатъчно заинтересувани от резултата. Шаенко смята, че задачата на „Маяк“ е да победи безразличието.
Размерът на макета е 10х10х34 см, тежи около 4 кг. „Това е колкото две тухли – уточнява Шаенко. – След като излезе в орбита, спътникът ще се трансформира в достатъчно голяма пирамида, която лесно ще се наблюдава на небосвода благодарение на отразяваната слънчева светлина“.
Самият спътник представлява контейнер, в чиято вътрешност се намират амониев карбонат, полимерен филм, два генератора и компютър. При нагряване амониевият карбонат се разпада на въглероден диоксид, вода и амоняк. След излитането трябва да се включи газогенератор, който ще напълни с газ скелето на пирамидата по ребрата. Благодарение на това той ще придобие гладка и устойчива форма. Вторият газогенератор ще накара спътника да се върти, което ще го направи по-забележим за хората в тъмната част на денонощието.
Следващият етап
„Този месец ни предстоят стратосферни изпитания на макета. Именно за това събирахме парите. С хелиев балон ще издигнем нашия макет в стратосферата на височина 35 км. Няма начин при спускането си той да не се повреди, така че за орбиталното изстрелване ще ни се наложи да направим още два апарата – основен и резервен“, допълва Шаенко.
Но това е само начало. За да се доведе проектът до края и да се изведе реалният спътник „Маяк“ в орбита, ще са необходими още около $262 хиляди. В момента ентусиастите подписват договор за изстрелване между Университета по машиностроене и компанията „Спутникс“, която ще инсталира спътника на ракета-носител „Днепър“ през есента на 2016 г.
За да съберат необходимите $262 хиляди, ентусиастите планират да проведат краткосрочна кампания през септември-октомври 2015 г. Освен това, в края на юли Шаенко ще тръгне по руските региони, за да разказва за своя проект и за усвояването на космоса. Със серията научно-популярни лекции „Космосът от море до море“ на него му предстои да преодолее над 15 000 км от Калининград до Камчатка.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си