Гохран разкри пред света имената на най-добрите руски ювелири

И в Източна Европа, и в Азия има хора и организации, които се интересуват от руското декоративно-приложно изкуство, и школи, които го изучават. И има лица, които биха искали да притежават изделия на руски майстори.

И в Източна Европа, и в Азия има хора и организации, които се интересуват от руското декоративно-приложно изкуство, и школи, които го изучават. И има лица, които биха искали да притежават изделия на руски майстори.

Ана Якимова
Представянето на книгата-каталог „Най-добрите художници на Русия. Декоративно-приложно изкуство" стана в Гохран (Държавния фонд за скъпоценни метали и скъпоценни камъни на Руската Федерация за съхраняване, предоставяне и използване на скъпоценни метали и скъпоценни камъни към Министерството на финансите на Руската Федерация). Показани бяха над 60 от най-добрите майстори и няколко хиляди техни работи.

Изданието е уникално, отбелязаха в Гохран, защото преди всичко включва майстори от най-различни школи и направления. Специалисти по керамика и порцелан, по православно емайлиране, бижутерство, декоративно-приложно и оръжейно изкуство. Майстори на резба по кости и в каменоделното изкуство. И това не е пълният списък.

„В най-нова Русия не е имало толкова мащабен каталог. Отпечатваните по-рано обединяваха по-малко майстори и определен профил. А това пречеше много напредъка на нашите специалисти“, разказва авторът на книгата, директорът на Творческия съюз на художниците в декоративно-приложното изкуство Сергей Коломийцев. 

Дори в Русия те са почти неизвестни

Студенти и завършили художествени училища признават, че няма от кого да се учат, няма по кого да се равняват, те знаят малко за съвременното родно изкуство.

„У нас е прието, че звездите на ювелирното изкуство това са Фаберже, Сазиков, Овчинников. А малцина познават съвременните майстори. Роди се идеята да покажем руския национален стил“, посочи Сергей Коломийцев.
По думите на завеждащия сектора за декоративно-приложно изкуство на Централния музей на древноруската култура „Андрей Рубльов“ Светлана Гнутова, за съвременното декоративно-приложно изкуство е характерен новият прочит на древноруското и византийското наследство.

Малко се знае за руските майстори и зад граница. Не всеки има материална възможност да участва в международни изложби, да се представи публично. Дори познатите и уважавани автори не толкова често имат възможността да напомнят за себе си. А има какво да покажат.

Например, Дмитрий Саморуков, майстор от Руската гилдия на шлифовчиците, работи по уникална методика, която е разработена от самия него и засега не се прилага никъде другаде по света. Той създава невероятни изделия. Представете си фианити (кубични цирконии), перли, други камъни, с 200 до 300 фасети. Те не само преливат във всички цветове на дъгата. Те сякаш са живи, дишат, създават нов свят.

„Шлифоването не просто изважда на показ красотата на камъка. Това са картини, създадени от символи. Те правят света по-чист, а хората - по-добри“, казва майсторът. 

Неговите работи не веднъж са били показвани на руски и международни изложби. Но включването му в книгата открива пред него нови възможности. 

Каталогът буди интерес и в Русия, и на Запад. Тиражът на изданието е хиляда екземпляра и вече е изкупен. Затова в най-близко време се планира то да бъде преиздадено. А също и да бъде пуснато на английски език.

Съвременните майстори не са по-лоши

По думите на ръководителя на Гохран Андрей Юрин, тази книга има голямо значение. Първо, тя е необходима на потребителите на декоративно-приложното изкуство от музеите до частните колекционери на уникални предмети, включително и изделия на ювелирното изкуство. Каталогът им дава представа за майсторите, техните работи и възможности.

Второ, тя е важна за изследователите, изучаващи изкуството, новите идеи, форми и технологии, които се появяват в него. Трето, тя дава представа на чуждестранните партньори за руското изкуство. И в Източна Европа, и в Азия има хора и организации, които се интересуват от руското декоративно-приложно изкуство, и школи, които го изучават. И има лица, които биха искали да притежават изделия на руски майстори.

„В нашето време, което е сложно от икономическа гледна точка, ние сме свидетели на възраждането на руската ювелирна школа, на появата на нови имена и творчески работилници. Съвременните ювелирно-художествени изделия не отстъпват на произведенията на най-известните чуждестранни бижутерски фирми“, казва главният експерт на Гемоложкия център на Московския държавен университет Александър Столяревич.

Сергей Коломийцев признава: „Много от имената, представени в книгата-каталог, не са известни на широката публика. Но в чужбина ще научат, че в Русия има такива майстори с голяма буква, има школи, има уникални методики. Сега в западните страни останаха малко специалисти, способни да създадат толкова изящни ювелирни изделия. В Англия школата е почти изгубена. Има дефицит на майстори в Германия. Не рядко ние, в творческия съюз, получаваме предложения за обмяна на опит и молби да приемем за обучение техни специалисти“, разказва той. Но допълва - не винаги се стига до сътрудничество.

"Российская газета". Всички права запазени.