„Тетрис“ от СССР

Главоблъсканицата, покорила милиони, в края на 80-те години стана нещо като матрьошката на културно равнище – символ на Русия от това време.

Главоблъсканицата, покорила милиони, в края на 80-те години стана нещо като матрьошката на културно равнище – символ на Русия от това време.

AP
Преди 30 години в СССР беше създадена компютърна игра, спечелила милиарди долари и станала културен феномен в целия свят. Геймдизайнерите на съвременна Русия са пуснали на пазара немалко продукти, но не са успели дори да се доближат до постиженията на „Тетрис“.

Алексей Пажитнов сглобява първия прототип на 6 юни 1984 година, но продължава да усъвършенства играта още няколко години. В Русия е разпространена версията, че именно 18 юли трябва да се смята за рождения ден на тази компютърна главоблъсканица. Действително лятото на 1985 година е времето, когато обновената, цветна версия на играта за IBM съвместимите компютри започва да се препредава между приятелите и колегите на Пажитнов в Изчислителния център на Академията на науките на СССР. Така започва шествието на „Тетрис“ из страната, а впоследствие и из целия свят.

Особеностите на авторското право

По онова време в СССР с износ на компютри и с програмно осигуряване се занимава държавната организация „Електроноргтехника“ или казано съкратено „Елорг“. Но още преди сключването на пълноценен договор със съветските чиновници, някои задгранични компании започват да пускат пиратски версии на „Тетрис“ и да препродават една на друга правото, което всъщност не им принадлежи. Сложното кълбо от противоречия, в който има участници, хвалещи се с лични връзки с Михаил Горбачов, завършва така, че лиценза за игровите автомати придобива компанията Atari, а варианта за игровата конзола – Nintendo.

През 1996 година Пажитнов, по това време преместил се в САЩ, регистрира фирмата The Tetris Company, преоформя авторските права на названието на „Тетрис“-а като свои, а по-късно сключва споразумение с приватизирания „Елорг“ за отказ от по-нататъшни претенции. Ако през осемдесетте години лично той почти нищо не печели от популярността на играта, то в сегашно време всички отчисления от новите издания на „Тетрис“ (например от компанията Ubisoft) отиват именно при него. С това не е съгласен програмистът Вадим Герасимов, който като 16-годишен помага на Пажитнов да прехвърли играта от компютър „Електроника-60“ на IBM PC.
Флагманът Game Boy

Съществуват версии на „Тетрис“ практически за всички видове компютри, портативни и домашни конзоли. Да се пресмята броят на разпръснатите копия, е безперспективна работа, тъй като много от тях са се доставяли на ползвателите безплатно. Рожба на Пажитнов става също така първата в света игра за мобилни телефони. В края на 90-те години в Русия са разпространени преносните устройства Brick Game - китайско производство, водеща звезда на които е все същият „Тетрис“.

Но главната заслуга на „Тетрис“ в историята на голямата индустрия на игрите е излизането на пазара на портативната конзола Nintendo Game Boy. Главоблъсканицата помага на японската компания да изпревари конкурентите си и да завоюва лидерското място на многомилиардния пазар на игровите конзоли. На Nintendo 3DS, съвременен потомък на Game Boy, също е достъпен Tetris, но вече с поддръжката едновременно за осем играчи и с използване на технологията за допълнителна реалност.

Руската класика

В края на 80-те години западните компании, например японската Nintendo и американската Spectrum Holobyte, целенасочено добавят в „Тетрис“ съветски колорит. Така като неин фон се появява първият космонавт Юрий Гагарин, немецът пилот Матиас Руст, осъществил през 1987 година полет от Хамбург до Москва и приземил се на Червения площад, и руската народна песен „Коробейники“, станала известна на Запад като главната музика на „Тетрис“.

В днешно време главоблъсканицата безпогрешно се асоциира с Русия, влиза в златния фонд на класиката на видеоигрите редом с Pac-Man или Space Invaders и активно се цитира в художествените произведения. През 2012 година нюйоркският Музей на модерното изкуство (МоМА) придобива „Тетрис“ и още тринадесет игри в постоянната си колекция и след няколко месеца ги пуска в експозицията си.

Game over?

„Тетрис“ не е първата игра на Алексей Пажитнов. Програмистът признава, че преди хита си е създал няколко главоблъсканици, които според неговите думи са се оказали не така интересни и са загубени. След „Тетрис“ той пуска на пазара повече от десет игри, чиито названия почти нищо не говорят на съвременните геймъри. Единственото изключение е главоблъсканицата Hexic, излязла през 2003 година и регулярно преиздаваща се за нови платформи.

В нея трябва да се съберат не линии от квадрати, а клъстери от шестоъгълници от един цвят. Макар и да обичат да наричат Пажитнов автор на един хит, самият той нееднократно отбелязва, че „Тетрис“ е станал родоначалник на нов жанр. В този смисъл, която и да е съвременна геометрична главоблъсканица – от Bejeweled до Candy Crush Saga – е частично задължена за своя успех на същата тази „древна“ съветска игра. 

Сергей Орловски, ръководител на студиото Nival и продуцент на повече от десет успешни игри, включително и на „Блицкриг“, известна както в Русия, така и отвъд границите ѝ:  
„Тетрис“ помогна на руските разработчици, когато преди няколко години у нас започна да се формира вече професионалната индустрия за компютърни игри – той показа на целия свят, че у нас в постсъветското пространство има интересни идеи. Пък и като цяло главоблъсканицата, покорила милиони, в края на 80-те години стана нещо като матрьошката на културно равнище – символ на Русия от това време.

Александър Кузменко, ръководител на Games.Mail.Ru:

„Тетрис“ не е само една от най-популярните и признавани игри по света, това е едно от тези редки, но много важни неща, които съставят така наречения „руски културен код“. Редом с ушанката и матрьошката, всеки средностатистически жител на страните от развития свят ще каже, без да се замисля, че „Тетрис“ са го измислили руснаците“.

Следвайки духа на модната вълна от периода на късната перестройка, чийто изразен реквизит бе свързан със Съветския съюз, първите търговски версии на „Тетрис“ бяха оформени в стилистиката „балалайка-косоворотка-Кремъл“, а песента „Коробейники“ по стиховете на Некрасов днес е известна отвъд границите изключително като „тази музика от „Тетрис“-а.

Сложно е да се прецени значимостта на „Тетрис“ за световната игрова индустрия – по същество с пускането на тази игра за портативната конзола Game Boy започна бумът на „джобните“ игри, това, което ние наричаме в епохата на Angry Birds „мобилен гейминг“. През 90-те години китайската версия на „Тетрис“ под название Brick Game беше едва ли не във всяко руско семейство.

И, разбира се, „Тетрис“ – това е връх на такова явление, каквото са авторските игри. Гениалната концепция е измислена от само един-единствен човек – Алексей Пажитнов, моментално станал жива икона на игровата индустрия. Даже днес много от така наричаните независими разработчици привеждат Алексей за пример, когато ги питат как един човек може в наши дни да направи успешна игра без чужда помощ. Пажитнов успя през осемдесетте – значи може и днес да се получи при някого.

"Российская газета". Всички права запазени.