Намериха алтернатива на „Газпром“

ЕК предлага два нови източника на доставки за балканските страни – азербайджански газ по газопровода TAP (строителството вече започна), а също така втечнен газ от предполагаемия терминал в Хърватия.

ЕК предлага два нови източника на доставки за балканските страни – азербайджански газ по газопровода TAP (строителството вече започна), а също така втечнен газ от предполагаемия терминал в Хърватия.

РИА „Новости“
Европейската комисия, която след отмяната на „Южен поток” бе принудена срочно да търси нови варианти за газоснабдяване на Югоизточна Европа, представи своите първи предложения. Брюксел предлага да осигури Гърция, България и Сърбия с азербайджански газ, като построи два интерконектора, а Унгария и Словения – с втечнен газ от бъдещия терминал в Хърватия. Това създава реална алтернатива на руския газ, но не позволява той да бъде заменен напълно. Обратното, от новите тръби може да се възползва „Газпром“, при реализацията на проекта за газопровода „Турски поток“.

Европейската комисия (ЕК) избра четири приоритетни газопроводни проекта за Балканите, които би трябвало да увеличат прехвърлянето на газ между страните от региона и да намалят зависимостта им от единствения засега доставчик – „Газпром“.

Миналият петък се състоя второто заседание на групата по повишаване на газовата свързаност на страните от Централна и Югоизточна Европа (CESEC) – това са бившите страни-участнички в проекта „Южен поток”, към които, по покана на ЕК, се присъединиха представители на Украйна, Молдова, Сърбия, Босна и Херцеговина, а също така и Македония. Последните осем месеца страните обсъждаха възможностите за доставки на газ в Югоизточна Европа след отмяната на „Южен поток” и сега представиха първите практически резултати.

ЕК предлага два нови източника на доставки за балканските страни – азербайджански газ по газопровода TAP (строителството вече започна), а също така втечнен газ от предполагаемия терминал в Хърватия.

Съответно, като първостепенна мярка ЕК предлага да бъдат изградени три конекторни газови връзки: от Гърция в България и от България в Сърбия (това ще позволи в тези страни да се доставя газ по ТАР), а също така от хърватския терминал в Унгария (мощностите частично вече са готови) и Словения. Тези мерки ще осигурят алтернатива на руския газ за България и Сърбия, а в случай на разширяване мощностите на терминала в Гърция, страните ще получат достъп и до пазара на втечнен газ.

Украйна, макар и да присъстваше на заседанието и да подписа съвместните документи, в плановете на Европейската комисия не е на първо място. Нито един проект, в който се планира изграждането на нови газопроводи в Западна Украйна и използването на украински подземни газохранилища, не беше споменат сред приоритетните. ЕК обеща да помогне с откриването на обратна връзка за пренос на газ от Румъния за Украйна и на виртуална – от Словакия.

Например, тя ще „подпомага усилията на „Укртрансгаз“ за постигане на директни споразумения с операторите на газопреносните системи на Словакия, Румъния и Унгария“, специален подход по въпроса ще бъде изработен на 30 септември. В момента функциите на оператор на украинската газопреносна мрежа на западната граница на Украйна частично се изпълняват от „Газпром експорт“, и това пречи на Киев да открие виртуален ривърс на газ.

Макар че заявените от ЕК интерконектори гарантират по-добра свързаност на балканския газов пазар, тяхната мощност не е достатъчна за пълното прекратяване доставките на руски газ. Освен това, засега не са налице фактически обеми от алтернативен газ: от 10 милиарда кубически метра газ, по ТАР Гърция и България ще получат по 1 милиард (съответно по около 40% и 35% от потреблението), останалият газ отива в Италия.

Азербайджан планира след 2025 г. да увеличи доставките в Европа с още 10 милиарда кубически метра, но събеседниците от отрасъла се съмняват в способността на страната така бързо да усвои сложните местоположения в шелфа на Каспийско море. А що се отнася до терминала за втечнен газ в Хърватия, чието изграждане се обсъжда през последните пет години, то засега инвестиционно решение за него няма, поради съмненията на инвеститорите в неговата възвращаемост. ЕК обещава „ключова подкрепа“ от страна на ЕБВР и Европейската инвестиционна банка при привличането на средства за изграждането на приоритетните газови проекти, но точната структура на финансирането засега не е ясна и трябва да бъде уточнена до края на 2016 г.

„Изграждането на интерконектори в Югоизточна Европа може само да се приветства, но за тяхното функциониране са необходими нови ресурси от газ, а такива не са налични“, казва Алексей Гривач от Фонда за национална енергийна безопасност. Той, също така, подчертава проблемите с финансирането на подобни проекти, защото, при липсата на договори за доставки на газ, не може да бъде гарантирано тяхното натоварване и, съответно, с тази гаранция да бъдат привлечени кредити. Анализаторът е на мнение, че някои от тези проекти, в частност интерконекторът Гърция-България-Сърбия, може да се използва от „Газпром“ при реализацията на „Турски поток“.

"Российская газета". Всички права запазени.