Фамилните домове в Москва

Домът на архитект Кузнецов

В Мансуровската уличка, в центъра на столицата точно преди сто години, в края на Сребърния век, построява за себе си еднофамилна къща архитектът Александър Кузнецов. На вратата – слънце от ковано желязо, а в оградния зид – малка портичка като за Алиса, през която само дете може да мине, и входен ъглов навес като за гномове, в полукръг под козирката му – хоризонтален парапет с колони до коляното. Вътре – холандска печка, кабинет на горния полуетаж, витражи и кахлени плочи. Заедно с автора в дома живели жена му, синът и дъщеря им. През пролетта дървосекачът докарвал лед за зимника от Москва-река. На гости на стопанина идвали известният архитект на руския модернизъм Фьодор Шехтел и архитектът- конструктивист Константин Мелников. 

След революцията Кузнецов строи фабрика в далечните краища на Съветския съюз – затварят го, защото покривът бил плосък и на него можело да се приземи вражески самолет. Докато излежава присъдата си, проектира също така Двореца на съветите. Умират Сталин, Хрушчов, Брежнев. Сменят се епохи, минава перестройката на Горбачов, разпада се СССР, районът започва да се нарича „златната миля“ поради високата цена на квадратния метър, в района се появяват нови знаменити обитатели. А в къщата с малката портичка живее внукът на Кузнецов, неговото семейство, все същата лоза пълзи по стената, грее печката. Да се местят от еднофамилната къща, Кузнецови не възнамеряват, казват – „гнездата на рода не се продават“.

Домът на скулптурката Мухина

Недалеч, в Пречистенската уличка се забелязва постройка, която, изглежда, по-органично би се вписвала с вида си на Тимирязевска, където е разположена селскостопанската академия – поради стъкления си покрив тя прилича повече на оранжерия. Това е домът-работилница на Вера Мухина, на тази, която е създала скулптурата „Работник и колхозничка“. Тя проектира сама сградата през 1947 година, както се смята, заедно с идеолога на „сталинския ампир“ – архитекта Жолтовски. Някога преди революцията, тя ходила по балове, а към шестдесетте години вече е станала официално признат жив класик.

В дома на „Перечистенка“ Вера Мухина изживява своите последни шест години. Тук са били създадени ескизи за паметник на Горки, Чайковски, за знаменития (както са писали за него) „плакат в скулптурата“ – „Ние искаме мир“.
По жълтите стени все така, както преди 70 години, се вие бръшлян. Ябълката, посадена още от стопанката, всяко лято дава плод. Пред входния навес съхне на простора бельото на новите собственици. Сега в дома на Вера Мухина живее нейната внучка с мъжа си и сина им. Те казват, че никога не са се опитвали да ги изселят и не са се опитвали да превърнат дома в музей. За щастие на нейните потомци, скулптурите на Мухина, както изглежда, предизвикват по-голям интерес, отколкото нейното жилище.

Домът на архитекта Мелников

Къде-къде по-драматична е историята на друго „гнездо на рода“. За знаменития дом на конструктивиста Константин Мелников, за шедьовъра на авангарда, за „пчелните клетки“, пишат нееднократно. Десетилетия наред той е бил скрит от чуждите очи и то именно заради потомственото владение: през цялото това време в Кривоарбатската уличка е живяла внучката на архитекта Екатерина Каринска. 

Пред редките щастливци, които тя се е съгласявала да приеме, се е разкривала невероятна картина. Стара дървена ограда, зад нея тъмен двор, входният навес – напукан, дървена настилка, прозорците – немити. Във вестибюла, за който пишат в учебниците по архитектура – различни вехтории: от градинска ръчна количка, до стъпкани галоши. На антикварния диван играят деца. Килимът от 20-те години се чисти с миеща прахосмукачка.

Десетилетия наред Екатерина и нейната сестра враждуват с баща си, сина на Константин Мелников – художника Виктор Мелников; после започват да се карат един с друг за това на кого принадлежи този дом и какво може да се направи с него. Опитват се да решат съдбата на дома в многочислени съдебни процеси. Виктор Мелников в завещанието си посочва, че домът остава в разпореждането на държавата, при условие че ще бъде създаден мемориален музей на неговия баща, където също ще премине цялото обзавеждане и архивите на известния му родов предшественик. Музеят е учреден през фвруари 2014 година по инициативата на Държавния музей на архитектурата.

Основната експозиция на музея, посветена на живота и творчеството на Константин и Виктор Мелникови, ще се помещава не в знаменития дом, а наблизо – в улица „Воздвиженка“. Отварянето на постоянната експозиция е насрочено за 2016 година.

По този начин семейният дом все пак става музей.

Оригиналният текст на сайта Газета.ру

"Российская газета". Всички права запазени.