В руския „стоп-лист“ попаднаха 12 чуждестранни организации с нестопанска цел

От сената твърдят, че списъкът е с „предупредителен характер“, т.е. няма юридическа сила и е приет, за да може Генералната прокуратора да провери, дали включените в него организации отговарят на закона за „нежелателните организации“.

От сената твърдят, че списъкът е с „предупредителен характер“, т.е. няма юридическа сила и е приет, за да може Генералната прокуратора да провери, дали включените в него организации отговарят на закона за „нежелателните организации“.

ТАСС
Съветът на федерациите публикува т. нар. „патриотичен стоп-лист“. В него попаднаха 12 чуждестранни организации, заподозрени в анти-руски дейности. Сред тях са „Фридъм Хаус”, фондацията „Макартър“, фондацията на Сорос и други. Списъкът може да се разшири, предупреждават сенатори. А събеседниците на „Руски дневник“ алармират: това е удар срещу най-големите източници на финансиране на руския нестопански сектор.

На 8 юли Съветът на федерацията внесе в Генералната прокуратура, Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи на Русия т. нар. „патриотичен стоп-лист“. В него попадат 12 чуждестранни организации (8 американски, 3 украински и 1 полска). В сената смятат, че с тяхна помощ се „оказва натиск върху ценностите и институциите на Русия“, тъй като по правило те се финансират от правителства на други държави.
От сената твърдят, че списъкът е с „предупредителен характер“, т.е. няма юридическа сила и е приет, за да може Генералната прокуратора да провери, дали включените в него организации отговарят на закона за „нежелателните организации“.

«Не сме наивни хора»

В САЩ работят 15 000 организации с нестопанска цел в сферата на външната политика, отбелязва председателят на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко, като бюджетите на някои от тях са по-големи от бюджета на руското външно министерство. „Ясно е какви огромни средства се изливат под претекст да се усъвършенства демокрацията, <…> и е ясно за какви цели. Ние далеч не сме наивни хора“, допълва тя.

Както обясни пред „Руски дневник“ инициаторът на „стоп-листа“ и председател на комисията по международни въпроси в Съвета на федерацията Константин Косачов, в списъка са попаднали организации, които са „известни със своята политическа ангажираност“, която вече е „излязла наяве и в съседни страни, и в редица случаи и у нас, в Русия“. „Формално в уставните документи на тези организации обявените цели са положителни: съдействие за развитие на демокрацията, институциите на гражданското общество, опазване на човешките права и свободи“, изброява сенаторът.

Само че в много случаи според него тяхната дейност се свежда до разпространение на „необективна и политизирана информация, нагнетяване на протестни настроения“. Сигналите за политически или близки до политически дейности от страна на чуждестранните организации с нестопанска цел идват основно от регионите, споделя Косачов. На 3 юли на открито съвещание на Съвета на федерацията бе обявено, че сенаторите са получили информация, включително от службите за сигурност и Генералната прокуратура.

Самите сенатори многократно са подчертавали, че списъкът се сформира открито с участието на представители на Обществената палата на Русия, министерството на външните работи, Федералната служба за финансов мониторинг, Държавната дума и др.

Вълк в овча кожа

Новината, че фондация „Макартър“ е попаднала в „патриотичния стоп-лист“ бе възприета с „огромно съжаление“ от самата организация. „Разочаровани сме“, каза в обръщение, предоставено на „Руски дневник“, президентът на фонда Джули Сташ. Оттам се надяват на заключение, че техните „дейности винаги са били в съответствие с руските закони“. „Фондация „Макартър“ е напълно независима и не получава средства от правителството на САЩ. Не сме ангажирани и не подкрепяме политически дейности“, каза Сташ. Тя отбеляза, че с подкрепата на фонда в Русия са се появили няколко независими университета. „В сферата на човешките права нашите източници на финансиране са защитавали уязвими руски граждани и са засилили обществения диалог за всички руснаци“.

Според директора на Кримската полева мисия по правата на човека Андрей Юров попадането на най-големите чуждестранни фондове в руския „лист“ е „напълно предсказуемо“. „Просто са взели списъка с най-известните донори и са ги включили произволно“, заяви той в интервю за „Руски дневник“. Но появата на своята „организация“ в него той определи като „напълно неочаквано“. Това всъщност изобщо не е организация, а просто инициатива на няколко правозащитници от Русия и страните от ОНД, обяснява Юров (обединението е създадено на 5 март 2014 с подкрепата на Програмата за развитие на ООН в Украйна).

„Нямаме членство, бюджет, офис – нямаме нищо. Не сме регистрирани“, казва той. По думите му, правозащитниците се занимават само с мониторинг на правата на човека в Крим, „при това много акуратно, далеч от каквито и да било политически оценки“, а допреди това „съвсем нелошо“ са си сътрудничили с апарата н пълномощника по правата на човека в Русия и с президента на Съвета за развитие на гражданското общество и правата на човека. „Ние просто бяхме пример, че в Крим могат легално да работят независими правозащитници. В този смисъл нашата работа беше много по-изгодна за руското външно министерство, отколкото нашата забрана“, обобщава Юров.

Президентът на Руската асоциация на политическите консултанти и член на съвета на директорите на Европейската асоциация на политическите консултанти (EAPC) Игор Минтусов обяснява избора на организациите, включени в „стоп-листа“, като политически акт. „Съветът на федерацията улавя сигналите, които му изпраща ръководството на страната – президентът и неговата администрация“, заяви той в разговор с „Руски дневник“. Според него самият факт, че организациите от списъка са финансирали руски организации с нестопанска цел - „агенти“, може да изиграе определяща роля.

„Стоп-листът“ е предупредителен сигнал и за руските органи на изпълнителната власт, и за тези организации, смята професор Леонид Поляков от департамента за политически науки към Висшата икономическа школа. Но да се говори за конюнктурни мотиви може само в случай, че организациите възприемат този „сигнал“ и преразгледат своята политика в страната, смята той. „Ако те все пак разберат, че работят в Русия и трябва да отчитат нашите интереси, а не просто на всяка цена да работят за себе си, то тогава решението за тях може и да бъде променено“, не изключва политологът.

Въпреки това, уверен е Минтусов, руският нетърговски сектор е загубил важен канал за финансиране, а на фондовете от „листа“ е лепнат етикет: „Внимание, руснаци! Бъдете нащрек, сред вас може би има вълк в овча кожа“. Поляков е съгласен, че руският нестопански сектор може и да загуби финансиране, но „нека това се компенсира с факта, че по този начин се блокират причиняваните на страната вреди“.

"Российская газета". Всички права запазени.