Годишнина от трагедията, годишнина на лъжата

В украинския конфликт лъжат не само непосредствените участници във войната – украинското правителство и опълчението на Донбас, но и техните влиятелни групи за подкрепа: западните държави от една страна и Русия – от друга.

В украинския конфликт лъжат не само непосредствените участници във войната – украинското правителство и опълчението на Донбас, но и техните влиятелни групи за подкрепа: западните държави от една страна и Русия – от друга.

Константин Малер
Преди година, на 17 юли стана една от най-страшните трагедии на голямата и все още незавършила европейска война. В Донецка област на Украйна, недалече от градчето Торез катастрофира полет MH17 от Амстердам до Куала Лумпур. На борда на самолета имаше 298 души и всички те загинаха.

Преди година, на 17 юли стана една от най-страшните трагедии на голямата и все още незавършила европейска война. В Донецка област на Украйна, недалече от градчето Торез катастрофира полет MH17 от Амстердам до Куала Лумпур. На борда на самолета имаше 298 души и всички те загинаха.

От самото начало общественото мнение в западните страни и Украйна беше убедено, че виновници за трагедията са или „проруските бунтовници“, т.е. опълчението на Донбас, или непосредствено Русия. Не е изключено официалното разследване да потвърди тази версия, но засега ние не знаем това.

Докато разследването не е завършило, ще трябва да ползваме откъслечни, често пъти политически и емоционално оцветени заявления на представители на различните страни, въвлечени в разследването. Премиерът на Малайзия Наджиб Разак заяви, че разследването е много близко да посочи виновниците, но той самият не ги съобщи. 

Има предварителна версия на доклада, която е изпратена за обсъждане от специалисти от различни страни. За тази версия засега се знае само от изтичането на информация, разпространена от CNN с позоваване на неназовани източници. В репортажа на телевизията се обвиняват „бунтовниците“, но не е представен целият документ. По този изключително важен от морална и политическа гледна точка въпрос, световното обществено мнение беше принудено да се задоволява в продължение на една година с официалните и невинаги аргументирани заявления на правителствата, които имат свои цели в украинската война.  

Вторият най-важен източник на сведения са „неназованите източници“, които често са лъжливи или частично редактирани материали от социалните мрежи и мнения на експерти, които правят изводи на базата на „достъпни данни“.

Във всички войни всички страни лъжат. В украинския конфликт лъжат не само непосредствените участници във войната – украинското правителство и опълчението на Донбас, но и техните влиятелни групи за подкрепа: западните държави от една страна и Русия – от друга. Никога досега обикновено свободното и критично западно обществено мнение не е губило до такава степен критичното си отношение към случилото се.

Това е странно дори за нас в Русия, която (често пъти справедливо) е критикувана за недостатъци по отношение свободата на словото. Да, нашите официални телевизионни канали редовно дават официални и антиукраински версии, но има и масови опозиционни издания, които публикуват данни и становища, отразяващи западната и украинската гледни точки. Ние, най-малкото, можем да правим съпоставки. Равнището на критичност на западното обществено мнение е факторът, който може да спре войната, а може и да тласне ситуацията към по-нататъшно кръвопролитие.

Здравият разум казва, че след трагедията на 17 юли миналата година, световното обществено мнение би трябвало да направи всичко възможно, за да спре касапницата поне по време на разследването. Вместо това Западът единодушно обвини опълченците и Русия, позовавайки се на данни от американските разузнавателни спътници, които така и не бяха публикувани, и на информации от социалните мрежи.

Лъжата от социалните мрежи изглежда по-правдоподобна от официалната лъжа. В резултат светът, без да разполага с резултатите от разследването, реши, че са виновни Русия и опълчението. Получилите морална подкрепа украински войски, започнаха с нова сила бойните действия против своите бунтуващи се съграждани.

По данни на ООН, във войната в Донбас са загинали най-малко 6000 души. Голяма част от тях са мирни граждани. Украинските бомби падаха включително и по местата, където се водеше разследването. Това не са слухове от социалните мрежи, аз самият редовно ходя в Донбас, бях и по онова време по тези места. Изострянето на конфликта след трагедията може да бъде потвърдено и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, и от много западни колеги.

Какво знаем до този момент? На 26 май 2014 година, след избирането на Петро Порошенко за президент (който, впрочем, обеща в своята предизборна кампания бърз мир), войната в Украйна премина в нова фаза. Украинската армия започна да използва авиация против своите градове. Отначало на обстрел беше подложен милионният Донецк, където загинаха мирни жители.

След това Луганск, където в резултат на обстрела на централния площад също загинаха мирни жители, а украинското правителство откровено лъга, че хората са станали жертва на бунтовниците, които стреляли в климатика на местната администрация. Предградията на Славянск практически бяха изравнени със земята от украинската артилерия и авиация. Аз бях там неотдавна – в много от домовете и досега не са разчистени развалините, а тази територия се смята в Украйна за „освободена“.

Към 17 юли войната от въздуха се водеше навсякъде, а у донбаското опълчение започна да се появява (вероятно не без помощта на Русия) противовъздушно оръжие. Противниците на Киев започнаха да свалят украинските щурмови самолети и дори унищожиха украински транспортен самолет, летящ на височина 6500 м. Лесно може да се предположи, че опълчението е можело да свали „Боинг“-а, обърквайки заради недостатъчни средства за наблюдение или слаба военна подготовка пътническия самолет с военно-транспортен самолет.

Още повече че един от тогавашните лидери на опълчението Игор Стрелцов успя още същия ден да заяви, че украински военен самолет е бил свален в района на Торез. На теория „Боинг“-ът е можело да бъде свален и от украинските военни, които в онези дни се опасяваха, че у опълчението ще се появи авиация (която така и не се появи). Украинската страна също лъже всеки ден, тя лъга включително и тогава, твърдейки, че на 17 юли миналата година в небето не е имало украински военни самолети.

Възможно е официалното разследване в една или друга степен да определи откъде и от какво оръжие е бил даден съдбоносният изстрел. Но в онези дни нямаше непрекъсната фронтова линия, така че както украинските войски, така и опълченците са можели да бъдат навсякъде.

При всяко положение основната причина за трагедията е войната в Украйна. Критичната позиция на западното обществено мнение е много важна, за да се намери истината и да не се допусне нов кръг на кръвопролитието под маската на съжаление за гибелта на пътниците от MH17. Истината е, че човешкият живот няма цена. Убийството на мирни граждани в Донецк или Горловка е също толкова недопустимо, колкото и убийството на пътниците от малайзийския „Боинг“.

Мнението на автора може да не съвпада с мнението на редакцията.
Виталий Лейбин е руски журналист, главен редактор на списание „Руски репортер“.

"Российская газета". Всички права запазени.