Обама ще се запомни не с успеха с иранската ядрена програма, а с войната с Русия

Напълно вероятно е най-голямото наследство на Обама да стане не подобряването на отношенията с Иран, а задълбочаването на студената и потенциално дори горещата война с Русия, отбелязва експертът

Горчивата ирония на „иранския мир” е, че на фона на преговорите във Виена САЩ вървяха упорито към конфронтация с Русия по повод Украйна, която за Вашингтон няма никакво стратегическо значение, пише анализаторът Скот Макконъл, редактор  в американския вестник The American Conservative.

Напълно вероятно е най-голямото наследство на Обама да стане не подобряването на отношенията с Иран, дори Техеран да изпълни изцяло поетите задължения, а задълбочаването на студената и потенциално дори горещата война с Русия, отбелязва Макконъл.

„Всеки във Вашингтон знае, че Обама и неговото обкръжение отделиха на Иран десетократно повече внимание, отколкото на Русия, вероятно, предполагайки, че геополитическата логика няма да позволи отношенията с Москва да излязат извън контрол. Те обаче бяха изненадани – горчивата ирония на тази ситуация е, че постигайки мир с Иран, САЩ могат да се окажат в състояние на война с Русия”, допуска анализаторът.

По мнение на експерта, украинската политика на Вашингтон се е превърнала в конфуз. На практика САЩ подкрепят неонацисти и чеченски ислямисти, сражаващи се до руската граница, докато в същото време послушните медии и податливата политическа класа неуморно бият тревога по повод „руската агресия”. През 2012 г. самият Обама заедно с цялата страна се смееха на думите на тогавашния кандидат за президент Мит Ромни за „руската заплаха”. Сега обаче, след като направи няколко действително значителни стъпки във вътрешната политика, Барак Обама сякаш загуби външнополитическия дневен ред в полза на „ястребите” и лобистите на агресивно настроения военно-промишлен комплекс на САЩ.

Обяснението може да бъде и по-сложно. Не е изключено САЩ да имат нужда от Русия като враг, за да осмислят по-ясно собственото си съществуване. В средата на 80-те години съветският интелектуалец Георгий Арбатов предсказа, че Съветският съюз ще лиши Вашингтон от такъв враг. След разпускането на Варшавския договор от Михаил Горбачов американците просто не знаеха какво да правят по-нататък. Един от героите на известния американски писател Джон Ъпдайк даже си задаваше въпроса „ако няма студена война, защо тогава да бъдеш американец”.

Известният американски социолог и политолог Самюъл Хънтингтън лансира още през 1997 г. актуалната и до днес хипотеза, че американците се нуждаят от външен враг, за да преодоляват вътрешния си разпад.

"Докато Обама и Джон Кери мислено се намираха някъде далече, системата на националната сигурност на САЩ се движеше неизбежно към конфронтация с Русия заради територия, нямаща стратегическо значение за Америка, и за това движение имаше много спорни морални основания”, посочва Скот Макконъл.

"Российская газета". Всички права запазени.