Езически молитви и жертвоприношения в горите на Марий Ел

Малко нации в света успяват да съхранят уникалната си култура. Марийците обаче (жителите на Република Марий Ел, разположена на р. Волга) – уралски народ с угрофински корени, са запазили и продължават и до днес да предават традициите си: своя начин на живот, култура и дори религия, която е пропита от езически ритуали.

Въпреки че са преследвани от царистските и съветски правителства, от мощното влияние на православното християнство, исляма и атеизма, марийците продължили да се молят тайно в своите свещени гори.

През 16 в. започва миграцията на някои „ливадни марийци“ на североизток, поради процеса на принудителна християнизация. Тази група „източни марийци“ се установява в югозападната част на Свердловска област, югоизточната част на Пермска област и северните райони на Башкирия.

Марийските молитви могат да бъдат разделени на три групи: общностни, неформални и семейни. По време на молитвите под внимание винаги се взема разположението на луната. Преди изпълнение на религиозни ритуали участниците приготвят специален хляб.

Първата и заключителна част на церемонията се провеждат в семейния дом на „инициаторите“ на молитвите. Картите (марийските свещеници) носят шапки, направени от дебел бял филц. Цялата Свердловска област се обслужва само от трима карти, като единият от тях е „пенсиониран“.

Умението на всеки карт се крие основно в широтата и обсега на неговите молитви към боговете. Самите молитви са в свободна форма, като няма специални канони, но трябва да идват от сърцето.

Върховният бог на марийската религия е Ош Кугу Юмо (Големият бял бог). Той е този, на когото се правят жертвоприношения и чрез когото картът се моли на други богове. И до днес марийците се занимават със селско стопанство – затова реколтата и добитъкът им зависят от духовете на природата.

Местата, където марийците извършват ритуалите си, се наричат „свещени горички“ или в някои случаи „свещени планини“, пазени от силите на природата. В Марий Ел, която е традиционната родина на марийците, има около 500 такива места. Оскверняването им се наказва жестоко от боговете.

Всяка свещена планина е разделена на няколко „слоя“, като всеки от тях е светилище на определен бог. Според някои източници свещените горички са аномални зони, където се случват странни неща, но за марийците те са и място, където могат да се заредят с положителна енергия и да се отпуснат.

Преди да се изкачат на свещената планина, всички вярващи трябва да се изкъпят в банята (където водата идва от свещен извор) и да се облекат в чисти дрехи. В гористите райони на свещените планини е забранено да се режат живи дървета, да се ругае, да се вика, да се изхвърля боклук, да се облекчават физиологични нужди и да се консумира алкохол.

Уралските марийци принасят в жертва бял овен, който е полово зрял, здрав и няма дефекти. Някои марийски ритуали са посветени на тъмните сили, като за тях се използва черен овен.

Картите изрязват жизненоважните органи на животното, нанизват ги на шнур и ги хвърлят в казан, пълен с друга храна. Така те молят за здравето на даден човек и неговото семейство. Месото и кървавиците се варят в големи казани, от които след това се раздава на участниците в знак на благодарност за милостта на боговете.

Свещениците молят боговете за благополучието на марийския народ, за щедра реколта, трезвеност и въздържание от наркотици, както и за справедливи решения от властите. Докато свещениците четат римуваните си молитви към боговете, „гостите“ на ритуала трябва да са коленичили („домакините“ осигуряват овните за жертвоприношението).

Според легендата в свещената планина не бива да се оставя нищо излишно, затова всички останки от принесения в жертва овен се изгарят, а осветените продукти се отнасят у дома от участниците. Те трябва да почерпят с тях своите близки и приятели.

Едва през 1990-те години подобни масови ритуали отново са официално позволени от властите. Днес, разбира се, някои марийци са православни християни, а други са приели исляма и говорят татарски език.