Кой е Дмитрий Лихачов?

Акад. Дмитрий Лихачов в гр. Мелник, 1982 г.

Акад. Дмитрий Лихачов в гр. Мелник, 1982 г.

Калина Канева
Интервю с Калина Канева, предизвикано от протеста срещу изграждане на паметник на акад. Дмитрий Лихачов в София. Калина Канева е автор на двутомното издание „Симетрия на времето“, което съдържа срещи, разговори и писма на Дмитрий Лихачов.

Жителите на кв. „Обеля“ организираха протест срещу построяването на паметник на Лихачов, който им е „натрапен“, по техните думи. Бихте ли обяснили на широката публика кой е Дмитрий Лихачов?

Първо трябва да кажа, че съм потресена и омерзена, за мен е неочакван удар българи да се обърнат срещу най-големия българолюбец, човека, който така съкровено беше приел българската култура и толкова обичаше България. Не знам, дали има българи, които толкова дълбоко да са проникнали в българската древна култура, така да са я оценили и да са показали на света и на нас самите, какво сме ние и какво сме дали на света. Вазов е направил една красива фраза, че „и ний сме дали нещо на света“, а Лихачов е доказал какво се крие зад тази фраза.

Когато съм го питала откъде тръгва неговият интерес към България, той казваше, че му е преподавал акад. Державин, който е живял в среда на бесарабски българи и много му е разказвал за старата и съвременната българска литература. Державин, като израснал сред българи, е разказвал за страната ни едва ли не като за своя родина, и когато Лихачов идва за първи път в България през 1958 г., той вече знае много за нея. Когато се шегували с него, че обича България повече от Русия, той отговарял, че „обича България, защото обича Русия“. България като начало на славянската култура и писменост.

Вие самата как се запознахте с Дмитрий Лихачов?

Всичко започна от моето изследване за личността на граф Игнатиев. Посветих 40 години на това проучване, като събирах прашинка по прашинка информация за него. Направи ми впечатление, че той все пише в писмата си „нашият дълг към българите“ - исках да разбера какво се крие зад тази фраза. По време на Руско-турската война Граф Игнатиев всеки ден праща до жена си писма от гр. Бяла, които са част от неговия дневник. Там е написано „ние най-после връщаме своя дълг към родината на просветителите Кирил и Методий“.

Това е дълбочината на тяхното [на руснаците – бел. ред.] чувство и отношение към България. Съвременният руски писател Валентин Распутин, който почина наскоро, перефразира афоризма „ние всички сме произлезли от шинела на Гогол“ като казва, че „всички славяни са произлезли от кирилицата“. Ние чрез нея мислим, пишем, изразяваме чувства. Българите са тези, които са продължители на делото на Кирил и Методий и създатели на нова култура. Така мисли и Дмитрий Лихачов. 

Кирил и Методий са създали глаголицата. Всеки би могъл да създаде писмени знаци. Но те са създали литературен език на базата на говоримия народен език. Например латинският не е говорим език. А Кирил и Методий на базата на език, който се разбира от всички, създават изтънчен, философски разбираем език и писменост, със съответната граматическа обосновка. Това е гениалното, което те са направили. А българското чудо е, че българите са били в състояние да го оценят, разберат, приемат, да го развият и предадат на други народи като Русия, Украйна и дори Румъния, която не е славянска.

България оплодява културата на други народи. Старата руската литература е продължение на съществуваща вече 100 години българска култура. Лихачов пише: „Църковно–славянският език, пренесен в Русия от България, не само чрез книгите, но и устно, чрез богослужението веднага става своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде висшия слой на езика, полюса на духовността… Способността да се възвисяват мисълта, понятията, представите, емоциите.“

Самите руснаци как оценяват българската култура и нашият принос към тях?

Това е много сложен въпрос – зависи, дали го гледаш повърхностно или не. Кирил и Методий са светци, почитани от църквата. Комунистите (доколкото може да се говори така) отхвърлят религията като „опиум за народите“. През съветско време това, че Кирил и Методий са светци, води до частичното им забвение. Но руските учени знаят кой какво е направил за културата. Благодарение на Русия са съхранени старите български ръкописи. Граф Игнатиев, като посланик на Русия в Турската империя в продължение на 14 години има голяма заслуга за това. Днес в руските архиви има много повече документи, отколкото в българските архиви относно приноса ни в руската култура.

Дмитрий Лихачов посвещава живота си на изучаването на тези архиви. Той съдейства на много български учени да работят с тях и да пишат своите научни тези. Например проф. Невена Дончева има спънки да проникне в архивите, но Лихачов казва „на българка не се отказва“. Имаше друг казус – проф. Климентина Иванова от СУ „Климент Охридски“ – тя беше спасена от интерниране чрез писмо на Дмитрий Лихачов до Тодор Живков, жива е и може да го потвърди… Пак Лихачов спаси паметника на Патриарх Евтимий от екстремистите на новия комунистически режим в България. Екстремисти винаги има, има ги и сега и този път са срещу Лихачов. Това, че му казват „Попа“ е било достатъчно, за да искат да го махнат. А Лихачов пише за Евтимиевата литературна школа, за влиянието Търновската книжовна школа в Русия. Това става достояние на световната наука благодарение на неговите изследователски трудове.

Превеждан, учен ли е на Запад академик Лихачов?

Той е един от 10-те световни учени като мъдрец и хуманитарист… Един пример ще дам: когато Принц Чарлз отива в Санкт Петербург по свои хуманитарни задачи за опазване на световната култура, съдейства на програма за фототипно издание на ръкописните тетрадки на Пушкин. Тогава принцът казва, че това негово идване си е струвало само, за да се запознае с академик Лихачов. Кани го в Лондон на свои разноски и това е последното пътуване на учения преди смъртта му. Това е последната творческа радост на академика, защото оставя на изследователите на Пушкин фототипно издание, с което да работят. 

Защо се стигна до твърдението, че е галеник на Леонид Брежнев, че е гласувал срещу Андрей Сахаров - за изключването му от Руската академията на науките?

Напротив, не е вярно. Той е малтретиран за това и дълго време не е получавал титлата академик. Те бяха близки приятели със Сахаров. Случаят е следния. Още недипломирал се студент-филолог, заради доклад в защита на е-двойно и срещу новата езикова реформа на социалистите през 20-те години на XX век, е наказан. Един зевзек праща телеграма, подписана от Римския папа. Телеграмата е докладвана - някой кореспондира с  Папата. Правят обиск в дома му и намират доклада срещу съветската реформа. Пращат го на о. Соловки в ГУЛАГ за 4 години поправителен лагер.

Там попада на сбирщина от малолетни престъпници и висши философи, които не са се вписвали в новата система. Той казва, че без тези „университети“ животът му е нямало да бъде толкова успешен. Никак не му е било лесно да стигне до академичното звание, още повече, че не е бил член на нито една партия през целия социалистически период. Когато Михаил Горбачов идва на власт, той има нужда от личности, които да подкрепят перестройката му. Раиса Горбачова се обажда по повод книгата му с писма до младите хора. Така се появява идеята да се създаде фонд за подкрепа на съветската култура и Дмитрий Лихачов го оглавява. Задачата на фонда е да събере всичко руско, което е пръснато по света.

Ще стъпя на един цитат от Вашата книга, който ме впечатли с красотата си: „Миналото и бъдещето са симетрични: голямото минало предопределя голямо бъдеще“. България има своите славни моменти в миналото, но какво е бъдещето, което идва?

Ако в България продължи да бъде начело хуманитарната култура – да. Но ако тя загине, загива и България! Лихачов стига до убеждението, че дори когато не е имало държава с външни граници, е имало държава вътре, у хората, защото езикът, писмеността, духовната култура са били запазени. Така написва и популярната си фраза „Ако Аспарух е създал плътта на българската държава, то Кирил и Методий са създали нейния дух“. И тази държава на духа е била непобедима дори по време на дългото робство. 

"Российская газета". Всички права запазени.