Разследване на гибелта на руското царско семейство

РИА „Новости“
През март 1917 година руският цар Николай II Романов се отрича от престола. Животът му и този на неговото семейство прекъсва след година и половина. В този момент на историческата сцена се появява следователят Николай Соколов. Благодарение на неговата работа ние знаем какво се е случило с царското семейство. Той води това разследване до края на живота си, а документите по него са събирани из целия свят от съвременните руски власти.

Николай Соколов е слабо известен персонаж от руската история. Все пак, благодарение именно на този човек сега светът може да бъде сигурен, че знае историята за смъртта на последния руски цар.

Соколов е роден на 22 май 1882 година в Пензенска губерния, получава юридическо образование. Преди революцията той служи като съдебен следовател. През 1917 с натрупания си служебен стаж става следовател по особено важни дела в окръжния съд на Пенза. След революцията и свалянето на монархията остава верен на предишния строй. „Като взима отпуск по болест, Соколов заминава за Сибир“, разказва Владимир Соловьов, старши следовател криминалист на Главното управление по криминалистика към Следствения комитет на Русия, станал приемник на Соколов в наши дни: от 1993 до 2011 година той оглавява възобновеното разследване по делото на Романови и го довежда до самия му край.

Отвъд Урал следователят [Николай Соколов – бел. ред.] се среща с представители на Сибирското правителство, което е организирано от бялата армия по времето на Гражданската война, и е нает в прокуратурата на Иркутск, по-късно в Омск. В Екатерининбург, където става трагедията с императорското семейство, той се оказва заедно с армията на Сибирското правителство 8 месеца след разстрела на Николай II.

„На 5 февруари ме извика при себе си Адмиралът (Александър Колчак е военачалникът на бялата армия – бел. авт.)… и възложи разследването на мен“, пише Соколов. Той разбира, че е получил дело, което ще стане много важно за историята на цяла Русия. „В нашата съдебна работа ние често търсим истината, оперирайки с общоизвестни факти. Тук те имат особен характер: те са исторически факти“, пише той по-късно в книгата си „Убийството на царското семейство“.

Сега е очевидно, че без неговите сведения съвременниците трудно биха се ориентирали в събитията от онова време. „Главната заслуга на Соколов е в това, че той успява да докаже, че царското семейство действително е било разстреляно – казва днес Владимир Соловьов. – По онова време съществуват различни версии за съдбата на Романови, в това число и такива, които довеждат до появата на лъженаследници“.

Разследването в Русия

Свидетелските показания и веществените доказателства сочат едно и също нещо: „Убийството е станало на 17 юли“, пише по-късно Соколов.

Както сега е известно, чекистите от дома на Ипатиев са очаквали навлизане на войските на бялата армия в града и са бързали. Те откарват труповете на Романови в градчето Ганина Яма, където се е намирал изоставен рудник. „Следователят открива там значително количество малки, раздробени и обгорели фрагменти от кости, вещи и предмети, които биват разпознати от приближените на царското семейство лица“, разказва историкът Людмила Ликова. Тогава Соколов изказва предположението, че телата са били изгорени, този извод по-късно е опроверган. Оказва се, че след неуспешните опити да изгорят телата, чекистите ги заравят.

Емиграция и смърт

„Белите претърпяват поражение и отстъпват на изток, Соколов не прекратява разследването. Той събира безценни документи, съхранява ги и ги изнася от страната – разказва Ликова. – Документите са изпратени за Франция в две партиди: на военен кораб и в специален вагон с дипломатически печати. Самият Соколов заминава от Русия за Париж през март 1920 година“.

Роднините на Романови в Европа не могат да повярват на това, което им казва следователят, те смятат, че царското семейство е живо.

В последните години от живота си Соколов подготвя пълен отчет на разследването за овдовялата императрица Мария Фьодоровна, майката на Николай II, и написва книгата „Убийството на царското семейство“ по материалите от следствието. Съхранени са свидетелства за това, че следователят е искал тайно да се завърне в Русия и да продължи разследването. Соколов умира в четиридесет и третата година от живота си, през 1924-та във Франция.

Ново разследване
Към подробностите за гибелта на царското семейство се проявява интерес и след разпада на СССР през 1993 година. Налага се издирване по целия свят на събраните от Соколов документи по делото. Някъде с успех е било договаряно предаването на копия от материалите на Русия, другаде се е налагало купуването им. Архивите на Соколов са изкупени на търг в „Сотсбис“ от княза на Лихтенщайн, който ги предава на Русия. Голяма част от материалите по разследването и веществените доказателства са били  в Джорданвил в САЩ, в Брюксел и в храмовете на Руската православна църква зад граница.

"Российская газета". Всички права запазени.