Иранският прецедент ще помогне да бъде разплетен украинският възел

Татяна Перелигина
Споразумението, постигнато между „шесторката“ международни посредници и Техеран по въпросите на иранската ядрена програма – това е едно от най-позитивните събития в световната политика в последно време. Стабилизира се режимът на неразпространение на ядрено оръжие, появяват се допълнителни възможности за обединяване усилията на водещите световни държави в Близкия Изток и в други кризисни региони, могат да се очакват положителни реакции от страна на световните пазари.

Иранският прецедент се състоя и той заслужава най-задълбочен анализ, за да се използва натрупаният опит при решаването на други международни проблеми.

Преди всичко, струва си да се отбележи, че споразумението бе постигнато при изключително негативния общ фон на отношенията между Русия и Запада. Преговарящите успяха да поставят този фон извън скобите на преговорния процес, не допуснаха разпадането на „шесторката“, запазиха единни позиции и доведоха нещата до успешен край. В това число, и защото поставената цел бе пределно ясна и конкретна, недопускаща произволни трактовки и едностранни интерпретации.

Като цяло, „шесторката“ и Иран успяха да изолират преговорния процес от въздействието на вътрешната политика. През годините, откакто се водят преговорите, в болшинството от страните-участнички многократно се сменяха президенти и премиер-министри, променяше се и съставът на екипа преговарящи. Но политическата воля и целеустремеността за решаване на проблема и от двете страни, в края на краищата, победиха.
Преговорите, разбира се, бяха ожесточени, но се запази уважителното отношение един към друг, стремежът да се разбере позицията на партньора, не се нагнетяваше враждебна риторика и не се разпалваха пропагандистки войни.

Споразумението по ядрената програма на Иран още веднъж демонстрира, какво значение има руско-американският диалог в съвременния свят. Именно синхронизираните действия на Русия и САЩ до голяма степен осигуриха постигането на договорките. Иранският пример, както и примерът с унищожаването на химическото оръжие в Сирия, още веднъж ни демонстрира, че Русия и САЩ продължават да бъдат гаранти за укрепване режима на неразпространение на ядрено и други видове оръжия за масово поразяване.

Разбира се, засега е преждевременно да се говори за окончателно решение на проблема с иранската ядрена програма. Но главният извод е очевиден: политическата воля, яснотата при постановката на задачите, високият професионализъм на участниците, техният стремеж за постигане на компромис, последователността и приемствеността на различните етапи от преговорния процес – всички тези фактори позволяват да се постигне успех и в най-сложните международни ситуации.

Иранският прецедент заслужава особено внимание и в контекста на продължаващата криза в Украйна. За съжаление, налага се да констатираме, че стеклият се „нормандски формат“ за обсъждане на украинската криза, явно отстъпва по цяла редица параметри на формата от преговорите на „шесторката“ и Иран. Не всички участници в „минския процес“ демонстрират политическа воля, необходима за постигане на договорки. Целите на преговорите не винаги са ясно определени, с изключение на постановката на най-близките, тактическите задачи. Също така, не винаги всички участници проявяват готовност за компромис, за отчитане на взаимните интереси. Пропагандната война между Русия и Запада не предвижда дори временни примирия в периода на подготовка и изпълнение на договореностите.

Единственият изход от украинската глуха улица е издигането на качествено ново ниво на сътрудничество на основните международни играчи, заинтересовани от по-бързото преодоляване на кризата. Това се отнася и до интензивността на работа на самия преговорен механизъм, и до кръга обсъждани проблеми, и до състава на участниците в „минския процес“. Това изисква формиране на широк международен консенсус относно етапите на излизане на Украйна от кризата и бъдещето на тази страна в новата система на европейска безопасност. Това кореспондира и с набора от стимули, както позитивни, така и негативни, с които международната общност трябва да разполага, когато взаимодейства с всички участници в конфликта в Украйна.

Игор Иванов, президент на Руския съвет по международни въпроси, министър на външните работи на РФ (1998-2004 г.)

"Российская газета". Всички права запазени.