Трите любими на Достоевски

Възможно е именно Аполинария Суслова да е причинила на Достоевски най-силната душевна болка в живота му, но е трудно да се отрече, че именно тази жена е оставила вечен отпечатък в душата му.

Възможно е именно Аполинария Суслова да е причинила на Достоевски най-силната душевна болка в живота му, но е трудно да се отрече, че именно тази жена е оставила вечен отпечатък в душата му.

прес фото
Любовта на Фьодор Михайлович Достоевски е била такава, каквато и неговите романи: сложна, изпълнена с напрежение и психологизъм. И също така, както по отношение на романите си, Достоевски се е отдавал изцяло на любимите си жени, но само една е успяла да внесе мир и хармония в неспокойната душа на писателя.

Първата любов

Първото си чувство Достоевски изпитва след каторгата, той е единственият руски писател на 19 век, осъден на каторжен труд. Тогава Достоевски, измъчен и съсипан от четирите години лишения и суров труд, както никога се нуждае от женска топлина и съпричастност. За негово щастие или за негова мъка, именно в този момент от живота му се появява Мария Дмитриевна Исаева. Обаче, отношенията им се развиват доста сложно: в момента на запознанството им Мария Исаева е омъжена за дребен чиновник с разклатено здраве и има син.

Но Достоевски я обича и покорно чака. И най-накрая дочаква: мъжът на Мария Исаева умира и тогава скромният писател, практически без средства за съществуване, вече открито предлага на Мария да стане негова съпруга. Но закъснялата първа любов готви за Достоевски все нови и нови пречки: любимата му жена започва да го изпитва. Тя измъчва Достоевски с молба да ѝ даде съвет за кой застаряващ и състоятелен човек да се омъжи. Но ако Достоевски е бил известен картоиграч, то в любовта той никога не е играл.

Те все пак се оженват, но писателят така си и остава по-скоро брат за Мария, отколкото мъж. Съпрузите не могат да намерят общ език нито духовно, нито физически. Един от най-големите руски филолози на 20 век Марк Слоним пише в своята книга „Трите любови на Достоевски“: „Достоевски я обичаше заради всички онези чувства, която тя събуди в него, заради всичко, което той вложи в нея, заради всичко, което бе свързано с нея – и дори за тези страдания, които тя му причини“. До последния ден от живота на Мария, която умира от продължителна болест през 1864 година, съпрузите се крепят от взаимни страдания, но не и от светло чувство.

Именно Мария Исаева е послужила за прототип на героинята на Достоевски от „Унижените и оскърбените“ Наташа – жената, която е способна да измъчва до нетърпима болка и едновременно с това да обича безропотно.

Вечната любов

С младата студентка Аполинария Суслова Достоевски се запознава на една от вечерите за публично четене на неговите творби. Той е на 42, а тя – на 22 години. Аполинария дава на Достоевски това, което не му достига при Мария: споделя неговите литературни вкусове, телесната страст, тя не е кротка и нежна, а амазонка –  едновременно плашеща и магнетична. Обаче Достоевски не може да даде на Аполинария това, което тя желае: той все още е женен за Мария, връзката му с младата Аполинария е скрита.

Затова скоро техните отношения започват да се прекъсват от поредица от нейни изневери, най-дългата им раздяла продължава две години, след което Аполинария вече не е тази млада и неопитна девойка, готова да се завръща при писателя непрекъснато. Аполинария хладно заявява на Достоевски, че няма да се омъжи за него. Възможно е именно Аполинария Суслова да е причинила на Достоевски най-силната душевна болка в живота му, но е трудно да се отрече, че именно тази жена е оставила вечен отпечатък в душата му.

„Той се сепваше, когато произнасяха нейното име пред него, той си пишеше с нея скришом от младата си жена, той неизменно се възвръщаше към нейното описание в произведенията си, той пренесе през целия си живот, чак до смъртта си, спомена за нейните ласки и нейните удари, той завинаги – в съкровената глъбина на сърцето и плътта си – остана верен на своята неотразимо изкусителна, жестока, невярна и трагична приятелка“, пише Марк Слоним.

Както Аполинария оставя следа в целия живот на Достоевски, така и практически във всяко негово произведение могат да се срещнат чертите на вечната му любов. Нещо от Суслова има в жертвената Дуня („Престъпление и наказание“), нещо в страстната и причудливо неуравновесената Настася Филиповна („Идиот“), нещо в гордата и невротична Лиза („Бесове“). Аполинария е пълен прототип на главната героиня на „Играчът на рулетка“ – Полина.

Щастливата любов

Анна Григориевна Сниткина е стенографистка на Достоевски, тя помага на писателя в периода на работата му над романа „Играчът на рулетка“. Писателят е по-възрастен от своята бъдеща съпруга с 25 години. Работата над романа до такава степен ги поглъща, че след изтичането на броени дни те вече не могат да си представят живота един без друг и през 1867 година Анна става съпруга на Достоевски. Интересно е какво значение има романът „Играчът на рулетка“ за писателя: Достоевски избира за главна героиня познатия образ на възлюбената Аполинария, а го стенографира с помощта на бъдещата си съпруга – Анна. 

В началото на брака си с Анна, Достоевски чувства най-вече практическа необходимост: нужно му е било постоянство, твърда почва под краката. И отначало техният брак напомня на това, което става в отношенията на Достоевски с неговите бивши възлюбени, но Анна прави крачка, на която преди нея не се решава нито една жена на твореца: тя се заема да съхрани семейството, да смени атмосферата и да замине в чужбина. Година след женитбата на Достоевски му се ражда дъщеря, която писателят искрено обича. Обаче скоро в щастливия дом идва голяма мъка: малката Соня умира. Впоследствие съпрузите имат още три деца. За 14 години брак с Достоевски Анна преминава през много страдания и мъчения – смъртта на две деца, ревността на мъжа ѝ, неговата пристрастеност към картите – но никога не се оплаква от съдбата си и остава негова вярна приятелка до последния му ден.

Може би именно поради това, че Анна е единствената жена, приела Достоевски такъв, какъвто е, без да се опитва да го промени, любовта му към нея става най-щастливата и хармонична в неговия живот.

"Российская газета". Всички права запазени.