Колима в сянката на времето: най-страшните лагери на ГУЛАГ днес

Колима е район в руския Далечен изток, известен с лагерите за изправителен труд на ГУЛАГ и златните мини, документирани подробно след отварянето на архивите от ерата на Сталин. / Стар кей на Нагаевския залив

Колимската магистрала е главният път в Магаданска област. Построена е през 1930-50 г., основно от затворници в трудовите изправителни лагери.

Колимските лагери били сред най-бруталните в цялата система на ГУЛАГ. Смята се, че само в Колима смъртта си са намерили над 500 000 затворници. Магадан е столицата на Колима и става център на развитието на областта с пристигането на първите съветски затворници през 1932 година.

Колима днес продължава да живее в сянката на страшното си минало – ерата на брутална експлоатация за сметка на човешкия живот. Но следите от епохата изчезват. Природата остава единственият свидетел на историята и безмълвен паметник на стотиците хиляди затворници, работили и умрели там.

Наталя Хаютина е осиновената дъщеря на комисаря по вътрешните работи Николай Ежов. Периодът на най-тежка репресия през 1937-38 г., известен като „ежовшчина“, носи неговото име. След ареста на Ежов Наталия е изпратена в сиропиталище. Завършва консерватория и доброволно се мести в Далечния север, където работи в музикално училище до пенсионирането си.

Останали са много малко живи свидетели на онези времена: повечето от сегашните жители на Колима са родени и израснали десетилетия по-късно. Най-належащият проблем на Колима в момента е разрухата. Изчезват не само паметници, но и цели села. Синегорие е най-младият град в Магаданска област. Изграден е през 1971 г. като база за производство на електричество от водни източници.

Ягодное е едно от най-големите селища по Колимската магистрала. Тук все още работят някои предприятия, институции и училища.

През 1950-те в село Атка живеят над 3000 души, като много от тях работят в железницата, обслужваща златните мини. Сега тук живеят около 200 души в 4-5-етажни сгради. Има училище, библиотека, детска градина, кметство и пункт за спешна помощ. Останалите сгради се рушат и селото се готви за преселване.

През 1995 г. Карамкенският минодобивен и обработвателен завод е закрит. През 2012 г. Карамкен губи статута си на населено място от градски тип и в момента е в списъка за преселване. Валерий е един от малкото останали жители. Той гледа краставици в оранжерии, които топли на дърва.

Кадикчан е изоставено миньорско селище. Селото е построено от затворници в ГУЛАГ, сред които бил и писателят Варлам Шаламов. След експлозия в мината през 1996 г. Кадикчан е закрит. Всички жители са изселени, комуналните услуги към домовете им са прекъснати, а частният сектор е убит, за да не се върнат хората. Паметникът на Ленин на централния площад е разбит на парченца от хората, напуснали домовете си последни.

През 1940-50-те г. в долината на ручея Спокойний имало лагер за изправителен труд, който бил наричан „Колимското наказание“. Лагерът поддържал строг режим за рецидивисти и осъждани многократно престъпници. Имало мина, където работели затворниците, включително Варлам Шаламов през 1943-44 г. Днес мината все още е отворена.

Това е централната болница за затворниците в Севостлаг през 1940-те години. През 1946-1951 г. Варлам Шаламов работи тук като парамедик. За всеки, който се интересува от историята на ГУЛАГ, сборникът от разкази на Шаламов „Колимски разкази“ е задължително четиво – изящно допълнение към работата на Солженицин със своя контрастен стил и философия.

Варлам Шаламов, който оцелява 17 години в системата от лагери и пише също толкова въздействащо и великолепно като Солженицин, не успява да спечели кой знае какво признание в Русия или навън. / Днепровски е един от малкото запазени лагери в Колима. От 1941 до 1955 г. тук действа мина, където работят обикновени затворници, „особено опасни престъпници“ и бивши съветски военнопленници.

През последните години населението на Магаданска област е намаляло с 2/3. Но въпреки всички социални катаклизми на 20 в. и раните, нанесени на Колима, тези места все още съществуват в сянката на времето. / Работници в мината Спокойний

Името на тази поредица от снимки за съвременна Колима „В сянката на времето“ не е избрано случайно. То е стих от стихотворение на Варлам Шаламов, който успява да предаде величието на колимската природа и ужасите на сталинистките лагери. Какво представлява Колима днес, повече от половин век след Шаламов?

Снимките са правени през 2014 и 2015 г. по време на две експедиции до Колима, организирани от геолога и историк Иван Юха, с подкрепата на Вологдското поделение на Руското географско общество. Експедицията минава през места, свързани с биографията и разказите на Варлам Шаламов. / Долината на р. Мякит