Как матрьошката стана главен символ на Русия

От средата на 30-те години започва епохата на фабричното производство на матрьошката, благодарение на което тя придобива статуса на водещ сувенир на страната.

От средата на 30-те години започва епохата на фабричното производство на матрьошката, благодарение на което тя придобива статуса на водещ сувенир на страната.

DPA / Vostock-photo
На въпроса какво да му донесат от Русия като сувенир, навярно всеки, без да се замисли, ще отговори: „Матрьошка!“. Изглежда, че изписаната кукла е съществувала в Русия от много векове, но историята на тази играчка – също както и тя самата – съдържа немалко изненади.

По световната нишка

Матрьошката – това е древна разглобяема кукла, вътре в която се крият още няколко нейни „дъщери“. Названието е производно съществително от популярното през ХІХ век женско име Матрьона. На свой ред това име означава „почтена дама“, „майката в семейството“, „мама“. 

„За всички руснаци матрьошката е Матрьона - въплъщение на женското здраве и плодородие, на забележителния женски характер и символ на семейството“, обяснява Елена Титова, директор на Всеруския музей на декоративно-приложното изкуство.

Образът на пълната и щастлива жена, каквато е матрьошката, съвсем не е еднолично изобретение на руските майстори. Във всички времена и във всички култури той се е използвал като символ на плодородието – достатъчно е да си спомним най-древните произведения на изкуството – „палеолитните венери“, чиито фигурки археолозите са намирали на териториите на много европейски страни, а също така китайските, японските и индийските играчки, изработени с подобна техника.

Според една от версиите, родственица на руската матрьошка е люлеещата се кукла с тежест в основата, олицетворяваща будисткия монах Бодхидхарма, един от бившите главни проповедници на древното учение и основател на шаолинския манастир. Японският вариант на името на мъдреца е Дарума. Всъщност така са наричали устойчивата спрямо земното притегляне кукла, направена от папиемаше. Сходство с матрьошката приписват и на японската кукла-момиченце „кокеши“, служеща като предпазен амулет за малките деца, но тази играчка по-скоро може да се сравни с руските сламени кукли, които са се намирали във всеки селски дом.

Най-вероятният кандидат за званието „по-голям брат“ на матрьошката е японският старец Фукуруму: във вътрешността на дървената скулптурка на бога на мъдростта се слагали още шест фигурки, украсени като негови „родственици“ или като други японски идолчета.

Вятърът от изток

Съществува мнение, че прототипът на матрьошката е бил донесен в Русия от Япония през ХІХ век от жената на знаменития меценат Сава Мамонтов. През втората половина на ХІХ столетие в Русия е била разпространена мода, обхващаща всичко източно: дрехи, гравюри, статуетки. Самият император Николай ІІ е носел в джоба си фигурка „нецке“ като талисман. Какво пък да се каже за хората на изкуството!

Според легендата, очарован от механизма на разглобяемата играчка, Мамонтов помолва художника Сергей Малютин да направи нещо подобно. Все пак, както казва Елена Титова, митът си е мит и не трябва да се твърди, че руската матрьошка е била „преписана“ от конкретния си японски събрат. „Матрьошката се е появила като резултат от художествен проект в епохата арт нуво, който предполага използването на източни традиции. Влиянието на изкуствата на Изтока безусловно е било голямо, но то е имало общ характер“, казва Титова.

По пътя на живота

Така или иначе, първата руска матрьошка се появява в края на деветдесетте години на ХІХ век в работилницата „Детско възпитание“ в Москва. Нейни създатели са стругарят Василий Звьоздочкин и художникът Сергей Малютин. През 1900 година играчката се показва на световното изложение в Париж. Живописната кукла е призната за най-добрата разглобяема играчка както от възпитателна, така и от техническа гледна точка, предизвиква същински фурор сред публиката и получава бронзов медал. Тъкмо оттогава започва победоносното шествие на матрьошката по пътищата на руския живот.

До началото на 30-те години на миналия век изрисуваните играчки преди всичко били авторска изработка. Дървените фигурки били украсявани не само от художници-промишленици, но и от представители на руския авангард, увличащи се от неоруския стил. От средата на 30-те години започва епохата на фабричното производство на матрьошката, благодарение на което тя придобива статуса на водещ сувенир на страната.

През 90-те години матрьошката в Русия стана своеобразно платно за самоизразяване на съвършено различни художници. Всички чуждестранни туристи, посещаващи Русия през това време, помнят наредените в редица сувенирни павилиончета на Арбат, изпъстрени с матрьошки, изобразяващи политици, естрадни звезди, актьори – понякога и в жанра на карикатурата. Матрьошката издържа хиляди експерименти и с цвета, и с формата, и с размера – рекордният екземпляр например се състои от 80 елемента.

„Каквито и изменения да е преживяла матрьошката в годините след своето рождение – а това са били сложните години на първата четвърт на ХХ век, революционните събития – тя става ключов елемент на народния дух и народната мисъл – казва Титова. – Матрьошката е била търсена и като детска играчка, и като подарък, оставяйки си при това символ на семейството“.

"Российская газета". Всички права запазени.