Русия наложи вето на проекторезолюцията за създаване на трибунал

Постоянният представител на Руската федерация при ООН Виталий Чуркин.

Постоянният представител на Руската федерация при ООН Виталий Чуркин.

Reuters
В Съвета по сигурност на ООН се проведе гласуване на проекторезолюцията за създаване на международен трибунал във връзка с катастрофата на малайзийския „Боинг“. Резолюцията не беше приета: Русия се възползва от правото си на вето. Това следваше да се очаква, признават експертите, но резултатите от гласуването ще навредят на авторитета на самата институция на ООН повече, отколкото на авторитета на Русия.

В Съвета за сигурност на ООН Русия наложи вето на проекторезолюцията за създаването на международен трибунал за падането на малайзийския „Boeing 777“ край Донецк през юли 2014 година. 11 страни гласуваха „за“, три се въздържаха. Сред последните са Китай, Венецуела и Ангола. Представителят на Франция нарече блокирането на трибунала „сериозно поражение“ за Съвета по сигурност на ООН, а някои страни, поддържащи резолюцията, интерпретираха ветото на Русия като оскърбление за семействата на загиналите. Украйна и Малайзия казаха, че ще мислят над други варианти за преследване на това престъпление. Конкретно – над варианта за създаването на трибунал извън ООН.

Проекторезолюцията бе внесена в Съвета за сигурност на ООН от Малайзия и подписана също така от името на Австралия, Белгия, Холандия и Украйна. Целта на трибунала е „привличане под отговорност на лицата, отговорни за престъпления, свързани с унищожаването“ на самолета на авиокомпания „Малайзия Еърлайнс“ – казваше се в проекта.

„Прибързаният“ трибунал

Както и преди, така и сега, Русия аргументира решението си да блокира резолюцията (постоянният представител на Руската федерация при ООН Виталий Чуркин преди това нееднократно предупреждаваше, че Русия ще каже „не“ на резолюцията) с това, че Съветът за сигурност на ООН превишава пълномощията си, а идеята за трибунала е прибързана, лошо разработена и несъстоятелна.

„По принцип въпросите за организирането на углавно съдопроизводство не са работа на Съвета за сигурност“, каза Чуркин в хода на своето изказване. Той напомни, че Съветът за сигурност е правил изключения и вече е инициирал създаване на трибунали за случаите с бившата Югославия и с Руанда, но „този опит едва ли може да се признае за успешен, като се има предвид тяхната тромавост, подлагането им на политически натиск, скъпоструващата процедура и извънредната продължителност на съдопроизводството“.

„При това, падането на малайзийския „Боинг“ по принцип не трябва да се квалифицира като заплаха за международния мир и сигурността – подчерта Чуркин, – и няма никакви основания да сме сигурни, че решението на трибунала би било безпристрастно“. В края на изказването той подчерта, че Русия, както и преди, е за пълно, независимо и обективно разследване. „Заеманата от нас днес позиция няма нищо общо с поощряването на безнаказаността“, завърши той. На 20 юли Русия внесе в Съвета за сигурност своя така наричан „компромисен“ проект на резолюцията по случая със сваления самолет, но той не получи подкрепа.

Представителят на КНР при ООН Лю Цзеи обясни своето решение да се въздържи от гласуване с „прибързаността“ на трибунала и с факта, че това би могло да доведе само до разкол сред членовете на Съвета за сигурност. „Това няма да помогне на семействата на жертвите, няма да помогне да се установят фактите, няма да помогне да се гарантира изправянето на виновниците пред съда“, каза той. „Няма никакви причини да се противиш на трибунала, ако самият ти не си извършил престъпление“, изказа се на свой ред министърът на външните работи на Украйна Павел Климкин.

Удар срещу ООН

Събеседниците на „Руски дневник“ нарекоха резултатите от гласуването очаквани. Не си заслужаваше да се разчита на това, че Русия ще се въздържи – именно това очакваше от нея част от западната общност, смятат експертите. Напълно предсказуеми бяха и действията на Китай: „Той никога не гласува против западната общност, но винаги разчита на подкрепата на Русия – казва независимият политолог, експертът по международна политика Михаил Коростиков. – Съответно това изисква обратна подкрепа“.

Що се отнася до Венецуела и Ангола, то това са страни, свързани с Русия чрез нефто-газови проекти, обясни Коростиков: „Фактически това е дипломацията на Игор Сечин [президентът на „Роснефт“]“. Трибуналите по случаите с Руанда и бивша Югославия не привнесоха нито скорост, нито качество към разследването, съгласява се той, но затова пък позволиха да се получи „много релефно медийно осветяване на именно онези страни на процеса, които бяха изгодни на държавите, учредили тези трибунали“, смята експертът. Русия се страхува, че в резултат на трибунала, от опълченците, „които несъмнено този трибунал би обвинил“, нишките биха се проточили към руски военни чинове, обяснява той.

Въпреки всичко, наложеното от Русия вето ще има своите последствия, макар и от гледна точка на медийното въздействие – смята генералният директор на Руския съвет по международните работи Андрей Кортунов. В това число, този факт може да се свърже с необходимостта от усилване на режима на санкциите, или „в краен случай на този фон ще бъде много трудно да се говори за тяхното отменяне“, казва той.

Не е изключено именно руското вето да усили позициите на тези, които в Америка и в Европа се изказват за доставянето на летателно оръжие на Украйна – добавя експертът. Като става дума за това – на 30 юли към становището за продължаване на санкциите на ЕС срещу Крим и Севастопол се присъединиха седем страни – Черна гора, Исландия, Албания, Норвегия, Украйна, Лихтенщайн и Грузия. Шест от тях (с изключение на Грузия) също така се присъединиха към решението за продължаването на икономическите санкции на ЕС срещу Руската федерация.

Впрочем, главното последствие от преминалото гласуване ще бъде уронване на авторитета на ООН и подкопаването на ролята му на основна институция на международната сигурност – убеден е директорът на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания към Висшето икономическо училище Тимофей Бордачов. „С това, че нашите западни партньори доведоха нещата до вето, те нанесоха поредния удар върху ООН. Традиционно те се стремяха да избягват такива ситуации“, смята експертът.

Действително – по цяла поредица остри въпроси в последно време Съвета за сигурност се оказа просто парализиран – съгласява се с него Кортунов. Не можа да постигне споразумение по отношение на войната в Сирия, а ролята на Съвета за сигурност в украинската криза за съжаление изобщо никак не се забелязва – констатира той. Наистина – никаква друга платформа, освен ООН, в дадения случай не е легитимна, констатира Бордачов: Русия просто не признава друга юрисдикция, „та ако искат и 10 трибунала да създадат сега“.

"Российская газета". Всички права запазени.