Русия възобновява пусковете на междуконтинентални балистични ракети „Сатана“

РИА „Новости“
В момента Русия разполага с около 60 такива ракети, които през следващите 5 години ще бъдат свалени от въоръжение. За да не бъдат унищожени скъпите „Воевода“, плановете са те да бъдат използвани с мирни цели за комерсиални пускове.

„Днепър“ е конверсия на междуконтиненталните балистични ракети Р-36М (в различни модификации) и се предлага на пазара на пускови услуги от компанията „Космотрас“, създадена в Москва на базата на споразумение между правителствата на Русия и Украйна. Изведените от експлоатация от началото на 1990-те МБР Р-36М се произвеждали в Днепропетровск (Украйна) и били преоборудвани за пуск на спътници, включително с прякото участие на украински компании. Военно-политическата криза обаче внесе объркване в международното космическо сътрудничество с участието на Русия, а тази несигурност засегна и програмата за ракети-носители „Днепър“.

Военна ракета за мирни цели

През зимата на 2015 г. руски представители обявиха, че участието на Москва в тази програма ще бъде преразгледано. Само че на 23 юли министерството на отбраната заяви, че пусковете на РН „Днепър“ ще продължат, а с конвертирането на ракетите ще се занимава Държавният ракетен център „В.П. Макеев“  в уралския град Миас.

Самата компания „Космотрас“ през пролетта опроверга информацията, че има проблеми около РН „Днепър“ – нещо повече, от есента на 2015 г. с нейна помощ се предвижда да бъдат пуснати два комуникационни спътника на американската компания „Иридиум“, а за 2016-2017 г. са планирани още пет старта.

На запас в Русия са останали малко повече от 60 МРБ Р-36М, които до 2020 г. трябва да бъдат напълно свалени от въоръжение, освен ако експлоатационният им срок не бъде удължен отново. За сравнение през периода 1999-2015 г. са извършени 22 пуска (21 успешни) на РН „Днепър“. Конкуренцията в сферата на ракетостроенето нараства както в света, така и в Русия, но паралелно с нея нараства и търсенето на извеждане на сателити. Тук РН „Днепър“ заема важна ниша: с тяхна помощ през 2003-2012 г. са пуснати 22% от всички микроспътници (10-100 кг) и 18% от всички наноспътници (1-10 кг) – това е най-високият показател в този сегмент при много висока надеждност на самите ракети. Технологии за подобни апарати в момента се разработват от десетки университети и компании по целия свят, което дава повод за прогнози за устойчив ръст на броя им през близките години.

Примерната цена на един пуск на „Днепър“ варира между 24 и 30 млн. щатски долара. Ако през идните години не бъде постигнато сериозно понижение на стойността на пускането на апаратите в орбита, тази ракета има шансове да се радва на търсене чак до 2030-те години, тъй като пускането на спътници с нейна помощ е алтернативен метод за утилизация.

Временна подмяна с „Ангара“

Само че излизането на украинската страна от проекта и прехвърлянето на конверсията на Р-36М в Държавния ракетен център „В.П. Макеев“ е свързано с усилия от страна на предприятията и ще е съпроводено с рискове, тъй като предстои да бъдат решени два взаимосвързани проблема: да се организира конверсия, която е непозната за завода, и да се избегнат аварии.

Доработка е нужна и при системата за управление на Р-36М (тя се произвежда от харковската компания „ХАРТРОН“), като тя вече е изпълнила своята работа по предстоящия през есента пуск на спътниците „Иридиум“. В Русия има най-малко 4 фирми, които работят с бордова електронна космическа техника (включително Централното научно-производствено обединение „Ленинец“, Научно-производствения център за автоматика и приборостроене „Н.А. Пилюгин“ и др.). Но и за тях, в случай на окончателен отказ от сътрудничество с украинските партньори, началото на работата по РН „Днепър“ ще бъде проблем, който по-рано никой не предвиждаше и не включваше в производствените си планове.

Във всеки случай заявените за 2015-2017 г. шест пуска трябва да бъдат изпълнени, независимо от евентуалните трудности, тъй като на карта е заложена репутацията на Русия като доставчик на услуги в космическата сфера. Пред руското ръководство стои задачата да усъвършенства и минимизира издръжката на ракетите-носители „Ангара“, които могат да заемат нишата на „Днепър“.

"Российская газета". Всички права запазени.