Руснаци в Закавказието

РИА „Новости“
Медовка, Новоселцево, Приволное, Светлое, Виолетово, Лермонтово. Тези населени пунктове не са в Русия. Това е северната част на Армения, планинският регион Лори. Суров край с жестока зима и неплодородна земя, където, ако искаш да порасне нещо, трябва да пролееш много пот. Понякога го наричат арменският Сибир. В тези села с руски имена живеят основно молокани – сектанти, изселените от Русия още от императрица Екатерина. По-точно са живели. Днес често за молокански се считат само Виолетово и Лермонтово. Другите са пусти.

След разпадането на СССР много от тях са потърсили историческата си родина – Тамбовска, Рязанска, Курска и Орловска области. Другите са заминали за Канада и Австралия при отдавна живеещи там техни роднини, с които даже при отричане на голяма част от цивилизационните блага, са успели да запазят връзките си. Останалите в Армения молокани не обвиняват никого – никой не ги е гонил и не ги е притеснявал. Така се е случило. Някои са преценили, че в Русия ще бъде по-добре. Други са се  страхували да не бъдат преследвани, но страховете им са били необосновани.

Живеещите във Виолетово и Лермонтово молокани се придържат строго към религиозните си принципи и това е една от причините да не бъдат асимилирани от местното население. Много са работливи: отглеждат картофи и цвекло, моркови и зеле. Нищо друго не расте на тази бедна земя. Но морковите от Виолетово са известни в Армения като най-сочните и най-сладките. Защо е загадка. И сортът е същият както в другите села, и земята е същата, но са по-вкусни. 

Молоканите трудно могат да бъдат накарани да говорят с чужди хора, тъй като избягват публичността. Особено ако знаят, че е „за медия“. Отговарят еднообразно с малко думи. Не се оплакват от съдбата си: „Нашите царе не ни изселваха, за да  поправяме здравето си и затова  живеем в тези планини”. Само младежите се канят да напуснат родните си места. Някои искат да продължат образованието си – във Виолетово няма техникуми и институти, но има руско средно училище. Могат да заминат за Ереван, където все още могат да получат висше образование на руски език. Повечето обаче смятат, че ако ще заминават, то е по-добре да бъде за историческата си родина. Впрочем, както казват кореняците, заради образованието тръгват малцина, повечето тръгват да търсят работа. Възможностите и във Виолетово, и в цяла Армения са ограничени.

„Много лошо е, че руските села се обезлюдяват. Това са мънички късчета от Русия. Акуратни, бели къщи с боядисани в син цвят прозорци и капаци, невероятно чисти улици. Всичко е подредено, за всичко се грижат. Били са много добри стопани и работници”, казва Гарегин Мкртчан, художник от лорийския районен център Степанаван.

На неговите картини можете да видите молокански селца. Те често объркват купувачите и Гарегин трябва да обяснява, че пейзажите  не са рисувани в Русия, не са копирани от някаква картичка. Те  са рисувани от натура. Около Стапанаван е имало много молокански села, включително и неофициалната столица на молоканите от Закавказието – Воронцовка, преименувана в съветско време на Калинино, а в наши дни на Ташир. „Много обичах в свободното си време да ходя на гости в Новоселцево или Медовка. Като че ли попадаш в друг свят, в дълбока руска провинция. А това е само на 10-15 км от Степанаван. Сега ги няма. Продали са къщите си или са ги заключили и са заминали”, казва с носталгия Мкртчан.

По официални данни, сега в Армения живеят около 15 хиляди руснаци. Но трябва да се отбележи, че и в съветско време Армения е била една от най-моноетническите републики и поради това напусналите руснаци са незначителен процент от цялото население.

Руски аскети в грузинските планини

Според географските и климатичните условия грузинският регион Джавахети е брат-близнак на арменския Лори (арменците са етническо мнозинство в южната част на Джавахети). И ако се вгледаме в подробна географска карта, ще видим „роднинска връзка” и относно степента на „русификация”: Богдановка, която неотдавна беше преименувана в Ниноцминда, Гореловка, Орловка, Спасовка, Ждановка, Ефремовка. В съветско време стопанствата на тези села са чупили рекорди по млеконадой. Партийното ръководство на Грузия се е опитвало да постигне същите резултати и в други райони, но не се е получило. Работата винаги е заемала централно място в аскетичния живот на живеещите в тези села религиозни бежанци. Но не молокани, а духобори. И тук се повтаря арменската история. С разпадането на Съветския Съюз и духоборите започват да се изтеглят към Русия и Канада.

„Определена обособеност засега запазва само Гореловка. Другите села са запазили единствено имената си, но там вече не живеят руснаци”, отбелязва директорът и основател на GO Group Media Маргарита Ахвледиани. Нейната група е заснела документален филм за живота на духоборите в Гореловка. „През миналите години аз няколкократно съм посещавала духоборите. Те са необикновени хора, със строги принципи. Сега са останали малко – другите са заминали за Русия, САЩ и Канада, казва Ахвледиани. Според нея в селата на духоборите се заселват основно  джавахетски арменци от високопланински села, където животът е много тежък.

„Неправилно е да се смята, че всички духобори са руснаци. Такива признаци като език, култура, облекло и други  изглеждат като руски. Но вътре в самата общност знаят, че един е руснак, друг е циганин, поляк и т.н. Веднъж се учудих на казаното за едно местно момиче – „омъжи се за руснак”. А иначе те не определят себе си по национален признак, а само като общност – духобори”, посочва Ахвледиани.

Сега в Грузия са останали не повече от 50 хиляди руснаци. Те живеят основно в Тбилиси, Рустави, Батуми и други градове. Селско население, изключвайки останалите духоборски села и 1-2 „молокански” (но вече с доста смесено население), като село Уляновка в региона на Кахетия, практически няма. 

Не само сектанти

Говорейки за руснаците в Южен Кавказ, трябва да ги разделим на три групи. Първата – посочените религиозни малцинства, изгонени от родината си и изпратени в най-суровите райони на Закавказието. Втората – военните заселници. След службата в руската армия те понякога няма къде да се върнат. Има такива, които са свикнали с тези места, а има и други, които са се задомили, и пр. Социално-битовите причини са разнообразни.

Третата група – бежанци от времето на Великата отечествена война и съветските преселници: военни (например в посочения по-горе регион Лори градчето Пушкино, в същност, е било военен гарнизон с градска инфраструктура – там е била ракетната част), специалисти, изпратени да развиват един или друг отрасъл на икономиката.
Последната група е най-многобройна в Азербайджан поради петролния отрасъл, който се е нуждаел от висококачествени специалисти. А там, където е петролът, има химия и други промишлени отрасли. Нямаше достатъчно кадри, поради което са идвали специалисти  от всички краища на Съветския съюз.

„Разбира се, руснаците живеели и все още живеят в промишлените градове. Те не са толкова, колкото преди, но няколко десетки хиляди живеят в Баку и околностите“, обяснява ръководителят на бакинския клуб на политолозите „Южен Кавказ” Илгар Вализаде. Според него трябва да различаваме  тези, които са пристигнали във връзка с нефтения бум като инженери, държавни служители, и онези, които са се оказали в републиката по военна линия или във връзка със службата им в каспийския флот и са останали да живеят в Баку и в Гянджа. Както и съседните страни, след разпада на СССР Азербайджан също преживя заминаването на руското население.

„По официални данни,  руснаците в Азербайджан сега са над 60 хиляди. Но към руснаците се  отнасят погрешно  и другите славяни”, казва Велизаде. Азербайджан не „изостана” от своите съседи относно „екзотиката”. Според Велизаде в Исмаилинския район на Азербайджан има голямо молоканско село Ивановка. „Те даже са си направили собствен сайт, казва Велизаде, макар и да се счита, че вярата държи молоканите на разстояние от подобни „неща”. Има още дребни селца на религиозни малцинства в Кедабекския район на Малък Кавказ, както и на 100 км от Баку – в Хизинския район”. 

И в трите републики на Южен Кавказ излизат периодични печатни издания на руски език, има телевизионни и радиопредавания на руски език, функционират руски училища и факултети във вузовете, има руски театри, а руска реч може да се чуе по улиците. Няма никакви проблеми от верски характер. В Азербайджан действат пет православни храма. А за едноверска Грузия и християнска Армения няма нужда да се говори. Дискомфортът, който са изпитвали руснаците в първите постсъветски години в тези републики, е изчезнал.

"Российская газета". Всички права запазени.