Руснаците са станали по-малко лоялни към църквата

Психолозите отбелязват, че през последните години хората са започнали отчетливо да разграничават понятията „църква“ и „вяра“.

Психолозите отбелязват, че през последните години хората са започнали отчетливо да разграничават понятията „църква“ и „вяра“.

Reuters
За последните 25 години руснаците са променили отношението си към църквата. Едва малко над една трета одобряват популяризирането на религиозните убеждения, а почти всеки пети смята, че тя му носи само вреда.

Църквата се занимава с бизнес, а не с хората

Съгласно Конституцията, Русия е светска страна, в която църквата е отделена от държавата. Въпреки това обаче неотдавна Сметната палата и Руската православна църква подписаха споразумение за сътрудничество в борбата с корупцията, а преди няколко години в училищата бе въведен като задължителен предмет „Основи на религиозната култура и на светската етика“.

„Църквата все повече се меси в личния живот – казва ръководителката на движение „Санкт Петербург – духовна столица“ Елена Бабич. – Поведението й става все по-агресивно и поражда обратна агресия. Няма диалог с обществото и това кара хората да са нащрек и ги безпокои“.

Само 36% от руснаците одобряват популяризирането на религиозните убеждения, при условие че през 1990 година тяхната част бе 61%. В същото време 23% смятат, че разпространяването на вярата е вредно за обществото, докато преди 25 години на такова мнение са били едва 5% (анкета на ВЦИОМ – Общоруски център за изследване на общественото мнение).

„Църквата се занимава все повече с бизнес, а не с работа с населението. Интересува се повече от проекти с държавно финансиране – обяснява Бабич. – У нас сега тече бурно строителство на църкви и хората се отнасят негативно към това. Застрояват се паркове, места за почивка, макар в града да има достатъчно храмове, които остават  полупразни - на службите идват много малко хора“.

Общият брой на храмовете и параклисите в Москва е над 1000. Освен това преди няколко години в столицата бе открита програмата за строителство „200 храма“, която трябва да осигури на гражданите църкви и храмове на една крачка от тях. Съгласно програмата те се изграждат в така наречените „спални“ райони с приблизително съотношение една църква на 20 хиляди души. 

„В района на метростанция „Бабушкинска“ имаше парк с поточе пред блока – разказва местният жител Антон Василиев. – Това беше единственото място, където човек можеше да се поразходи с детето си, а през зимата децата да се попързалят по хълмчетата. И ето сега оградиха всичко и ще строят храм. Ние сме против, но никой не ни послуша. Аз съм вярващ човек и не ме мързи да се разходя 15 минути до близкия храм, но защо трябва да строят буквално в двора ни?“

Около 18% от руснаците биха били против строителството на църква близка по дух на вярата им редом с техните жилища; 43% биха били против появата на храм на друговерци в близост. Не по-малко остри спорове се разгарят около вече построените храмове.

„Сега в Питер гражданите се обединяват против предаването на Исакиевския събор на Руската православна църква – казва Бабич. – Той никога не е принадлежал на църквата, през всички времена се е управлявал финансово от държавата, строило се е с пари от бюджета. Боим се да не го изгубим като музей, като туристически обект“.

Руснаците разделят вярата от църквата

Психолозите отбелязват, че през последните години хората са започнали отчетливо да разграничават понятията „църква“ и „вяра“, а вярващите не стават по-малко. Например 55% от руснаците смятат, че вярата им помага в живота, през 1990 година този процент е бил 23.

„Вярващите са в пъти повече от онези, които посещават храмовете и спазват ритуалите – разказва психологът Елена Галицка. – Вярата е вътре, в сърцето, а църковните правила – това са външни атрибути, затова хората не чувстват никакво противоречие, когато вярващите застават срещу църквата или против нейното управление“.

За последните 25 години в Русия броят на тези, които смятат, че разпространението на религиозните убеждения им носи повече вреда, е нараснал 6 пъти (18%). И обратно тези, на които популяризирането на църквата влияе благотворно, са намалели от 41% през 1990 година на 33% през 2015 година.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"