Публикувани са тайни на военното разузнаване от времената на Втората световна война

Александър, разкажете защо започнахте да се интересувате от Фитин?

Отдавна поддържам контакти с пресслужбата на Службата за външното разузнаване (СВР). И по случай 70-годишнината от победата ние заедно решихме, че животът на незаслужено забравения Павел Фитин би бил интересен за написването на книга. Узнах от конфиденциален източник, че един от известните автори, пишещи за разузнаването, когато научил, че съм написал  такава книга, заплакал! Защото сам не се бил досетил да се обърне към тази тема. Фитин е много интересен герой, но – както често се случва у нас – просто се оказа забравен.

Вие казахте, че сте имали няколко варианта за герои за книгата

Всички те бяха герои от разузнаването. Това са герои на Съветския съюз, които са ръководили нелегалната дейност, командвали са партизаните. А всичко това е ръководил Фитин. Той първи пише донесение до Сталин чрез Берия за това, че съществува голяма вероятност за нападение на Съветския съюз от страна на Германия, но не е бил чут.

Нашият герой е бил един от най-младите, поканени в НКВД, в разузнаването. Само след една година служба той става началник на разузнаването!

В книгата открити документални свидетелства ли са използвани?

В нея са използвани само официални документи. Има и такива, които бяха специално разсекретени за книгата.
С разрешението на издателство „Млада гвардия“ публикуваме фрагмент от книгата.
Ние знаем, че на 22 декември 1942 година от Лондон в Москва постъпва подробен отчет за работи, провеждани не само в Англия, но и в САЩ. От получените документи следва, че американците вече значително изпреварват англичаните в разработката на същата тази бомба. И също знаем това, че в разузнаването започва операция, получила звучното название „Енормоз“. 

Оценявайки получените от разузнаването материали, академик Игор Курчатов, известен като „бащата на съветската атомна бомба“, пише през март 1943 година до Берия:

„Проведеното от мен разглеждане на материалите показа, че тяхното получаване има грамадно, неоценимо значение за нашата държава и за науката… Материалът дава възможността да се получат доста важни ориентири за нашето научно изследване, прескачайки много доста трудоемки фази на разработването на проблема, и да се разбере за наличието на нови научни и технически пътища на неговото решение“.

Скоро Лаврентий Берия ще стане куратор на „атомния проект“.
По наличните данни първата експериментална атомна бомба е трябвало да бъде готова през есента на 1944 година. Работите се провеждат в лагера „У“ в щата Ню Мексико и се смятат за още по-секретни от работите по атомните машини.

Работите на англичаните по „Енормоз“ са поставени в зависимо от американците положение поради по-малките икономически възможности на Англия в сравнение със САЩ във военното време.

Основната част на работите на англичаните по „Енормоз“ се води в Канада, където те са пренесени от съображения за по-голяма безопасност поради вражеските атаки от въздуха и с цел сближаване с американците. По-малката част от научните работници, останали в Англия, продължава да води работата в предишните направления, макар и съкратена по своя обем. Работите се водят от университетите в Кеймбридж, Оксфорд, Ливърпул, Бирмингам и др., също така и от известната фирма Imperial Chemical Industries.

Най-важният обект на американската програма е Центърът за ядрени изследвания в Лос Аламос. На този обект работят около 45 хиляди военнослужещи и цивилни. За създаването на първата атомна бомба са привлечени дванадесет лауреати на Нобелова награда за физика от САЩ и Европа.

Разбира се, тези хора прекрасно разбират не само това с какво се занимават в настоящето, каква роля трябва да изиграе атомното оръжие в близко време, но и се замислят над перспективите. По тази причина няколко американски учени даже се обръщат с писмо към президента Рузвелт, в което предлагат да се споделят ядрените тайни със СССР… Не трябва да се уточнява, че тяхното предложение не среща подкрепа.

Тогава тези мислещи хора решават, както се казва, да влязат през задната врата, тоест – сами да предадат „ядрените тайни“ на Съветския съюз. Източникът на нюйоркската резидентура обяснява това така:

„Няма страна освен Съветския съюз, на която може да се довери такова страшно нещо. Но след като не можем да го отнемем от другите страни, нека СССР да знае за неговото съществуване. Тогава Съветският съюз няма да се окаже в положение на страна, която може да бъде шантажирана“.

Умните хора вярват в социализма, виждайки в него алтернатива на капиталистическата формация, и много се надяват, че нашата страна ще съумее да преодолее временните субективни трудности и да използва всички предимства на реалния социализъм за своето по-нататъшно развитие. Но – както е известно – у нас победи именно субективизмът, вследствие на което страната свърна от пътя на социалистическото развитие.

А тогава хората, даже далечни на комунистическите убеждения, се стремят да помогнат на Съветския съюз, водещ справедлива борба с фашизма, и не искат след края на тази война СССР да се окаже невъоръжен пред лицето на най-могъщите империалистически държави в света…

Има например случай, когато неизвестен човек предава в нашето Генерално консулство в Ню Йорк пакет, в който се оказват „съвършено секретни“ и много ценни материали по – както го наричат американците – Манхатънския проект. Като оставя пакета, „дарителят“ веднага си тръгва и не успяват да установят кой е той.

Информацията идва от различни източници, но – доколкото е известно – тя цялата се оказва изключително достоверна, няма никакви погрешни материали или „варианти на задънената улица“. На всичкото отгоре за работата на съветското разузнаване по проекта „Енормоз“ на Запад много дълго никой нищо не знае – независимо от режима на абсолютната секретност, с която е обвит „Манхатънският проект“, и всички усилия на спецслужбите на чуждестранните държави по неговото спазване.

По тази причина, когато през юли 1945 година на Потсдамската конференция президентът на САЩ Хари Труман съобщава на Сталин за изпитанието на „принципно ново оръжие с огромна разрушителна сила“, а Йосиф Висарионович реагира на това известие много спокойно, западните лидери даже си позволяват известна ирония. Чърчил пише после в мемоарите си: „Сталин нямаше ни най-малка представа колко е важно това, което са му съобщили“.

Но – както е известно – най-добре се смее този, който се смее последен. Може да се каже, че последен се смее Сталин – когато на 29 август 1949 година в Съветския съюз се провежда първото изпитание на ядрено оръжие.

"Российская газета". Всички права запазени.