Русия има нужда от свой план за адаптация към климатичните промени

Reuters
За да минимизира рисковете от изменението на климата, Москва трябва спешно да разработи регионални програми за адаптация, обаче дали срещата на високо равнище, за която заминава Владимир Путин, ще принуди този процес да се развие по-бързо, засега не е ясно.

Най-голямото в историята наводнение на черноморското крайбрежие отне през юли 2012 година живота на 171 души. За два дни в планинските райони на Краснодарския край паднаха валежи, равни на петмесечната норма, реките излязоха от коритата си и – смесени със скални и почвени маси – връхлетяха върху населените места.

В най-силно пострадалия град Кримск нивото на водата понякога достигаше седем метра. Началото на наводнението започна в три часа през нощта и изненадващо завари неподготвени не само населението, но и властите – впоследствие те бяха обявени за виновни: системата за известяването на тревога в града  блокирала, а дъждоотводната канализация и руслото на река Адагум се оказали неподготвени да поемат такива обеми вода. 

Три години по-късно група руски и немски изследователи доказаха, че аномалното наводнение има още един виновник – климата. В статия, публикувана в средата на юли 2015 година в списание Nature Geoscience те свързаха наводнението в Кримск с повишаването на температурите в горните слоеве на Черно море  от 1984 година насам с 2 градуса по Целзий.

Това е точно такъв случай, когато научните данни явно посочват необходимостта за адаптация на конкретен град към климатичните изменения, само че подобен план засега има само в Санкт Петербург.

Приетата през тази година климатична стратегия в града на Нева е разработвана четири години, като взема под внимание опита на Финландия, Дания, Великобритания и Индия. В стратегията – за първи път в Русия – са разписани мерките за предупреждение за рискове и адаптация към климатичните изменения, в това число и към наводнения, тъй като към 2100 година нивото на водата във Финския залив може да се повиши с един метър и сегашните системи за защита на града от наводнение може да блокират.

Нито в Москва, преживяла изпепеляващия зной през 2010 година; нито в Далечния Изток, който се оказа под ударите на най-силното наводнение за столетието през 2013 година; нито в Арктика, която по сметките на учените за една година поради климатичните промени губи територия, равна на осем държави като Сан Марино, няма никакъв план за адаптация.

Приетият през 2011 година федерален план за адаптация към климатичните промени така и останал само на хартия според думите на експерта по енергетика на „Грийнпийс“ Владимир Чупров, тъй като бил предаден за реализация в Министерството на регионалното развитие, което бе закрито. Де факто адаптацията сега е в ръцете на самите региони.

„Пауза“ за 10-15 години

Между другото, главното различие между „Парижкото споразумение“, което по всяка вероятност все пак ще бъде подписано, и „Киотския протокол“ се състои в пренасянето на акцента от намаляването на изхвърлянето на вредните емисии върху обсъждането на пътищата за адаптация към променящия се климат. В частност, именно поради това срещата на високо равнище е много актуална за Русия, защото адаптацията се намира в много ранни етапи.

Но според мнението на Алексей Кокорин, ръководител на енергийната програма WWF на Русия, все пак основен въпрос на срещата ще бъде не разработването на световен план за действие по намаляването на отделянето на парникови газове (това обсъждане върви непрекъснато в течение на последните години и страните не могат да достигнат до еднозначно решение), а въпросът за това колко средства водещите икономики на света ще отделят в помощ на най-уязвимите страни при адаптацията им към климатичните промени и в какви срокове.

Според оценката на експертите става дума за сума от 100 милиарда долара към 2020 година. С други думи, както смята Кокоркин, Париж – „това е пауза за 10-15 години в реалното намаляване на изхвърлянията на вредни емисии, 'компенсирана' с масова помощ за слабите страни“. Развитите страни ще се постараят да прехвърлят финансовото бреме върху частните корпорации, а слабите страни – да получат повече средства за адаптацията.

Тъй като Русия се отнася към междинната група на страните (достатъчно развити, за да не претендират за финансова помощ, но недостатъчно силни, за да бъдат забележителни донори), то сборът от акцентите на срещата на високо равнище ще мине „покрай“ Русия, която ще се мъчи да разбере как да се впише в световната нисковъглеродна тенденция така, че да не нанесе щети на своята икономика, силно зависима от традиционната енергетика.

Задълженията, които е готова да поеме върху себе си Москва, макар и да впечатляват (Русия обещава към 2030 година да изхвърля в атмосферата с 25-30% по-малко парникови газове в сравнение с 1990 година), по същество означават, че към 2030 година Русия едва ли ще намали тези показатели, тъй като обемът на отделените вредни газове вече е по-малък, отколкото е бил през 1990 година. Според прогнозите на еколозите Русия най-вероятно ще продължи да прави както обикновено (business as usual), като ще стимулира според възможностите си адаптацията и развитието на „зелената енергетика“, която засега дава само около 1% от производството на електричество в страната.

„Зеленият“ обрат

Тук е важно обаче да се отбележи, че в ръководството на страната започнаха да осъзнават реалността на изменението на климата. За това може да се съди дори и по факта, че на Генералната асамблея на ООН Владимир Путин, който потвърди участието си и в парижката среща на високо равнище, постави климатичните промени в редицата на най-важните за човечеството проблеми.
Според думите на началника на отдела по екология на Министерството на икономическото развитие Владимир Максимов, след като през 2013 година Владимир Путин подписа указ „За намаляване на отделянето на парниковите газове“, решението на въпросите за климата в Русия помръдна от мъртвата си точка. А от резултатите от парижката среща на високо равнище и от това дали ще бъде пописано споразумението или не, много зависи колко далеч ще стигне държавата по пътя на развитието, както на адаптацията, така и на зелената енергетика.

7 от 10-те най-топли години в Русия от 1936 г. се паднаха през 21 век. Най-топла бе 2007 година, когато температурата превишаваше средната с 2,07 градуса по Целзий. От 1985 до 2014 година средната температура в Русия е растяла годишно с 0,66 градуса по Целзий. Най-силно температурата е нараствала в Арктика.


По данни на „Росхидромет“, броят на опасните метеорологични явления в Русия за последните 15 години е нараснал средно с два-три пъти (това е пряко следствие от повишаването на температурата на световния океан). Не всички те са равни на споменатите по-горе, но всяко от тях нанася на регионите такава икономическа щета, че властите и населението започнаха да осъзнават реалността на промяната на климата.


Съгласно допитване до общественото мнение, проведено през 2013 година по инициатива на работната група по въпросите на климата при Администрацията на президента, 54% от населението знаят за климатичните промени. А сред тези, които са убедени в съществуването на това явление, 33% смятат, че причината за това е човекът.

"Российская газета". Всички права запазени.