Кой налива бензин

Той смъмри Москва за това, че тя, виждате ли, е като катализатор в сирийската криза, „наливайки бензин в огъня“ и като че ли „дрънка ядрено оръжие“. Затова се предлага да бъде укрепена „отбраната срещу руската агресия“ в Европа.

Острите изказвания на Картър съвпаднаха по време с появилите се информации в медиите за готовността на ФБР да помогне на руските колеги в разследването на катастрофата на руския пътнически самолет над Синай (която вероятно е станала в резултат на терористичен акт), отнела живота на 224 души. Такова сътрудничество би било първото подобно взаимодействие на руските и американските специални служби след началото на кризата в Украйна и присъединяването на Крим към Русия.

По отношение на Сирия изявлението на шефа на военното ведомство на САЩ твърде забележимо контрастира с линията на Държавния департамент. Първият руски дипломат Сергей Лавров и американският му колега Джон Кери през последните седмици проведоха доста преговори по темата за уреждане на сирийската криза. Ако във Виена от устата на Кери бяха прозвучали обвинения към Москва за това къде налива бензин, то със сигурност многостранната среща щеше да приключи с това. Само че в процеса на уреждането на сирийската криза, въпреки сериозните разлики в позициите на Русия и САЩ, днес все пак може да се говори за появили се слаби проблясъци на надежда за компромис, а не за влошаване на ситуацията.

По принцип, разбира се, подобни „стилистични разногласия“ между Пентагона и Държавния департамент са нещо напълно обичайно. Освен играта на „добро и лошо ченге“ тук може да се съзре и преследване на всяко едно от ведомствата на собствените интереси. Пентагонът отдавна търсеше поводи и възможности „да даде второ дихание“ на изграждането на НАТО-овски военни структури в Европа. Европейците не веднъж са били обвинявани, че заделят от бюджетите по-малък дял, отколкото е било договорено в програмите и плановете на НАТО. Освен това от 1985 до 2015 година числеността на самите американски войски в Европа намаля от над 300 000 до малко повече от 50 000 (това е по-малко, отколкото в азиатско-тихоокеанския район). И сега Пентагонът иска „да навакса пропуснатото“, дори въпреки това, че украинската криза, послужила като формален повод за изострянето на реториката, все пак започна да затихва. При това, нека да отбележим, започна да затихва без каквато и да е намеса на НАТО, а само по пътя на сложни преговори, на които, разбира се, западните събеседници на Москва прибягваха до натиск, но все пак икономически, а не военен.

А напоследък и много европейски ръководители все по-често започнаха да правят изявления, че без участието на Москва няма да може да се уреди сирийската криза, а да не говорим за това, че без съобразяването с нейните интереси няма да може докрай да се разреши и украинската криза. При такава ситуация, когато „влакът заминава“, трябва да се побърза, разбира се, да бъдат укрепени новите планове за военното строителство в Европа. Предварителните решения по тези въпроси трябва да бъдат взети през декември на срещата на външните министри на страните от НАТО, а след това утвърдени на срещата на високо равнище на алианса през лятото на идната година във Варшава.

Острите изказвания на американски военни зачестиха именно след началото на военната намеса на Русия в Сирия, оказала се, за учудване на мнозина на Запад, твърде ефективна. Активните действия на Москва в Близкия Изток бяха представени като „провал“ на администрацията на Обама от част от американските медии, а най-важното и от републиканското мнозинство в Конгреса. Острата реторика на Пентагона в този смисъл цели „да компенсира“ пропагандистката щета, а освен това да не дава в близко бъдеще, когато започне предизборната надпревара за президентския пост, излишни козове в ръцете на републиканците.

Днес, разбира се, руско-американските отношения преживяват най-тежката криза от времената след края на Студената война. Вероятно вече е време да говорим и за нова студена война. Администрацията на Обама, естествено, едва ли би искала да остави в наследство на приемника неразрешени кризи в Украйна и в Близкия Изток. И ако по първото направление днес поне стана възможно да се спре по-нататъшната ескалация, то по второто мащабната криза засега остава не напълно предсказуема по степента на възможното си разпространение в съседните страни. При това и в единия, и в другия случай преходът към поне „хладно и разумно“ взаимодействие с Москва би могъл да донесе значителни резултати. Вместо това отделни представители на американската администрация правят изказвания, които трудно могат да бъдат определени по друг начин, освен като провокативни. Ето кой налива бензин във вече не на шега разпалилия се огън на руско-американската вражда.

Авторът е политолог, член на Съвета по външната и отбранителната политика.

"Российская газета". Всички права запазени.