Новият малък бизнес в Русия: година след ембаргото

Наталия Новицка
В условия на криза малкият бизнес в Русия успя да се пренастрои и да удовлетвори търсенето на качествени аналози на европейски продукти. Търсенето все пак остава и досега по-голямо от предлагането.

През 2013 година Наталия Новицка (в миналото директор по продажбите в голяма издателска къща) прави своя фирма и започва да се занимава с редки гъби. По поръчка на московски ресторанти нейната компания „Руски гъби“ („Русские грибы“) доставя деликатеси от Европа и в същото време разработва мрежа от събирачи на гъби в Русия. „Отначало искахме да се специализираме в сегмента екзотични гъби като трюфела, който има над 10 вида. Искахме да направим всички тези видове част от живота на ресторантите в Москва, включително и сладкия унгарски трюфел“, разказва Наталия.

През 2014 година, обаче, се налага плановете да бъдат променени заради присъединяването на Крим и въвеждането на ембаргото върху вноса на хранителни продукти от Европа. Компанията на Новицка изцяло се преориентира към събирането на гъби в Русия и утвърждава доставките на черен трюфел от Крим и, разбира се, коносовидна мрачкула от Сибир. „След въвеждане на ембаргото клиентите ни се увеличиха, защото главните готвачи просто бяха принудени да търсят заместници на доставчиците на вносни продукти“, разказва Наталия.

Ембаргото върху вноса на хранителни продукти стана обратен момент за много малки и средни компании в Русия – в страната се породи търсене на качествена продукция. Ресторантите, закупчиците и потребителите истински обърнаха внимание на руските производители, които могат да предложат каквато и да е достойна алтернатива на вноса, като се започне от месото и млякото и се стигне до деликатесите от типа на шунката.

Печеливши, разбира се, бяха производителите. Според държавния индекс за промишленото производство през първите 9 месеца на 2015 година производството на месо в страната се е увеличило с 14%, а на сирена – с 23% в сравнение с аналогичния период на 2014 година. В новите условия положителен тласък получиха такива модни земеделски сегменти като екофермите.

„Обемът на продажбите на месо и млечни продукти на фермата ни нарасна с 35-40% през 2015 година в сравнение с 2014-а“, разказва Елена Бутко, мениджър на проекта „ЦарЗапас“ („ЦарьПрипас“), който е търговска марка на екофермата „Заречие“. „Обясняваме си нарастването с два фактора – увеличилия се дефицит на пазара и нарасналия интерес на купувачите към екопродуктите“, коментира Елена.

Самата ферма е открита през 2011 година и се разраства, за да стане най-голямата екоферма в Русия. Стопанството заема 5000 декара и има 3000 глави едър рогат добитък (включително и от вида абердин-ангуска – порода крави, известна с мраморното си месо), както и 5000 птици, сред които са не само традиционните кокошки, гъски и патици, но и пуйки, токачки и пъдпъдъци. Фермата планира да започне доставки на месо за московски ресторанти.

Добро е, но е малко

Рязкото понижение на курса на рублата в края на 2014 година доведе до това, че ресторантите в Москва започнаха да пестят при снабдяването си с продукти. Първото, от което се отказаха главните готвачи, бяха скъпите деликатесни гъби. „Преди девалвацията на рублата ние продавахме средно по 10 килограма трюфели седмично, а сега в най-добрия случай – 2 килограма“, разказва Наталия Новицка.

На фона на спада се налага да се търсят нови решения и компанията „Руски гъби“ започва да предлага на ресторантите в по-ниската ценова категория. „Днес нашият постоянен хит е черната лисичка  (лат. Craterellus cornucopioides), която търсят от нас всички московски ресторанти. Сами създадохме и пуснахме продукт като солена маринова борова шишарка, която също стана хит в продажбите“, с гордост разказва Наталия.

Макар ембаргото да стана в известна степен стимул за малкия бизнес да работи активно за замяна на вносните продукти, в някои сегменти засега не може да се покрие търсенето в пълния му обем. „Заместването на вноса върви с пълна пара. Единственото, което наистина трудно може да се замени, това са сирената и сушените меса. И макар някои производители да ги правят качествено, то обемът все пак остава много малък“, коментира съсобственикът на RED в Москва Елдар Кибиров.

Така през пролетта на 2015 година главният готвач на екофермата „Заречие“ Алексей Натахин предложи да се произвежда собствена шунка по ускорена рецептура. Днес подмосковският деликатес се продава в интернет по 280 рубли (под $5) за 100 грама. Засега шунката е едва 1% в структурата на продажбите на фермата. Плановете са обемите да бъдат увеличени.

Наталия Новицка, „Руски гъби“:

„За чуждестранните закупчици всички суровини в Русия поевтиняха в пъти. Сега огромен брой чуждестранни закупчици обикалят из Сибир и Валдай. Със самолети пристигат китайци, турци, германци, италианци, французи и изкупуват всичко подред за всякакви пари“.

"Российская газета". Всички права запазени.