15 малко известни, занимателни и поучителни факта за руския билярд

Знаменитата фраза на Самаранч: „Билярдът ще стане олимпийски спорт веднага, след като определи дисциплината, която ще представя билярда на олимпиадите“. Уви...

1. Смята се, че появата на билярда в Русия се дължи на Петър І. По време на посещение в Холандия на него му се мярнала невиждана дотогава игра. И той лично докарва от там топки и маса, като заповядва да бъде поставена в неговата приемна и строго заръчал: посетителите са длъжни не да седят и да безделничат в очакване царят да ги приеме, а да се тренират на докараното отдалече чудо.


2. Царят често играл „на билiарт“ с прадядото на Пушкин, знаменития арап на Петър Велики Абрам Петрович Ханибал. До края на живота си той пазел билярдната маса, подарена от Петър. Масата се запазила и след смъртта на Пушкин, но изгоряла при пожар през 1918 г. Останали само 4 топки и щека, споменати в романа „Евгений Онегин“, а също така 4 сребърни поставки за креда.


3. В началото на ХІХ век участникът в Отечествената война от 1812 г., адмирал А.С. Шишков, който считал билярда за обикновено търкаляне на топки по масата, предложил играта да се нарече с простата руска дума „шарокат“ (шар – топка, катание – търкаляне, пързаляне – бел.пр.), а играчите да се наричат „шарокати“. Но благодарение на Пушкин, който осмива „реформаторското“ предложение, билярдът запазил за следващите поколения предишното си име.


4. Сред поклонниците на билярда от ХІХ век са много известни личности: от Н. Гогол, Н. Некрасов и Ф. Тютчев до В. Боткин, М. Шчепкин и И. Тургенев.
В. Гиляровски разказва, че през 1862 г. в Английския клуб младият офицер Л. Толстой загубил на билярд хиляда рубли от новодошъл офицер и преживял неприятен момент: нямал пари да се разплати. От тази ситуация го измъкнал редакторът на „Русский вестник“ М. Катков. В знак на признателност, вече известният по това време писател, написал и предал в редакцията в качеството му на изплащане на дълга своето ново съчинение.


5. Билярдната маса, принадлежаща на командващия Черноморския флот на Русия Колчак, по време на неговото пътуване до Забайкалието и обратно, е „пътешествала“ заедно със своя собственик. А днес „билярда на Колчак“ продължава да „служи“ в интерес на руските офицери и генерали, обучавани във Военната академия на Генералния щаб.


6. На Първото общоруско съвещание за работата на домовете на Червената армия и флота, състояло се през 1929 г. под ръководството на наркома Ворошилов, била приета резолюция за монтиране на билярдни маси „във всички съществуващи гарнизонни клубове“. През 1931 г. в РККА вече съществували повече от 10 000 полкови и гарнизонни клуба, където по правило имало билярдни маси.


7. Доживелият до 90-годишна възраст маршал на Съветския съюз Будьони пише: „На моята дясна ръка не й провървя: тя бе ранена, след това счупена. Ако не беше билярдът, който по малко тренира мускулите, щях да остана без ръка. И лекуващият лекар ми препоръча: „Тренирайте ръката си на билярд!“


8. Но в СССР не всички подкрепят билярда. В „Голямата съветска енциклопедия“ от 1930 г. се казва: „Тази игра не може да се отнесе към игрите със спортен характер; освен това играта на билярд е усложнена и от елемента на силен хазарт. Висшият съвет по физическа култура отнася билярда не към спортните игри, а към развлеченията“.


9. Билярдни маси, най-добрите за времето си, са били поставени във всички вили на Сталин в Кавказ и в Подмосковието. Вождът обичал нощно време да играе със съратниците си. Ето как описва една такава игра К. Симонов: „Сталин не играеше лошо на билярд, с тихи удари, никога не удряше силно, внимателно се прицелваше. Веднъж играеше по двойки с един от моите събеседници срещу Берия и Маленков. Те двамата бяха силни на билярд. Сталин прие за съотборник моя събеседник, защото смяташе, че той играе добре. Но той играеше посредствено и те, независимо от цялото вложено старание, загубиха. Сталин се ядосваше, накрая хвърли щеката и прекрати играта, като преди това наруга съперниците, като каза на моя събеседник (маршал Конев): „Ами, как ще играем с тях? Погледнете ги, какви са бандити. Та това са бандити. Вие ги погледнете, какви са те!“.

Основните особености на руския билярд (или пирамидата): сравнително големи топки, незначително отстъпващи по размер на отвора на джобовете (диаметър на топката 68-68,5 мм., тежина около 285 г, ширината на отвора на ъгловия джоб е 72-73 мм, на средния джоб 82-83 мм), всички топки са един цвят с номера от 1 до 15, топката бияч е жълта. Масите са с най-различни размери, но на официални състезания обикновено се използват само маси от 12 фута.
На сукното е нанесена маркировка: средна отметка, предна и задна отметка. От задната отметка към средата на задния къс борд е начертана линия за подреждане на топките.


10. Сталин въвел старинен обичай в своята билярдна зала. Загубилият, независимо от неговите длъжност и чин, трябвало да пропълзи под масата. Най-често от всички там се озовавал Хрушчов, защото той бил не особено добър играч.


11. „Само за една „руска“ партия на билярд, измерено в „крачкомер”, играчът изминава 3,5 км.“ - това е изчислил един от водещите хирурзи на Русия, академик С. Миронов.


12. Изглежда от всички „силови“ структури в любовта си към билярда най-далече е отишъл главата на МЧС Сергей Шойгу, който издава заповед за въвеждането на специална подготовка по изучаването на билярдното изкуство от студентите и курсантите от Академията по гражданска защита. Сега всеки посещава тези занятия по 6 часа седмично.


13. Народният артист на РФ Сергей Никоненко отбеляза: „ Има много истина в шегата: билярдът – това не е шахмат, тук трябва да се мисли“.


14. И Владимир Путин обича да играе на билярд, за него това не е само игра. Например преди време зад билярдната маса се срещат Путин и британският премиер Блеър. Блеър победил.


15. Само в Москва се намират повече от 500 билярдни клуба и игрални зали, да не говорим за огромното количество малки билярдни в хотелите, ресторантите и други. Според Федерацията по билярден спорт в Русия от тази игра се „интересуват повече от 25 милиона души“.

"Российская газета". Всички права запазени.