12 ГОДИШНИ ВРЕМЕНА НА ПЬОТЪР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ

„Годишните времена” на Чайковски е своеобразен музикален дневник на композитора, запечатил скъпи за сърцето му житейски епизоди, срещи и природни картини. Както си спомня по-късно неговия брат М.И. Чайковски, „Пьотър Илич много обичаше живота… За него всеки ден беше значителен и в неговия край, сбогуването с него и мисълта, че от всичко преживяно няма да остане следа го натъжаваше”. С това лирическо чувство на композитора, с любов и възхищение към живота е изпълнена музиката на един от неговите музикални шедьоври – цикълът за пиано -  „Годишни времена”. Това произведение може да се нарече енциклопедия за руския стопански живот на XIXвек и за градския пейзаж на Петербург. Чайковски е запечатал в него безкрайните руски простори, селския бит, градски картини, сцени от домашния музикален живот на руснаците, по онова време.

От 1876 година всички пиеси започват да са публикуват в списание „Новелист”. Сведения за първото публично изпълнение на целия цикъл или на отделни пиеси не са запазени. Въпреки това, много скоро „Годишните времена” станали доста популярни, както сред любителите, така и сред професионалните музиканти, а впоследствие  се превърнали в едни от най-знаменитите концерти за пиано в цялата руска музика. 

Януари - „Край камината”

 

Игор Грабар (1871 - 1960)

„Скреж. Изгревът на слънцето”, 1941

Иркутски областен художествен музей „В.П. Сукачев”

Оригиналното название на пиесата  е камелак, което е специфична руска камина в домовете на дворяните или вид огнище в селските къщи. През дългите зимни вечери цялото семейство се събирало около огнището (камината). В дървените селски къщи, докато плели дантели, предели и тъкали, селяните пеели тъжни и любовни песни. Събраните около камината дворянски семейства музицирали, четели на глас, беседвали.

„Това е онова меланхолично чувство, което се появява вечер, когато си сам, уморен от работа и взимаш книга, но тя пада от ръката ти. Нахлуват цял рояк спомени. Тъжно ти е, че всичко е вече минало, но и приятно, защото си спомняш младостта. Има жал по миналото и няма желание да се започне всичко отначало. Самият живот е уморен. Приятно е да починеш и да се огледаш…. И тъжно е, и някак си сладко да се потопиш в миналото .”, пише Чайковски.

Февруари – „Масленица”

 

Борис Кустодиев (1878-1927)

„Масленица”, 1916

Държавна Третяковска галерия, Москва

Масленица се нарича празничната седмица пред Великия пост. Тя се отбелязва с шумни празненства, юнашки игри, езда, различни забавления. А у дома се пекат блини, езическо ястие, което от дълбините на времето трайно е навлязло в руския живот. При този празник се съчетават езическите ритуали за изпращане на зимата и посрещането на пролетта с християнските обреди преди началото на Великия пост, предшестващ значимия празник – Възкресение Христово (Великден). 

„Масленица” е картина на народното веселие, където живописните моменти са съчетани с музика напомняща гуляещи тълпи, озвучени от игриви народни инструменти. Цялата пиеса, като че ли е калейдоскоп от малки картини, които се сменят, като постоянно се завръщат към първоначалната тема.

Март - „Песента на чучулигата”

 

Исак Левитан (1860 – 1900)

 „Март”, 1895

Държавна Третяковска галерия, Москва

Чучулигата е полска птица, която в Русия почитат като сладкопойна пролетна птичка. Песента й традиционно се свързва с идването на пролетта, пробуждането от зимен сън на природата, началото на нов живот. Картината на пролетния руски пейзаж е нарисувана с прости, но много изразителни средства. 

В основата на цялата музика лежат две теми: напевна лирическа мелодия с лек акорден съпровод, и втората, която е близка до първата, но е с по-стремителни изкачвания и по широк полъх. От органичното преплитане на тези две теми и от различните нюанси на настроенията – мечтателно-тъжно и светло – идва покоряващата прелест на цялата пиеса. И в двете теми има елементи, които напомнят трелите от пролетната песен на чучулигата.

Април - „Кокиче” 

Алексей Саврасов (1830 – 1897)

„Гарваните долетяха”, 1871

Държавна Третяковска галерия, Москва

Кокиче – така се нарича цветето, което се появява веднага след като се стопи зимния сняг. По трогателен начин след зимните студове от безжизнената земя се подават малки сини и бели цветчета. В Русия много обичат кокичето. То се почита като символ на възраждащия се живот. Много руски поети са му посветили стихове. Пиесата „Кокиче” е композирана върху валсоподобен ритъм, цялата проникната от пориви и вихрени емоции. В нея проникновено е предадено онова вълнение, което се появява при съзерцаването на пролетната природа – радостта, скрита в дъното на душата, чувството на надежда за бъдещето и притаено очакване. 

 

Май – „Бели нощи”

Александър Осмеркин (1892 – 1953)

„Ленинград. Реката Мойка”, 1927

Държавна Третяковска галерия, Москва

Белите нощи – така се наричат нощите през май в руския север, когато нощта е светла като деня. Белите нощи в Петербург, руската столица по онова време, винаги са се празнували със среднощни увеселения и песнопения. Образът на нощния Петербург е запечатан в платната на руските художници и поети. Точно така се нарича и една повест от Фьодор Достоевски. 

Чайковски е бил много привързан към Петербург. Там преминава младостта му, става композитор, преживява радостта от признанието и артистичния успех, там завършва жизненият му път и там е положен след смъртта си.

Юни – „Баркарола”

Федор Алексеев (1753 – 1824)

„Изглед към Дворцовата крайбрежна улица от Петропаловската крепост”, 1794

Държавна Третяковска галерия, Москва

Барка е италианска дума, която означава лодка. В италианската народна музика наричали песните на лодкарите – баркароли. Особено разпространи са били във Венеция, град с безбрежни канали, по които денонощно се движели лодки от които се разнасяли песните на лодкарите. Песните, по правило, били напевни и ритъмът и акомпаниментът им следвали плавното движение на ладията и равномерните плисъци на веслото. През първата половина на XIXвек в Русия, тези песни придобили голяма популярност. Те станали неотменна част от руската лирично-вокална музика, а също така дали отражение и в руската поезия и живопис. „Баркарола” е още един петербургски музикален пейзаж от цикъла „Годишни времена”. Даже със своето наименование пиесата е обърната към водните канали и многобройни потоци, на които е разположена северната столица на Русия.

Юли – „Песента на косача”

Владимир Орловски (1842-1914)

„Косачи”, 1878

Иркутски областен художествен музей „В.П. Сукачев

Косачите са предимно мъже, които с изгрева на слънцето излизат на полето, за да косят трева. Равномерните замахвания на ръцете съвпадали с ритъма на трудовите песни, които изпълнявали по време на работа. Тези песни съществуват в Русия още от древни времена. Пеели се дружно и весело по време на коситбата. Коситбата, също така, е много популярен сюжет в руското изкуство. Възпята е от много руски поети, обрисувана от мнозина руски художници. А песните за нея са огромен брой. „Песента на косача”е сцена от селския живот. Чайковски обичал това лятно време и в едно от писмата си пише: „Откъде идва това? Откъде идва това, че обикновения руски пейзаж, лятната разходка в Русия, из селските поля, в гората, вечер в степта, понякога ме докарват до такова състояние, че лягам на земята в изнемога от наплива на любов към природата”.

Август – „Жътва”

 

Григорий Мясоедов (1834 - 1911)

„Разгарът на жътвата”, 1887

 Държавен руски музей, Санкт Петербург

Жътва – това е събирането от полето на узрелите класове. Жътвата е била най-важното време в живота на руския селянин. Семействата са работели на полето, както се казва, от зори до зори. При това много пеели. „Жътва” е голяма народна сцена от селския живот. Още се помни изказването на Чайковски: „Не мога да изобразя, с какво е обаятелно за мен руското село, руския пейзаж…”

   

}

Септември – „Лов”

 

Василий Перов (1833 – 1882)

„Спрели за почивка ловци”, 1871

Държавна Третяковска галерия, Москва

Лов – както във всички останали езици това е ловуване на диви животни. Но самата дума в руския език произлиза от думата „лов” (охота), означаваща и желание, страст, стремеж към нещо. Ловът е много характерен детайл от руския бит през XIXвек. На него са посветени множество страници в произведенията на руската литература. Руският лов винаги е бил занятие за страстни и силни хора. Той винаги преминавал много шумно, весело, в съпровод на ловджийски рог и с множество ловни кучета. Ловът в дворянските имения, през есенните месеци, бил не толкова препитание, колкото забава, изискваща от участниците мъжество, сила, ловкост, темперамент и жар.

Октомври – „Есенна песен”

 

Исак Левитан (1860 – 1900)

„Есен”, 1895

Държавна Третяковска галерия, Москва

Есента в Русия винаги е бил сезонът, който са възпявали много писатели, поети, художници и музиканти. В нея те са виждали неповторимата красота на руската природа, която през есента се облича в златна премяна, преливаща от пищно многоцветие. Но има и други моменти от есента – печалният пейзаж, есенното умиране на природата и тъгата по отиващото си лято, което пък е символ на живота. Умирането на природата в навечерието на зимата е един от най-трагичните и тъжни страници от есенния живот. Пиесата „Есенна песен” заема особено място в цикъла. По своя трагически колорит тя се явява негов съдържателен център, като резултат на повествованието за руския живот и живота на руската природа. „Есенна песен” е песен за умирането на всичко живо. В мелодията доминират тъжните интонации.

„Всеки ден тръгвам на дълга разходка, търся уютен кът някъде из гората, като безкрайно се наслаждавам на есенния въздух, пропит от мириса на опадали листа, тишина и прелестта на есенния ландшафт с неговия характерен колорит”, е написал композиторът.

Ноември - „На тройката”

 

Константин Коровин (1861-1939)

„Русия. Празнуване”, 1930

Държавна Третяковска галерия, Москва

Тройка – така наричат в Русия конете, впрегнати заедно, под един хамут. На него често окачали звънчета, които при бърз бяг весело пеят, в преливащо се сребърно звучене. В Русия обичали бързия бяг на тройката, за която има немалко народни песни. Появата на тази пиеса в цикъла на Чайковски се възприема, макар и в доста елегичен тон, като реална надежда за живот. Път в безкрайната руска шир, тройка коне – ето символите на продължаващия живот. Ноември в Русия е и есенен месец, но и зимата вече показва своя облик. „Студено е, но слънцето все още грее по малко. Дърветата са покрити с бяла пелена и този зимен пейзаж е толкова прекрасен, че е трудно да го изразиш с думи”, е писал Чайковски.

Декември – „Коледа”

 

Константин Маковски (1839-1915)

„Коледни гадания”, 1900

Държавен Ермитаж, Санкт Петербург

Коледата е времето от Рождество до Богоявление, при който в обреда се съчетават елементи на християнството и древното езичество. На Коледа от къща на къща обикаляли маскирани хора, а девойките гадаели за своето бъдеще. В семействата царяло празнично веселие. Маскираните, облечени не по обичая, а на шега, ходели по къщите, пеели коледни песни, водели хоровода. В домовете ги угощавали, дарявали ги с различни неща. Заключителната пиеса от цикъла  - „Коледа” – в ръкописите на композитора има подзаглавие – „Валс”. И това не е случайно. По онова време валсът бил много популярен танц, символ на семейните празненства. Основната мелодия на пиесата е издържана в стила на битовата музика, фрагменти от която се редуват във валсовите епизоди. И пиесата завършва, а заедно с нея и целия цикъл, с един безметежен валс, семеен празник около красивата  елха за Рождество.   

 

Със съкращения. Оригиналния текст е на адрес: http://tchaikov.ru/vremena.html 

"Российская газета". Всички права запазени.