Ромски табор пое пътя към вярата

Когато отец Елизбар е бил още Едик, град Кимри е имал славата на хероинова столица. Хората са наричали пътническия влак от Моска „зелената игла“...

В последния вагон на влака от Кимри за Москва нормални хора не са сядали – в него са пътували само наркомани. Всички зависими в радиус от триста километра са се стичали за евтин хероин тук, на спирка Савьолово, а по-точно – в Холивуд: тук така наричат ромското селище. За кратко време в града не останали много подрастващи с адекватен поглед в очите.

— Честно казано, в църквата отидох като в бижутерен магазин, - дякон Елизбар произнася думите бавно, напевно, сякаш не говори, а гадае. — Много исках да нося кръстче на гърдите си, но все пак не можех просто така да си го сложа, трябваше първо да се кръстя. И знаете ли какво? И досега не мога да проумея какво се случи тогава с мен. Уж след кръщенето отецът не каза някакви силни думи, но два дена по-късно без никаква причина просто захвърлих пиенето, след още два дена – пушенето, да не говоря за останалото. Месец по-късно вече не пропусках служба.

Отец Андрей, свещеникът на Преображенския храм, мислел отначало, че това момче нещо се е объркало. Как така изведнъж едно 17-годишно циганче след всяка служба го изпраща до дома му, задава му купища въпроси за духовния живот и попива всяка негова дума? Даже сред руснаците това се случва крайно рядко, а тук насреща си има циганин. „Ти поне за начало прочети Евангелието и Деянията на апостолите“, му предложил бъдещия духовник, когато разбрал, че момчето наистина смята да се приобщи към църквата. „Задължително ще го прочета, отче, - отвърнал Едик. – Само да се науча да чета и ще прочета“.

Станало ясно, че младежът, както и по-голяма част от местните роми, не е стъпвал никога в училище. Циганинът веднага се заел с Евангелието, написано на църковнославянски. В края на изданието бил приложен кратък самоучител на езика. След това усвоил Деянията на апостолите и Псалтира.

— Но най-сложно се оказа не усвояването на грамотността, усмихва се отец Елизбар. – Най-трудно за мен знаете ли какво беше? Да се откажа от танцуването. Аз танцувах много добре. И руски, и цигански танци. В дискотеките всички ми викаха: „Още! Още!“ Ето вече седем години, откакто не се занимавам с това, а много, много ми се иска.

 

“Единствената вяра на циганите е суеверието”

 

В табора се отказали да приемат на сериозно загадъчните промени в младата душа на Едик. Когато станало ясно, че вече служи в олтара, това се възприело така, сякаш той е постъпил в милиционерска школа.

— „Защо ни позориш?“ – това бяха най-добрите думи от тези, които ми се наложи да изслушам, си спомня дяконът. – В пристъпите на гняв майка ми се заклеваше да обеси всички свещеници. Вторият ми баща я насъскваше. Братята и сестрите ми мълчаха, защото се страхуваха: все пак аз съм най-големият.

— Аз, изглежда, нещо не разбирам. Нали руските цигани все пак са християни. Най-малкото слагат кръстове на могилите си.

— Ох, сложен е този въпрос, много е сложен, - въздъхва бившият Едик. – Като правило, циганите се наричат привърженици на тази религия, която е покрай тях. В действителност вярата ни винаги е една и съща и даже не знам как да я нарека. Циганите са най-суеверните хора на планетата. Те вярват във всичко и в нищо не вярват. Те са готови да съблюдават каквито и да е обреди, но не от любов, а от чувство на страх. Всяка една религия за тях се превръща веднага в езичество. Те не разбират какво означава да се молиш. Молитвата за тях е все едно магьосничество.

 

За всичко e имало едно „обяснение“: „Ти го урочаса“


Откакто Едик започнал да прекарва много време в църквата, започнали да го обвиняват за всяка семейна несполука в табора. Когато някой се разболявал или умирал, влизал в затвора или се пристрастявал към наркотиците, разбивал колата си или губел на карти, за всичко имало само едно обяснение: „Ти го урочаса“. Накрая даже забранили на Едик да се моли, но хитрият ром измислил начин как да измами родата си.

— Вкъщи нямаме водопровод, но на тавана имаме голям резервоар за вода. Всеки ден трябва да го пълним с помощта на помпа, за да може от там водата да стига до тръбите в къщата. Аз станах доброволно несменяем водопроводчик. Закачих на тавана икони и, докато помпата работеше, се молех.

 

“Наркоманите ги гонех от вратите със сопа”

 

Последната капка за съплемениците му станало това, че Едик по благословението на отец Андрей тръгнал срещу основния бизнес на черниговските – бизнеса с наркотици.

— Когато отецът ме благославя за нещо, аз не се страхувам от нищо – нито от своите, нито от чуждите, - казва дяконът и в очите му пробляскват искри. – Затова в един момент напълно загубих страх. Намерих си една сопа, с която просто гонех наркоманите от нашите врати.

В края на краищата Едик довел семейството си до пълна нищета. Наложило се вторият му баща да си намери работа по строежите, майка му да гледа прасета, а вместо търговия с хероин семейството се заело с прекупуването на метал. Заради това в семейството вече почнали съвсем да го гледат накриво. Стигнало се дотам, че Едик се връщал вкъщи само за да пренощува. Молил се, където намери.


Не разбрах какво се случи: два дни по-късно без никаква причина отказах пиенето“


— Веднъж забелязах, че когато храмът затваря, той отива в съседния парк и с часове стои там на колене, макар да беше зима, - си спомня отец Андрей. – Тогава му казах: „Защо мръзнеш? Ела при мен вкъщи, ще ти дам една стаичка за да се молиш там“.

Той започна да прекарва много време у нас. Тогава тъкмо организирахме в училищата преглед на документален филм за вредата от наркотиците и Едик с радост се присъедини към това. Миналата година на Великден той даже взе участие в шествието през циганското селище.

— Нашите, като видяха, че срещу табора се насочва тълпа с хоругви, милиция и даже с пожарна кола, решиха, че идват да ги бият, - се усмихва отец Елизбар. – Най-големите баровци веднага скочиха в колите си и заминаха, другите, по-простите, се скриха в домовете си, а на улицата изгониха жените и децата за прикритие. Когато разбраха, че идваме с мир, страшно се зарадваха, изсипаха се на улицата и даже аплодираха, когато отец Андрей провъзгласяваше: „Христос возкресе!“ Само мен ме гледаха накриво, но няма значение.

 

“Роми, ние ще построим наш храм!”

 

—Имаш ли планове за бъдещето? – задавам на отец Елизбар въпрос с уловка. – Не вярвам да мислиш цял живот да прекараш като дякон.

— Още как даже смятам така да направя, ние само се приближаваме към вратите на храма, но моят събеседник вече минава на шепот. – Виждаш ли, йереят по време на литургия символизира Христос, а дяконът – само ангел. Струва ми се, че не съм достоен нито сега, нито занапред да представлявам образа на Спасителя. А и задачата на дякона е друга. Свещеникът дава смисъл на службата, а дяконът – красота.

— В цялата тази история няма нищо удивително, - смята отец Александър. – В детството си живеех близо до роми и ги познавам много добре. Този народ има много пороци, но и има едно много важно достойнство – откритост, искреност, простодушие. Те са чистосърдечни и в злото, и в доброто – в зависимост от това, по кое русло се насочва това качество.

 

 
Източник: Сергей Каптилкин

 

6 факта от живота на циганите

 

1. “Цигани“ е събирателен термин, от рода на „славяни“, „кавказци“, „скандинавци“ или „латиноамериканци. Към циганите се отнасят няколко десетки народности.

2. Тъй като циганите от групата рома са европеиди и са възникнали като нация в европейска страна, те се явяват европейци, а не „загадъчен източен народ“, както обичат да пишат журналистите.

3. В Русия циганите пристигат преди повече от 300 години. Както и други останали и до сега народи в страната, те получават разрешение от императора да живеят в Русия и да се занимават с традиционни занаяти.

4. Почти всички наименования на циганските националности представляват или названия на ключови професии, или отразяват името на страната, която те смятат за родна. Това говори много за циганските приоритети.

5. По време на Втората световна война циганите участват във военните действия в състава на редовните армии на СССР, Франция; като редници, танкисти, военни инженери, летци, санитари, артилеристи и т.н., а също и в партизански групи, смесени и чисто ромски.

6. Циганите разбират много фрази на хинди.

"Российская газета". Всички права запазени.