Край на "Марша на милионите"?

Провал в бройката. Е, нека МВР тенденциозно да е намалило броя на участниците, нека не са „14 000”, а стандартните 30 000. Какво променя това? Отново дойдоха тези, които по принцип си ходят. Ако за една година няма увеличение на участието, то това е марш за никъде

Провал на възможностите, на енергията, която обикновено е пряко свързана с броя на участниците. Но нея може да я има и малък брой участници, а може и да няма цяла голяма тълпа. 

Сега вече е ясно, че това, което започна през декември 2011, беше ФАЛСТАРТ за опозицията.

Някои злорадстват над този провал, а всъщност, повод за веселие въобще няма. На какво се смеем? На нищожеството на ТАЗИ опозиция? Или въобще на липсата на реална опозиция?

Два различни въпроса и един общ отговор. Тази опозиция банкрутира. А „друга опозиция за вас нямам”.

Между другото, за всички е ясно, че всяка опозиция е ЖИЗНЕНО НЕОБХОДИМА. В едно здраво, развиващо се общество тя е двигател и стабилизатор. Двупартийната система се движи толкова бързо и е толкова стабилна, колкото човек с два крака ходи по-бързо и  по-стабилно от този с един крак.

А у нас работата е по-зле. Болно общество, което не се лекува, а само се псува… Болно от клептомания – без лекари, а с единственото лекарство – инжектиране с мръсна ТВ-игла на мания за величие и фобии за преследване. Далеч ще стигне такъв болен…

Така че РЕАЛНА, ТВЪРДА опозиция (не „системно управляема имитация”) е необходима. Но не опозиция от р-р-революционни нарциси, а ЗАИНТЕРЕСОВАНА за бъдещето на страната, политически независима, имаща воля и ПРОЕКТ. Само тук, колкото главни букви и да използваш, няма я… Така и не се „появи”, нито един път за 20 години. За каквото и да попиташ, все го няма. Това е, не иска Богородица да ни донесе опозиция!

А страната бавно затъва в малко нефтено блато. Историческият факт, както се казва, е налице. И е разбираемо, че в нашето псевдо-общество ни продават ТОВА за опозиция. Жалък микс – купонджии, политически паразити, неудачници… Това са и най-сериозните болести на обществото – манията за величие („Ние, милионите”), халюцинации за преследване на едно дефанзивно съзнание („който ни критикува е агент на Кремъл и Федералната служба за сигурност”, „Вие сте сурковска пропаганда*) и „путинофобия”. Както и пълно политическо безволие и организационен  кретенизъм. Колективно култивиране на „анти-путиновски комплекси” – това е целият „проект”. 

Псувайте президента – това е нормално, това е НЕОБХОДИМО. Но нали трябва да има и нещо повече от злобно мърморене? Какво сериозно може да се промени в обществото, как да се възпламени енергията му, как да се повдигнат социалните системи, как не да се „възражда”, а да се усети, новата, модерна Национална Идея за една огромна, открита и много разнообразна страна? Но, не. Не трябва. За получаването на „пълен катарзис” трябва само още един път „да се изпрати Путин в оставка” и повече нищо не е и нужно.

Креативна класика… Каквото е обществото, такъв е креативът му. ТАКАВА опозиция може да има в два случая. В страната е толкова добре, че други проблеми освен дребни подигравки и недоволство, предизвикано от разглезеността  на хората -  няма. В страната е толкова зле, че освен дребни подигравки и недоволство, предизвикано от разглезеността на хората, нищо друго не е останало: „Спокойно – ще се заемем. Продължаваме с отровните анекдоти”.

Всеки е свободен да избира гледната точка, която му е най-близка…

„Е, всички наруга! Мислиш се за много умен – какво предлагаш? Разкрий тайната, на нас непросветените!” Резонен въпрос.

А честният отговор е: НИ-ЩО

Ако знаех изход бих го предложил, нямаше да го крия. Не искам да се занимавам с празни демонстрации, въвеждане в заблуждение, „казионно-опозиционен оптимизъм”…  Да но самовлюбените НЕ ЛЪЖАТ себе си – възможно ли е това? Може от горчивото разбиране за собствената нищожност у някой (дали у един, или у десет) да се появи някаква енергия на РАЗУМНОТО действие, а не глупави окупации на градските площади… Да се появи злоба – не само срещу Кремъл, но и срещу себе си - глупака, който се е подвел по тази игра и отново няма да може да се възхищава на себе си.

А опитът, като син на грешката, е труден… Грешката ’17 ни отврати от кървавите Революции. Изглежда, завинаги. Грешката ’30 ни отучи от терора. С надежда да е завинаги. Може нещо да се научи от грешките 1990-2000-та. Може, дори да се научи нещо от грешките през настоящата година.  В това е и надеждата.

---------------------------------------------- 

*  По името на депутата от управляващата партия Сурков, който отговаря за медийната политика.

"Российская газета". Всички права запазени.