Пушкин загина за нас

"Живот без чест – това е бавна смърт. Пушкин е предпочел бързата смърт"

Дуелът и гибелта на Пушкин, от които ни делят 175 години – това е трагичен момент в историята на Русия, който във всяка епоха поражда съответните за духа на тази епоха размисли. Пушкин притежаваше свои собствени европейски ценности. С тях най-вероятно той нямаше да получи гражданство на съвременния Европейски съюз, ако такова най-накрая се появи в ЕС. Пушкин вярваше във вечните, „феодалните“ правила на поведение. Не трябва да се търпят обидите, нанесени публично, особено в печата; не трябва да се четат чужди писма; не трябва да се навлиза в чуждия семеен живот; не трябва от конюнктурни съображения да се ограничава свободата на писателя или историка. А наоколо всичко крещеше и виеше (както и сега): може, може, може! Всички писма на Пушкин, а също така посланията, написани до него, включително и преписката с жена му, са прегледани от жандармите след неговата смърт – слава Богу, тогава не е имало социални мрежи и хакери, защото вероятно Трето отделение щеше да преглежда „постингите“ на Пушкин веднага след тяхното написване. За да събере материали за „Дъщерята на капитана“ и „Историята на Пугачов“ се е наложило Пушкин да излъже жандармите, като им е казал, че има намерение да пише художествена биография на Александър Суворов. Все пак кой е виновен за гибелта на Пушкин? В действителност коя сила стои зад Дантес – този явно нищожен тип? Царят, който замени повишението на Дантес с изпращане зад граница? В съветско време се смяташе така. Но с основание ли?

Николай I, представян от съветската, а заедно с това и от либералната западна историография като глупав военен грубиян, в действителност е бил, макар и твърд, но принципен човек. Именно тези принципи на дворянската чест го сближават на първо време с Пушкин. Въпросът е бил не в царя, а в обществото. В книгата си „Пушкин. Несресана биография“, която през 2011 година бе преиздадена за пети път, фронтовакът – пушкинист Леонид Аринщейн предлага обща, но все пак точна причина за гибелта на поета. „Цялото творчество на Пушкин представлява търсене на най-пълното изразяване на висшата хармония... Да се отклони по друг път за него би означавало да предаде своя жизнен опит, да загуби нравствената основа на своето съществуване, на своетотворчество. Пушкин просто не би могъл да стори това. В същото време обществото, общественото съзнание... са се движели в противоположна посока, като са пораждали все по-нарастващ егоизъм, отчуждение, все повече се социализирали, губейки онази степен на нравствена култура, която е била органична за Пушкин. Поетът все по-силно чувствал самотата“. Точно казано, и тази фраза има смисъл не само за 1837 година, но и за 2012 година, и, боя се, за много следващи години. Подлеците винаги ще имат предимство. Днес е още по-трудно да се запази честта и достойнството, отколкото преди 175 години. А това означава, че тогава Пушкин е загинал за нас, за нашето достойнство. И не случайно в неговите последни стихове темите за смъртта и честта са винаги заедно. Живот без чест (с височайшето утвърждаване на темите на повестите и с изчезващата неизвестно с кого жена) – това е бавна смърт. Пушкин е предпочел бързата смърт.

Пълния текст може да намерите на сайта www.ria.ru

"Российская газета". Всички права запазени.