Тези стени умеят да разговарят

Когато през 1990 г. ни напусна музикантът Виктор Цой, на стената на дома на „Арбат” №37 някой написа с черни букви: „Днес загина Виктор Цой”. В отговор написаха: „Цой е жив!” Така се появи известната стена – символ на свободата и паметта, място, където може да се скрие бележка за приятел, да се определи среща. В подобна „поща” се превърна и входът, в който се е намирал апартаментът на Михаил Булгаков и който е изпъстрен с крилати фрази от „Майстора и Маргарита”

Именно тези две места се превръщат в огнища на самобитната култура на стрийт арта от времената на застоя през 90-те. Младите художници на практика чисто интуивно, от сърце, рисуваха нещата, които ги притесняваха и стимулираха да творят. Павел 183 за първи път вижда стената на Цой на 14 години. Оттогава той рисува. Има две висши образования, но отказва да назове професията си: „Това са моите инструменти, моята тайна четчица. Като разгледаха сайта ми, всички медии писаха, че съм учил комуникативен дизайн. Всъщност аз просто се пошегувах. Винаги съм се надсмивал над дизайнерите. Имам няколко образования, свързани с дизайн, но и с типографика, психология и философия”.

3 аргумента в полза на графитите

 

1. Творбите на младия руски художник от Екатербинург Nomerz (The big brother и Toothyman) влязоха в ТОП-100 на най-добрите в света произведения на градското изкуство.

2. През 2011 г. участниците от най-известната руска стрий арт група „Война” спечелиха националната награда „Иновации”, учредена от Министерството на културата на РФ, и през същата година бяха арестувани в Санкт Петербург.

3. Към източниците на световния стрийт-арт се отнася декретът „За демократизация на изкуствата” от 1918 г., който провъзглася: „Нека улиците да станат празник на изкуството за всички”.

В Русия Павел стана известен като стрийт артист едва отскоро, след публикациите на статии в “Гардиан” и “Дейли Телеграф”. Чуждите медии искаха да видят в него английския Banksy, като измислиха труднопроизносимия псевдоним „Bankski”. „Тъжно е, че след 14 години творчество те сравняват с някой друг. Аз съм си аз и не приличам на никого...”. На Запад го наричат „Р 183”. Журналистите са взели това съчетание от е-мейла на Павел, където той се подписва по този начин. Истинският псевдоним на художника е Паша 183 или просто 183. Според руския режисьор Олег Кулик в Съветска Русия всичко започва през 1910-1920 г.: с манифеста на поета на революцията Маяковски „Нека да украсим нашия град с цветни бои”. Въпросът, дали дейността на стрийт арта е изкуство, е нееднозначен. Павел смята, че се занимава с творчество. Според него изкуството е доста разтегливо понятие. „Един мой приятел – усмихва се Павел – миел чинии и изведнъж в чинията, нацапана от размазания кетчуп, е видял профила на Владимир Ленин. Той спрял да мие чинията и я оставил така. Смятам, че можем да наречем изкуство и собственото си възприятие”. „За да се печелят пари в съвременна Русия, не е задължително да си много умен. Докато това е така, няма да има гражданско общество. Белински е смятал, че в Санкт Петербург е било невъзможно просто да си художник или некадърник, трябвало е да бъдеш или поне художник, или поне некадърник...” Московчанин по рождение, Павел предпочита Санк Петербург, като го нарича „по-европейски град”.

 

Източник: Rex/ Fotodom

През 2005 г. художникът заснема филма „Приказка за Альонка – 2005”, където руменото синеоко момиченце от опаковката на шоколада „Альонка” се превръща в съвременно дете. Альонка в разбирането на Павел е най-светлият човек на земята. Вечно наивна и безкористна. „Мисията на стрийт арта е диалог с обикновения човек. Затова не е нужна галерия и да се взимат пари от хора, за да гледат творбите ти. В града се получава такава визуална игра: човек не ходи по музеи и въпреки това има възможност да види, да възприеме, да се замисли над творбата ти, е убеден Павел. – По натура аз съм по-аскетичен, свикнал съм на тишина и самота. И много обичам... мръсотията: лятото гледам на обувките си и подметките им. Когато човек може да погледне на себе си като на мръсотия, да види голямо в малкото – ще постигнем равновесие. Без него, това равновесие на душите, словата и постъпките ни в обкръжаващия ни свят, рискуваш да се превърнеш в „Макдоналдс” с неговото единно меню.

"Российская газета". Всички права запазени.