Узряла ли е Русия за демокрация?

 

Юрий Пивоваров

академик на РАН

ДА

"Ние имаме велики традиции. Не бива руската история да се свежда до варварство и примитивизъм"

В своята статия в “Российская газета” “Несмляното брашно на руската история” режисьорът Андрей Кончаловски си задава въпроса: “Готова ли е Русия за демокрация?”. И отговаря: “Не”. На тези, които мислят различно, той им вменява “историческо нетърпение”.

Между другото, дали читателят помни много известния преди три и половина десетилетия роман на Юрий Трифонов “Нетърпение”. Там този прекрасен писател с любов и съжаление също говори за историческото нетърпение. С примера на народоволците. Това бе и предупреждаващо послание към дисидентските кръгове – “да не навредите; нека брашното се смели”. Всичко това, разбира се, е така. Но и тогава, и сега аз подозирам, че Трифонов е измислил това за самооправдание: защо ли аз не съм с тях. Ще подчертая: аз не обиждам посмъртно Юрий Валентинович. Защото и аз самият съм си измислял всякакви “антинетърпения”. Що се касае до демокрацията, то това е толкова размита откъм съдържание и неопределеност дума, че аз се старая да не я употребявам. Великият Кант разграничава “пълнолетна” и “непълнолетна личност”. Ако народите се намират в непълнолетно състояние, то те, подобно на децата, трябва да слушат по-възрастните. Тук властта, държавата имат патриархално-авторитарен характер, господстват норми, идващи отвън. Народите, достигнали пълнолетие, сами създават нормите, на които се подчиняват. Това е правовата държава. Дали руският народ е “пълнолетен”? – Безусловно. Ужасния, кървавият ХХ век, който съществено се смекчи през своята втора половина, се превърна в главната епоха на неговото израстване. Разбира се, аз мога да бъда упрекнат в противоречие със самия себе си. Цитирайки Бродски, аз много пъти съм говорил за “антропологическата катастрофа”, случила се с руския народ. Това е така. Но едновременно ние преминахме през такава школа на съвременността (урбанизация, всеобща грамотност, масова образованост, култура, наука), че нямаше как да не пораснем. Не би следвало руската история да се свежда до варварство, примитивизъм, авторитарност. Ние имаме велики традиции на самоуправление и гражданско общество. И това не е само древното народно управление в Новгород и Псков, не само периодът на самоеманципация между 1861 и 1914 г. Това е и социалният подем от втората половина на 50-те до 70-80-те години на ХХ век.

Авторът е известен историк

 

Юрий Безелянски
писател

НЕ

"Русия остана непроменена. В Русия основно живеят не свободни хора, не горди предприемачи, а зависими хора"

Господи, колко мастило е изписано, колко копия са счупени, колко пишещи машини и компютри – и все същата непрогледна тъмнина! Стои си прекрасната Русия в своите проблемни дрехи пред огледалото и се кипри: аз Европа ли съм или Азия? Аз силна ли съм или слаба? Аз велика ли съм или нищожна? Отговори ми, огледалце... Вглежда се Русия. Понякога се вижда красиво просветлено лице. А понякога наднича гнусна, отвратителна мутра...

Да оставим на мира овехтелия тютчевски аршин или некрасовския издаващ стонове мужик в родната обител – това, както се казва, е общо място. А виж, определението на Петър Вяземски: “Безкрайна е Русия, все едно вечността е на земята!...” И по-нататък: “Всичко е пусто, еднообразно, като че ли духът е замрял в живота”. Това е написано през 1849 година. Може да се снижи високият стил и да се спуснем към по-нисък, кинаджийски-битовия: “За державу обидно!” („Мъчно ми е за държавата!”) и “Хочется рвать и метать!” („Иска ми се да късам и хвърлям!”). Много пъти и мятахме, и късахме. Строяхме, рушихме, издигахме, бунтувахме се, затваряхме, бесихме, разстрелвахме, строявахме в колони, разпалвахме ентусиазъм, обещавахме златни планини – нищо не помагаше! Русия оставаше непроменена. Ако не се вземат под внимание цивилизованите играчки-залъгалки (самолети – параходи – автомобили – компютри и така нататък), то същността не се променя. Само богати управляват и се наслаждават на разкоша. През 80-те години аз попитах своя приятел от училище Андрей Тарковски къде е проблемът, защо “нещо не е така, както трябва”? Той отговори: “А ти какво искаш, според историческите мерки крепостното право е отменено съвсем наскоро. Робският дух още не е изветрял”. И съответно в Русия основно живеят не свободни хора, не горди, да речем, предприемачи, а зависими от властта и чиновниците хора. Почти крепостни. Но само им го кажи в лицето, веднага се обиждат: ние не сме плебеи! Само че живеете като плебеи. Не, аз също съм против революционните сътресения. Но нещо трябва да се прави. Необходими са реформи. Коренни. Радикални. Във всички сфери. В противен случай – край и “прощай, немытая Россия!” („сбогом, немита, мръсна Русия” – от стихотворение на Лермонтов – бел.пр.)!”

Авторът е културолог

"Российская газета". Всички права запазени.