Какво да правим с изтичането на мозъци от Русия?

„Изтичането на мозъци” – това е просто част от процеса, който се нарича „емиграция”. Според изследване на Общоруския център за изследване на общественото мнение (ОРЦИОМ), повече от 20% от руснаците искат да емигрират от страната

Най-ярко това се проявява сред младото поколение (39 %), но желаещи има дори и сред пенсионерите, които съставляват най-немобилната група граждани. Заминават далеч не всички от желаещите, но самият факт, че 20 % от населението е готово да напусне страната при първа възможност, говори за това, че изтичането на хора като цяло, и на мозъци в частност, у нас съществува. Причините са много, но най-разпространените са: невъзможност за самореализация, корупция, социална среда, климат и т.н.

Част от тези проблеми може да реши вътрешната миграция, но в Русия тя е слаборазвита. На първо място, вина за това носи регионалната инфраструктура и централизацията на икономиката. В градовете е трудно на се намери жилище, липсва типичната за средната класа културна среда (театри, кафенета, клубове…) и най-главното нивото на доходите често е няколко пъти по-ниско спрямо тези в Москва или Санкт Петербург. В резултат се създава такава ситуация, при която за човек е по-лесно да отиде от Тамбов в Германия, отколкото да кажем в Калуга.

Колкото до изтичането на мозъци, или, казано с други думи, заминаването на хора, занимаващи се с интелектуален труд, през миналия век имаше няколко миграционни вълни. Първият опит да се върне руската диаспора беше предприет през 90-те години, но се провали. Днес отново искаме да върнем заминалите учени обратно на работа в Русия.

Науката, както и мнозинството други области, е построена на кланов принцип. Младият учен, заминаващ зад граница, на първо място, разчитат на подкрепата на диаспората. През миналия век моделът на развитие на науката чрез диаспората по целия свят беше успешно реализиран от Япония. Японските учени, след Втората световна война, се разпръснали в много страни по света. Като се устройвали там и организирали различни изследователски проекти, постепенно започнали да канят при себе си свои млади съотечественици. В научната сфера е разпространена системата на работа на проектна основа, тоест канят се сътрудници за работа по конкретен проект. След неговата реализация, човекът, де факто, остава без работа, докато не го поканят за някое следващо изследване. В резултат на това младите японци, работили по няколко години в САЩ и Европа и натрупали чуждестранен опит, се връщали в страната си  и продължавали кариерата си, когато в страната за тях вече били създадени подходящи условия.

Да се спре „изтичането на мозъци” е невъзможно, просто защото емиграцията в научния свят е органичен процес

Подобен модел може да се реализира и в Русия. Няма смисъл да се правят опити да бъдат върнати завинаги заминалите учени. Може да им предложим участие в конкретни проекти, за да могат от 3 до 5 години да поработят тук. Изследователят от висок клас е като спортиста – той е човек на света, живее и работи там, където му се предлагат най-добрите условия.  От финансова гледна точка руският пазар е напълно конкурентноспособен. През последните години ясно се открои търсенето на нови изследвания от страна на големите корпорации, на първо място, разбира се, в суровинните отрасли – машиностроене и металургия.

Представителите на руската диаспора в Европа и САЩ казват, че има интерес към работа в Русия. Причините са много. Най-разпространената: възможност за самореализация. В началото на своята кариера, за мнозина от тях, наистина, е по-удобно и лесно да работят зад граница, но има негласни бариери, които, на практика, е невъзможно да бъдат преодолени. Все още не бива дори да си представяме руснак в Европа или Съединените щати, който да е начело на национална лаборатория или университет. Това са стратегически позиции, които не се поверяват на чужденци, колкото и талантливи да са те. И много наши съотечественици се удрят в този „таван”, без да имат възможност да растат по-нагоре. Такова ограничение за тях в Русия няма.

Има и друга причина:  у мнозина има носталгия, спомени за родината и те искат да работят в страната, в която са израснали. Това е особено характерно за постигналите успех емигранти от първо поколение.

Да се спре „изтичането на мозъци” е невъзможно, просто защото емиграцията в научния свят е органичен процес. Друг въпрос е, че Русия трябва организира и обратното движение: не само да продава, но и да купува умове. Началото вече е поставено, но засега сме твърде далеч от гиганти като САЩ, Великобритания, Китай.

"Российская газета". Всички права запазени.