Химн за веселите граждани

Едни злорадстват: протестът се издуха, хората пошумяха и престанаха. Други разобличават опитите на Кремъл и призовават към саможертва на революционното постоянство. Трети, не съвсем вникнали в числата от анкетата на „център Левада”, говорят за олевяване и покафявяване на протеста

Какво се набива на очи за шествието? По-малкото хора, примерно 50-60% от обичайния брой (чисто интуитивно като усещане). И веднага е ясно, кой липсва. Няма го пламенния, буржоазен московски офисен планктон, който създаваше чудната атмосфера на предишните митинги. Този планктон се фръцкаше един през друг с остроумни плакати, за да ги снимат, да ги качат във „ВКонтакт” или „Фейсбук” и да броят после количеството на събраните харесвания. Някой се контеше с тези чудесни нови остроумия на мрежовите хамстери - незлоблив, копиращ, моментално „отразяващ” и неизменно превръщащ идеологическата рутина в забавление.

"Моите любими герои от миналия сезон ги нямаше, или почти ги нямаше"

Съответствено, в смаляващата се тълпа израсна част от традиционно идеологизираните групи. Именно затова в левадската статистика се появиха левите и рязко спадна процента на „либералите” и „демократите”. Това не е ново качество на протеста, не е негова промяна, а статистически трик, възникващ вследствие оттеглянето от площада на определена група.

Всъщност, и сега това се видя нагледно и статистически, идеологизираните групи на митингите винаги  формират, ако не маргиналния сектор, то дълбоката периферия. Те винаги са били малобройни – националисти, крайно леви, противници на влизането в Световната търговска организация и т.н. Просто те имаха символика, знамена, стремеж да ги развеят над тълпата. По-рано, на миналите митинги, те бяха обгърнати от плътната тълпа, откъдето дойде усещането, че 15 националистически флага се извисяват над неголяма армия. А ето че сега, когато тълпата пооредя и пространството стана по-голямо, отколкото самите участници, стана кристално ясно колко малко са те всъщност. Знаменосците вече обкръжава шепа протестиращи.

Да, проблемът се състои в това, че нямат и не могат да имат знамена – тези мои любими весели граждани. Самата идея за знамето им е дълбоко, органически чужда. Понеже какво е това флаг? Това е когато предаваш на някой там висок заедно с дръжката на знаме и правото да изразява твоите емоции и възгледи. Като цяло, демодирана глупост. За веселите граждани самият смисъл на участие в протест, самия смисъл на социална активност е в изявата на самите себе си, а не в делегирането на своите чувства на началника на колоната.

"Российская газета". Всички права запазени.