Помощникът на президента на Русия стана съпредседател на Висшия съвет на Световния съюз по карате киокушинкай

Юрий Трутнев е шихан. Колегите му го наричат просто Юрий Петрович

Възможно е и да не се съгласите, но за мнозинството от нашите читатели киокушинкай е малко известен спорт. Все пак това не е футбол или хокей. Затова първият ми въпрос е: какво по принцип представлява киокушинкай?

Киокушинкай се ражда през 1964 г. в Япония, където е живял неговият основател Масутацу Ояма. Човечеството достатъчно дълго се опитва да намери отговор на въпроса кой вид единоборство е по-ефективен. Има видове борба, при които в зависимост от различните стилове могат да се прилагат различни техники на борба, но не могат да се прилагат удари. В края на краищата въпросът не е в това какъв арсенал от спортове владееш. Важно е това, което владееш в съвършенство.

С какво се отличава киокушинкай от другите стилове в каратето?

Преди всичко с контакта. В единоборствата по правилата на киокушинкай няма особено значение допуснал ли си удар в тялото или не. Важното е довел ли е този удар до нокдаун или нокаут. Ако не е, значи за теб няма никакви проблеми. Много е важна забраната за удар с ръце в главата.

Какви са позициите на киокушинкай в света като вид спорт?

Днес с киокушинкай се занимават 15 милиона души в 140 страни по света, това е едно от най-мощните спортни течения с огромен потенциал. Има обаче един огромен проблем. След смъртта на Ояма киокушинкай, уви, се разпадна. Сега съществуват пет основни течения, пет световни федерации, освен това се нароиха още няколко стила. По тази причина се търсеше някаква форма на общуване, поне някаква форма на съвместно движение напред. С тази цел ние създадохме Световния съюз по карате киокушинкай.

Като обединителна сила се изяви Асоциацията по киокушинкай на Русия (АКР), която се ръководи от вас...

Колегите ме помолиха аз да оглавя тази организация в качеството си на председател. Аз реших да не отказвам, в известна степен това е и мой дълг. За много неща аз съм задължен на киокушинкай.

Какви са резултатите от вашата съвместна работа? Какво успяхте да промените?

Най-главното според мен е това, че ние се научихме заедно да провеждаме състезания. Вече имаме организация, която може да представлява киокушинкай на всяко ниво, във всякакъв формат. Имаме по-големи амбиции: искаме да участваме в Световните игри, да се включим в олимпийската програма.

Ако не греша, вие имате пети дан. Можете ли да си спомните първия си изпит?

Първо, за дановете. Трябва да отбележа, че обикновено реален последен боен дан е трети, аз също съм го защитавал. Следващите данове обикновено се присъждат, като се има предвид опита на човека, неговото участие в развитието на организацията. Това е световна практика. Макар че може и да се защитава. Що се касае до изпитите, при мен волевата и силовата подготовка в известна степен изпреварват техническата. А самият изпит се състои от три етапа. Първият етап – това е техниката. Тя трябва да е практически безупречна. В зависимост от колана обемът техника е различен. За черен колан, тоест за първи дан, техниката се защитава много дълго, минимум 2-3 часа.

Според мен от четвърти или от пети дан човек получава званието сенсей.

Пети дан – това е шихан. Следващото звание след сенсей. Аз, между другото, ако имам възможност, винаги с удоволствие провеждам майсторски клас. Всеки боец, а аз отнасям себе си към тях, притежава определен арсенал, разбиране на нюансите, и нещо специфично, някакви дребни детайли, които могат да станат нещо много важно. Много добре помня своя път в киокушинкай: цялата картинка се получаваше от някакви елементи. Нещо съм взел от един майстор, от друг съм адаптирал нещо към себе си.

За всички желаещи или за избрани?

Разбира се, за желаещите, за тези, които се занимават с този вид спорт. Разбира се, на мен ми липсва този опит треньорска работа, който имат моите приятели, колеги по спорт, в това отношение не си правя илюзии. Същевременно всеки боец, а аз отнасям себе си към тях, притежава определен арсенал, разбиране на нюансите, и нещо специфично, някакви дребни детайли, които могат да станат нещо много важно. Много добре помня своя път в киокушинкай: цялата картинка се получаваше от някакви елементи. Нещо съм взел от един майстор, от друг съм адаптирал нещо към себе си.

Въпрос на дилетант, можете ли да разбиете тухла?

Някога чупех по две тухли. Мисля, че сега мога да счупя една без проблеми. По принцип, независимо от общото физическо състояние, днес практически техниката не ми е по-лоша, отколкото във времето, когато тренирах активно. Трябва да кажа, че аз се научих много неща да ги правя по-просто и ефективно. Между другото, ето един забавен случай от живота. Преди две години в Австрия, докато карах алпийски ски, се запознах с един младеж, който караше по-бързо от мен и въобще, както се изясни по-късно, бе в състава на дублиращия национален отбор на Австрия. Нямам понятие откъде е разбрал, но като ми се лепна в хотела, с две думи – давай да си мерим силите. Два дни се опитвах да му „снеса“, че това въобще не му трябва. А на третия вече ми стана неудобно, защото до мен са жената, децата, а аз все отказвам. Казвам му: е добре, давай. Убедих го във всичко за около 30 секунди.

А не сте ли изпитвали желание да премерите сили с Путин?

Аз искрено уважавам Владимир Владимирович. Ще ви кажа честно, аз се гордея с това, че той е майстор на бойните изкуства. Убеден съм, че това действително е важно за характера, за равновесието. Що се касае до изясняването на някакви спортни отношения, то това едва ли е добра идея, ние имаме съвсем различни стилове.

Известно е, че освен киокушинкай ви привлича и автомобилното рали...

Аз се състезавах три години. На мен, както и на много други, винаги ми е било интересно да сменя колата с някое по-бърза. Много ми помогнаха няколко наши забележителни пилоти. Благодарение на тези занятия аз покрих норматива за майстор на спорта.

"Российская газета". Всички права запазени.